Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2940 от 30.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2693/2026
Вид
Решение № 2940
Подписан
30.04.2026
В сила
30.04.2026
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Мила Гочева Димова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2940 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100502693 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решение № 1333/23.01.2026 г. по гр.д. № 15301/2025 г. по описа на СРС, 40 състав, с което е отхвърлен предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 560,23 лв.

(286,44 евро), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2025 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 29.09.2023 г. в гр. София между МПС „Опел Мерива“ с рег. № ********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, и МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, застраховано по имуществена застраховка „Каско “ при ищеца.

Жалбоподателят - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, твърди, че решението е неправилно.

Твърди, че по делото е доказано виновен за ПТП да е бил водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е била застрахована от ответника. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде уважен. Претендира разноските по производството.

1

Ответникът по жалбата – „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, предявен срещу „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, за заплащане на сумата в размер на 560,23 лв. (286,44 евро), представляваща регресно вземане за заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2025 г., до погасяването.

Ищецът – ЗД „БУЛ ИНС“ АД, твърди, че в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Каско” е изплатил за реализирано на 29.09.2023 г. ПТП застрахователно обезщетение в размер на 535,23 лв. Твърди, че вина за настъпване на застрахователното събитие има и водачът на застрахования при ответника – „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, по застраховка „Гражданска отговорност” лек автомобил. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение на основание чл. 411 КЗ в негова полза е възникнало регресно вземане за платената сума, ведно със сумата в размер на 25 лв. – ликвидационни разходи. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването.

С решение № 1333/23.01.2026 г. по гр.д. № 15301/2025 г. по описа на СРС, 40 състав, искът е отхвърлен изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, в които причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникването на регресното вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане, в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за което ответникът носи риска (непозволено увреждане по 2 смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за съпричиняване, както и погасяването на дълга.

Основният спорен по делото въпрос е относно вината за настъпване на ПТП.

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП от 29.09.2023 г., на посочената дата е реализирано ПТП, като при паркиране водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ******** е ударил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, в резултат на което са причинени щети в предната част на лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. В протокола изрично е отбелязано, че виновен за ПТП е бил водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег.

№ ********.

Съгласно показанията на свидетеля В.В.Р., който е бил в лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** по време на настъпване на ПТП, същото е реализирано в гр. София, ж.к. „Надежда“, като управляваният от свидетеля Р. лек автомобил е бил в спряло положение на ул. „******** Свидетелят Р. е бил в лекия автомобил, като е възприел лично механизма, по който се е реализирано ПТП.

Намиращият се пред него лек автомобил „Опел Зафира“ е предприел маневра за движение на заден ход, в резултат на което е настъпил ударът между двете МПС.

Щетите по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ са били в областта на предната броня. Двамата водачи не са имали спор относно вината за настъпване на ПТП, като са документирали събитието в съставения двустранен констативен протокол.

Изложените факти и обстоятелства от свидетеля Р. се потвърждават и от показанията на свидетеля Д.М.Д., която сочи, че е възприела лично начина на реализиране на ПТП. При извършване на маневра от страна на водача на лек автомобил „Опел“ същият е ударил паркирания лек автомобил „Фолксваген“. В резултат на удара предната броня на лек автомобил „Фолксваген“ е била ожулена и откачена.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на водача на лек автомобил „Опел Зафира“, посочен като участник в ПТП в изготвения двустранен протокол за ПТП, а именно свидетелят Г.Т.С.. Същият сочи, че не е участвал в ПТП, описано в двустранния протокол, приложен по делото, но подписът, положен върху същия, е негов, като не знае защо е подписал документа. Свидетелят сочи, че познава другия водач на МПС, посочен в протокола - В.В.Р., като е имал съдебен спор със същия относно възбрана на недвижим имот.

3

Предвид посочените доказателствени източници, въззивният съд счита, че по делото е доказано настъпването на ПТП на 29.09.2023 г. в гр. София, ж.к. „Надежда“, ул. „********между лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ******** и лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. Механизмът на ПТП е следният – при извършване на маневра за движение на заден ход водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ******** е реализирал ПТП с намиращия се зад него в спряло състояние лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, в резултат на което са причинени щети в предната част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********. За установявана на посочения механизъм на ПТП съдът кредитира представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, както и показанията на свидетелите Р. и Д., който кореспондират помежду си, отразяват факти, пряко възприети от свидетелите, и се подкрепят от основния документ, съставен във връзка с ПТП, а именно – изготвеният от водачите на двете МПС двустранен констативен протокол за ПТП.

Не следва да се ценят показанията на свидетеля С., тъй като противоречат в основната си част (че изобщо е настъпило ПТП) на подписания от самия него двустранен констативен протокол за ПТП.

Не следва да се цени и приложеното по делото уведомление за щета, подадено от свидетеля Р. във връзка със заплащане на застрахователно обезщетение, в частта, в която е посочено, че ПТП е настъпило в гр. София, ул. „Локорска“ № 8, доколкото посоченият документ е частен диспозитивен и за целите на настоящия процес не се ползва с доказателствена сила по отношение на посочените в него факти и обстоятелства.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, от така представения механизъм на ПТП, сравнен с щетите в описа на ЗД „БУЛ ИНС“ АД и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ******** се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 29.09.2023 г. ПТП.

При посочения механизъм на ПТП изцяло виновен за настъпването му е водачът на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ********, който е нарушил правилата за движение по ЗДвП, като при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и по време на движението си назад не е наблюдавал пътя зад превозното средство ( нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП), което е станало причина за настъпване на ПТП.

Не се спори между страните, че към датата на ПТП между виновния за ПТП водач на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ******** и ответника е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

4

Безспорно между страните е и обстоятелството, че ищецът е заплатил на застрахованото при него лице застрахователно обезщетение в размер на 535,23 лв., а, видно от регресна покана, получена от ответника, ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатената сума, ведно с ликвидационните разходи за определяне на застрахователното обезщетение.

Следователно, обстоятелствата, включени във фактическия състав на предявения от ищеца иск, се явяват доказани, като следва да се установи в какъв размер е възникнало регресното вземане. При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата (без овехтяване) към момента на настъпване на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума. Съгласно САТЕ по средни пазарни цени към датата на ПТП щетите, нанесени по отношение на процесното МПС, възлизат на сумата в размер на 884,06 лв.

Ищецът претендира сумата в общ размер на 560,23 лв. (с включени ликвидационни разходи), поради което и с оглед диспозитивното начало искът се явява основателен за пълния предявен размер.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е основателна, като обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и искът да бъде уважен.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 628,88 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 12,78 евро, представляваща разноски във въззивното производство.

Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивника за първоинстанционното производство е в рамките на размера, предвиден в Наредбата за адвокатските възнаграждения, поради което не е прекомерно. Също така, не следва да се присъждат разноски на въззивника във връзка с платения депозит да призоваване на свидетел, доколкото не е заплатено възнаграждение на разпитания по искане на въззивника свидетел и депозитът подлежи на възстановяване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1333/23.01.2026 г. по гр.д. № 15301/2025 г. по описа на СРС, 40 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443, да заплати в полза на 5

ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482 на основание чл. 411 КЗ сумата в размер на 286,44 евро (560,23 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 17.03.2025 г., до погасяването, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за щети по отношение на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 29.09.2023 г., виновен за което е бил водач на лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № ********, гражданската отговорност на който е била застрахована от „Групама Застраховане“ ЕАД