Определение № 5681 от 10.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17940/2025
- Вид
- Определение № 5681
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Антоанета Георгиева Ивчева
Други актове по делото
- Разпореждане № 68195 от 28.04.2025 · Антоанета Георгиева Ивчева
- Разпореждане № 81105 от 21.05.2025 · Антоанета Георгиева Ивчева
- Разпореждане № 92253 от 11.06.2025 · Антоанета Георгиева Ивчева
- Разпореждане № 48948 от 20.04.2026 · Антоанета Георгиева Ивчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 128Б, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5681 гр. София, 10.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антоанета Г. Ивчева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20251110117940 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Л. К. против „Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД, с която са предявени следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 001 от 20.01.2025г., и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 350 лева, равняваща се на 178,95 евро, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 20.01.2025г. до 27.01.2025г.; 3/ иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1250 лева, равняваща се на 639,11 евро, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на сключения между страните трудов договор № 044/09.07.2024г.; 4/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 2020 лева, равняваща се на 1032,81 евро, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 27.01.2025г. до 19.03.2025г.
Ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношениe с ответника, възникнало по силата на трудов договор № 044/09.07.2024г., при когото заемал длъжността „пазач-портиер“, с основно месечно брутно възнаграждение в размер на 1250 лева. Сочи, че със Заповед № 001 от 20.01.2025г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 27.01.2025 г. Счита уволнението за незаконно поради допуснати от работодателя нарушения на чл. 193, ал. 1 КТ и липса на мотиви в издадената уволнителна заповед. Поддържа, че не попадал в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Сочи, че работодателят не му изплатил дължимото трудово възнаграждение за периода от 20.01.2025г. до 27.01.2025г., както и обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ. Твърди, че вследствие на незаконното му уволнение е останал без работа за периода от прекратяване на трудовото му правоотношение до 19.03.2025г., поради което ответникът му дължал и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. По така изложените доводи, моли уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, като претендира и осъждане на ответника за заплащане на горепосочените суми, както на сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който прави признание на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Признава основанието на претенциите по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 220, ал. 1 КТ, като оспорва същите само по размер.
1
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение и неговото прекратяване, а ответникът следва да докаже, че е налице твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че ищецът трайно не е изпълнявал трудите си задължения в качествено, количествено или във времево отношение, като неизпълнението е причинено от липса на знания, умения или навици за длъжността, от която е уволнен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, по което за процесния период е престирал труд, както и размера на уговореното трудово възнаграждение. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, съответно размера на брутното възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението или последното получено такова за пълен отработен месец, че между страните е уговорено предизвестие за прекратяване, че ищецът е прекратил едностранно трудовото правоотношение преди да изтече срокът на предизвестие. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ в тежест на ищеца е да докаже изгодния за него факт – че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, като на доказване подлежи и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: 1/ страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 044/09.07.2024г., по което ищецът е заемал длъжността „пазачпортиер“; 2/ трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № 001 от 20.01.2025г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 27.01.2025 г.; 3/ последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението, е било в размер на 1250 лева; 4/ ищецът е престирал труд в периода 20.01.2025г. до 27.01.2025г.; 5/ ищецът е прекратил едностранно трудовото правоотношение преди да изтече уговорения между страните срок на предизвестие от 30 дни.
Наред с посоченото, съдът следва да се произнесе и по исканията на страните и по допускане на доказателствата, както следва:
Страните са представили писмени доказателства, които следва да бъдат приети като доказателства по делото, като по тяхната относимост и годност да установят релевантни за спора факти съдът ще се произнесе по същество на спора.
Направеното с исковата молба искане на ищеца за задължаване на ответникаработодател по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи трудовото досие на служителя следва да бъде оставено без уважение. На първо място същото е неконкретизирано, доколкото не са индивидуализирани документите, за което се отнася. На следващо място, в трудовото досие на работника или служителя се съдържат данни относно 2 факти и обстоятелства, относими към възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение – арг. от чл. 128Б, ал. 2 КТ, като в настоящия случай същите не са спорни между страните.
Доказателственото искане на ищеца за допускане до разпит на свидетели следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за правилното решаване на правния спор, предмет на делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.
ОТДЕЛЯ, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че: 1/ страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 044/09.07.2024г., по което ищецът е заемал длъжността „пазач-портиер“; 2/ трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със Заповед № 001 от 20.01.2025г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, считано от 27.01.2025 г.; 3/ последното брутно трудово възнаграждение на ищеца за пълен отработен месец, предхождащ месеца на уволнението, е било в размер на 1250 лева; 4/ ищецът е престирал труд в периода 20.01.2025г. до 27.01.2025г.; 5/ ищецът е прекратил едностранно трудовото правоотношение преди да изтече уговорения между страните срок на предизвестие от 30 дни.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2026 г. 09:50 часа, за която дата и час страните да се призоват.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
У К А З ВА на страните, че при приключване на делото със СЪДЕБНА СПОГОДБА, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в пократки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, 3 ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4