Решение № 38 от 13.06.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ловеч, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНИЧКА

КОНСТАНТИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Търговско дело № 20214300900055 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432,ал.1 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба с вх.№ 2865/30.07.2021 година, подадена от Т. Н. Т. , ЕГН ********** и В. ХР. Т. , ЕГН **********, двамата с адрес: гр......., чрез адвокат М. ИЛ. Б., АК-Пловдив, служебен адрес: гр........ срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД , ЕИК 121265113, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Х.фор Колумб“ № 43, представлявано от Р. Г. Б. и Й.Ц.Ц., с правно основание чл.432, ал.1 КЗ; чл.86 ЗЗД и цена на всеки от исковете- 27 000 лева, частично предявени от 250 000 лева, за претърпени от тях неимуществени вреди.

Ищците излагат, че на 16.12.2018г. около 16:10ч. на първокласен път 1-4, при 32+100км, община Угърчин, област Ловеч, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ....., управляван от ИВ. Д. Г. и лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ....., управляван от Х.В. Т..Твърдят, че лекият автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ..... се е движел в посока София-Варна и на прав участък и заснежена пътна настилка е ударил със своята предна част лекия автомобил марка „Ланчия Делта”, който се е движел в посока Варна – София. Водачът на лекия автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ..... –ИВ. Д. Г. се движел с превишена скорост, съответно несъобразена скорост с оглед натовареността на движението, състоянието на пътя и метеорологичната обстановка. Същият не предприел действия за своевременно спиране, съответно не е предприел спасителна маневра за избягване на произшествието, в резултат на 1 което ударил лек автомобил марка „Ланчия Делта”, ДК № ......От удара последният получил тежки деформации по купето и возещият се на предната лява седалка (с поставен обезопасителен колан) водач Х.В. Т. получил множество тежки телесни увреждания, които довели до неговата смърт на мястото на произшествието.

Посочват, че за настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2019г. на мл. автоконтрольор при РУ - Угърчин към ОД на МВРЛовеч. Образувано е досъдебно производство № 287/2018 г. по описа на РУ-.Угърчин, Пр.пр. № 3514/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура-Ловеч и е налице виновно противоправно деяние на водача ИВ. Д. Г. за настъпване на ПТП и последвалата от него смърт на Х.В. Т..

Изтъкват, че с внезапната смърт на Х.В. Т. са загубили своето дете и най-близък човек. Бил е едва на 33 години и тепърва започвал своя жизнен път.Претърпяната загуба и мъка от неговата смърт е безгранична и непреодолима. Ищците не виждат смисъл в своя живот и защото при ПТП са загубили и двете си деца, което е довело и до пълен психически срив.

Със смъртта на детето си са загубили своята радост и смисъл в живота, надеждата за по-пълноценен и щастлив живот.Обречени са в предстоящия си жизнен път да живеят без най-близък човек, без опора и материална подкрепа в една по-напреднала старческа възраст.

Преживените събития и мъка от смъртта на детето им са довели до влошаване на здравословното им състояние, като Теменужка е получила кръвоизлив, а Валентин-диабет.

Сочат, че между тях и сина им са били изградени отношения на доверие, подкрепа и взаимопомощ. До преди няколко години са живели в едно домакинство и са имали всекидневни контакти и възможност да прекарват своето свободно време заедно.

Прекъсната е възможността да правят семейни събирания и да бъдат едно цяло семейство, да поддържат една връзка на обич, разбирателство и взаимни грижи в семейството. Тази загуба е незаменима, защото в лицето на своя син са виждали един изключителен човек, отдаден на своите близки, изпълнен с желание за бъдещи успехи и сбъдване на планове за пълноценен живот. Те са съкрушени и отчаяни, станали са затворени и отчуждени от заобикалящия ги свят.Ограничили са своите социални контакти и нямат желание да се виждат със свои приятели, тъй като всяко такова събиране им напомня за щастливите семейни събирания с техния син.

Твърдят, че от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 07.01.2019г. е видно, че към момента на пътнотранспортното произшествие от 16.12.2018г. относно лек автомобил марка „Ауди А4 Авант”, ДК № ..... има валидно сключена със Застрахователно дружество „Евроинс“АД задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите полица № BG/07/118003389736 от 04.12.2018г. със срок на покритие от 16.12.2018 г. до 15.12.2019 година, която покрива отговорността на виновния за настъпване на процесното ПТП водач – ИВ. Д. Г. за вреди.

Ищците заявяват, че в качеството на пострадали лица са предявили към Застрахователно дружество „Евроинс“АД претенции с вх. № 3355 от 28.04.2021 г. за 2 изплащането на обезщетения за причинените им неимуществени и имуществени вреди, както и обезщетения за забава от датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие и образувани съответните щети. По предявените претенции застрахователят със свое уведомление рег.№ 3355/1/ от 10.05.2021 г. е отказал да изплати застрахователно обезщетение и такова не е платено и към момента на подаване на настоящата искова молба.

Молят, ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците по 27 000 лева, частичен иск от общата сума от 250 000 лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) в резултат на смъртта на Х.В. Т. от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 16.12.2018 г., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка- ИВ. Д. Г., чиято отговорност за вреди се покрива по застрахователна полица № BG/07/118003389736 от 04.12.2018 година „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със Застрахователно дружество „Евроинс“АД, заедно със законоустановената лихва за забава върху предявената главница от датата на деликта -16.12.2018г. до датата на окончателното изплащане на сумата.

Претендират за плащане и на разноските по делото, направени за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като сумите бъдат заплатени по клиентска сметка по чл.39 от ЗА на упълномощия адвокат- М.Б..

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

На основание чл.367 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба, с указания за възможността да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняването на права, които са връчени редовно.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от Застрахователно дружество „Евроинс“АД, в който ответникът оспорва редовността на исковата молба, тъй като в нея не са посочени личните банкови сметки на ищците.

Ответникът счита исковете за допустими, но ги оспорва по основание и размер.

Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" между „Застрахователно дружество Евроинс" АД и ИВ. Д. Г. - водач на лек автомобил (л.а.), марка „Ауди", модел „А4 Авант" с per. № ......

Оспорва механизма на ПТП. Според него твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при които настъпва застрахователното събитие, не отговарят на фактическата обстановка, описана в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица относно процесното ПТП. Подчертава, че в раздел „Обстоятелства и причини за ПТП" на протокола е посочено, че ПТП е настъпило в резултат на действията на ППС 1 (водач на л.а.

„Ланчия Делта" с per. № O B 5379 АХ), който поради движение с несъобразена с пътните условия и метеорологичната обстановка скорост, губи контрол над автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, където удря движещия се правомерно л.а. „Ауди А4".

Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на 3 застрахования при ответното дружество водач - ИВ. Д. Г.. Като се позовава на същия констативен протокол поддържа , че причината за настъпилия инцидент се открива в неправомерните действия на водача на л.а. „Ланчия", а липсата на деликтната отговорност на застрахования при ответника водач - ИВ. Д. Г. не може да ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му - ответник по делото.

Оспорва наличието на неимуществени вреди. Като се аргументира с диспозитива на T P № 1/2016 г., ответникът изтъква, че макар ищците да попадат в кръга на материално легитимираните лица да търсят обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди емоционални болки и страдания, във връзка със смъртта на техния син, в случая липсват каквито и да било доказателства в тази посока извън твърденията, изложени в исковата молба. Не приема, че е налице твърдяната в исковата молба изключителна и дълбока емоционална привързаност между тях и починалото лице и че твърдените негативни емоции, претърпени болки и страдания са били по-дълбоки и интензивни от обичайните за подобни случаи. В тази връзка посочва, че няма данни ищците и пострадалото лице да са живели в едно домакинство и в едно и също населено място, да са поддържали близък контакт, да са си помагали и оказвали взаимна помощ и грижа -както от материално, така и от морално естество.

Обобщава, че към настоящия момент не са събрани доказателства за наличието на изключително близка духовна връзка между починалото лице и ищците.

На следващо място оспорва причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди. Мотивира се с неизяснения механизъм на ПТП, което не дава основание да се направи и категоричен извод относно наличието на причинна връзка между застрахователното събитие и посочения от ищцовата страна вредоносен резултат. Изразява несъгласие и с допълнително посочените от ищците негативни последици от инцидента, които имат психологическо, битово и емоционално естество.

При условията на евентуалност- в случай, че съдът приеме претенциите за доказани по основание, въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице - Х.В. Т.. Твърди, че пострадалият се е движил с несъобразена с пътните и с атмосферните условия скорост, загубил е контрол над автомобила и е навлязъл в лентата за насрещно движение, като се е ударил в правомерно движещия се там л.а. „Ауди А4". По този начин пострадалият Х. Т. сам се е поставил в опасност, като е създал предпоставки за настъпването на вредите. Действията му се намират в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с вредоносния резултат, като е налице обективен принос от негова страна за настъпването и тежестта на уврежданията. Излага и допълнително съображения в насока, че претендираното от ищците обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено с оглед на трайната съдебна практика, стандарта на живот в страната и принципа на справедливостта.

Относно претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, начиная от датата на деликта 16.12.2018 г., счита че е неоснователна и се позовава на приложимата разпоредба- чл. 497 от 4

КЗ. Признава, че извънсъдебната претенция е предявена пред застрахователя на 28.04.2021 г., като последният е изпратил на ищците отговори -уведомления на 10.05.2021 г. и поради това законна лихва следва да се начислява, в случай, че такава бъде доказана по делото, не по-рано от 10.05.2021 г.

Като евентуално прави искане в случай на отхвърляне на главните искове- да бъдат отхвърлени и акцесорните за претендираната компенсаторна лихва, с оглед съдбата на главния иск.

Отговорът на исковата молба е изпратен на ищеца и в срока по чл.372, ал.1 от ГПК е подадена допълнителна искова молба, с която ищците оспорват подадения отговор и обстоятелствата, изложени в него. Излагат допълнително съображения относно началната дата, от която се дължи лихва за забава, като се аргументират с чл.429 от КЗ и чл.84, ал.3 от ЗЗД и поддържат, че на увреденото лице се следва лихва за забава, считано от увреждането.Развиват съображения, че дължимата от деликвента лихва до датата на уведомяването на застрахователя се покрива до размера на застрахователната сума и попада в обхвата на регреса, а за периода след уведомяването лихвата за забава се поема от застрахователя без съобразяване на лимита на отговорността.Освен това застрахователят е уведомен по-рано от застрахования за датата на застрахователното събитие, съгласно чл.430, ал.1,т.2 от КЗ.