Решение № 5925 от 20.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4711/2022
- Вид
- Решение № 5925
- Подписан
- 20.11.2023
- Състав
- Стефан Кюркчиев
Цитирани разпоредби
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 102 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5925 гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20221100104711 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. четвърто от ЗЗД.
Ищецът Б. Л. С. поддържа твърдение, че на 22.03.2016 г. между него и ответника И. И. К. било сключено споразумение за уреждане плащането на парични задължения на ищеца, в качеството му на наемател, по силата на Договор за наем от 09.11.2011 г. на апартамент, собственост на наемодателя и ответник по делото, находящ се на втори етаж в жилищна сграда с адрес гр.
София, ул. ******* Съгласно посоченото споразумение, ищецът се съгласил, в качеството на наемател, да заплати на наемодателя следните суми: 47 190,43 лева за месечни наемни вноски по договор за наем от 09.11.2011 г. за периода септември 2012 – октомври 2015 г.; 2500 евро /с левова равностойност 4889,57 лв./ - обезщетение за ползването на имота без правно основание; 4000 лева за извършени от наемодателя разноски по договора; 3500 лева – за ползвана в наетия имот топлинна енергия; 420 лева за ползвана студена вода в наетия имот. По силата на споразумението, страните се договорили, че кредиторът ще има след подписването му едно общо вземане от длъжника в размер от 60 000 лева. За заплащането на посочения дълг, ищецът издал като 1 обезпечение на посочения в споразумението кредитор общо шест броя записи на заповед общо за сумата от 60 000 лв., които били подписани от издателя в полза на ответника. Според твърденията на ищеца, сключеното на 22.03.2016 г. споразумение било недействително, тъй като фактически не било налице правно основание за възникването на задължение на ищеца, чието съществуване било установено и обективирано в съдържанието на посоченото споразумение. Поддържа се, че при подписването на споразумението и на двете страни било известно, че в периода септември 2012 - октомври 2015 г. ищецът не е бил наемател на посочения апартамент, както и че считано от 09.12.2011 г. наемател на имота било дружество „О.П.“ ООД. Фактът на възникналото на 09.12.2012 г. наемно правоотношение между ответника и посоченото дружество, което по общо съгласие на страните е заместило ищеца като наемател на имота се потвърждавал и от сключения Анекс от 09.12.2011 г., както и от съдържанието на изпратената от ответника до „О.П.“ ООД нотариална покана от 19.10.2015 г., а също така и от подадената от ответника искова молба против „О.П.“ ООД, по повод на която било образувано гр. д. № 25507/2019 г. на СРС. В тази връзка се навеждат доводи, че не било налице основание за издаване на описаните в споразумението записи на заповед, а самото споразумение било нищожно, поради липса на основание.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на Споразумението от 22.03.2016 г. поради липса на основание за сключването му, доколкото към тази дата, същият не е бил наемател на имота след 09.12.2011 г., не го е ползвал в лично качество и не е дължал наемната цена и разноски за имота за периода септември 2012 г. до октомври 2015 г.
Ответникът И. И. К. се представлява в процеса от особен представител – адв. Й. А., назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, който в определения срок за отговор, не е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК и не е изразил становище по предмета на делото. По делото е постъпил отговор на искова молба, депозиран от адв. Н. К. – легитимиращ се като преупълномощен от назначения особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК адв.
Й. А., но същият е депозиран извън законоустановения срок по чл. 131 от ГПК.
2
В съдебно заседание, ответникът се представлява от преупълномощения от назначения му особен представител адв. Й. А. – адв. Н. К., който оспорва предявения иск като неоснователен.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на приетия като доказателство Договор за наем от 09.11.2011 г. се установява, че между ответника И. И. К. – в качеството на „Наемодател“, от една страна и ищеца Б. Л. С. – в качеството на „Наемател“, от друга страна е бил сключен договор за наем, по силата на който ответникът е отдал на ищеца за временно ползване свой собствен недвижим имот – апартамент, находящ се на втори етаж в жилищна сграда с адрес гр. София, ул. *******срещу задължението на наемателя да заплаща месечна наемна цена в размер на 480 евро. В чл. 2.1. от договора било уговорено, че първите шест месеца от договора, наемателят ще заплаща по 380 евро, а останалите шест месеца по 580 евро. В чл. 1.3. от договора е предвидено, че с цел използване на имота, наемателят се задължава до 01.01.2012 г. да посочи юридическо лице, което ще извършва дейността и с което ще се направи анекс към договора. В чл. 3 от договора е предвидено, че за срока на действие на договора, наемателят дължи плащането на разходите за всички консумативи, свързани с ползването на имота. Съгласно чл. 5.1. е уговорено, че договорът се сключва за срок от една година, считано от 09.11.2011г., като в случай, че два месеца преди изтичането на наемния срок никоя от страните не заяви писмено желание за прекратяването му, след изтичане на уговорения срок, договорът се счита за продължен за още една година.
От представения по делото Анекс към договора за наем от 09.12.2011 г. се установява, че същият е сключен между ответника И. И. К. – в качеството на „Наемодател“ и дружеството „О.П.“ ООД, ЕИК *******, чийто управител е ищецът Б. Л. С. – в качеството на „Наемател“. От съдържанието на анекса се установява, че страните са се споразумели, че наемодателят отдава на дружеството „О.П.“ ООД процесния недвижим имот – предмет на сключения договор за наем от 09.11.2011 г., като дружеството встъпва като наемател на имота срещу задължението да заплаща месечна наемна цена в размер на 480 евро.
3
От съдържанието на приетото като доказателство Споразумение от 22.03.2016 г., сключено между ищеца И. И. К. – като „Кредитор“ и ответника Б. Л. С. – като „Длъжник“ се установява, че страните са взели предвид съществувалото наемно правоотношение между тях, възникнало на основание сключения Договор за наем от 09.11.2011 г., което е било прекратено поради пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на Длъжника след едностранно предизвестие, отправено с нотариална покана акт № 143, рег. № 5340/14.09.2015 г. на нотариус А.Л., рег. № 386, връчена на същия на 16.09.2015 г. и след като са констатирали съществуващите неизпълнени задължения по Договора за наем и анекса към този момент са сключили споразумение. По силата на същото страните са се споразумели, че ищецът Б.
С. признава – в качеството на наемател, че дължи на ответника И. К. – в качеството на наемодател сумата в общ размер на 47 190,43 лв. – представляваща дължимите от него месечни наемни вноски по договор за наем от 09.11.2011 г. за периода месец септември 2012 до месец октомври 2015 г., както и дължимата неустойка до датата на споразумението; сумата от 2500 евро /с левова равностойност 4889,57 лв./ - представляваща обезщетение за ползването на имота за периода от м. ноември 2015 г. до месец март, включително; сумата от 4000 лева за извършени от наемодателя разноски по събиране на дължимите от длъжника месечни наеми - пряка последица от неизпълнението на последния на задълженията му по договора; 3500 лева – представляваща дължимата стойност за ползваната в наетия имот топлинна енергия за периода 10.2012 г. – м. 04.2015 г., както и сумата от 420 лева – представляваща стойността на ползваната студена вода в наетия имот. Със сключеното споразумение, страните са се договорили, че кредиторът ще има след подписването му едно общо вземане от длъжника в размер на сумата от 60 000 лева, която са се съгласили да бъде платена разсрочено в рамките на 6 месеца при описаните в споразумението размери и срокове. Видно от съдържанието на споразумението, страните са предвидили, че като обезпечение за заплащане на дължимите суми, длъжникът ще предостави на кредитора общо шест броя записи на заповед общо за сумата от 60 000 лв., които ще бъдат подписани от издателя в полза на ответника. Съгласно чл. 11 от посоченото споразумение, длъжникът декларира, че с подписване на същото няма претенции към Кредитора във връзка със съществуването, действието и прекратяването на Договора за наем от 09.11.2011 г.
4
Видно от представената като доказателство по делото нотариална покана от 19.10.2015г. на нотариус А.Л., рег. № 386 на НК е, че същата е изпратена от ответника И. К. до дружеството „О.П.“ ЕООД, представлявано от ищеца Б.
С. – в качеството на управител на последното. От съдържанието на поканата се установява, че във връзка с неизпълнение на поетите задължения от дружеството „О.П.“ ЕООД по силата на сключения Анекс от 09.12.2011 г. към Договор за наем от 09.11.2011 г. за заплащане на дължимите месечни наеми вноски за периода от м. септември 2012 г. до м. октомври 2015 г., ответникът И. К. е поканил дружеството в двуседмичен срок да изпълни задълженията си по сключения анекс, като е указано, че при неизпълнение договорът ще се счита за прекратен. Видно от отбелязването, нотариалната покана е връчена на „О.П.“ ЕООД, чрез ищеца Б. С. – като управител на дружеството на 26.10.2015 г.
Като доказателства по делото са представени пет броя записи на заповед, издадени на 22.03.2016 г. от ищеца Б. Л. С. в полза на ответника И. И. К.. От съдържанието на същите се установява, че „Издателят“ им се е задължил „безусловно“ и „без протест“ да заплати в полза на „Поемателя“ посочените в тях задължения в общ размер на 50 000 на определените в тах падежи.
Като доказателство по делото е представена и искова молба, подадена на 09.05.2019г., видно от която И. И. К. е предявил иск против „О.П.“ ЕООД за осъждане на последното да опразни процесния недвижим имот – предмет на прекратения договор за наем от 09.11.2011 г., както и за предаване на фактическа власт върху него.
По делото са представени десет броя копия от Сметки за изплатени суми за сметки периода от 01.01.2012 г. до 31.10.2012 г., като в същите е отбелязано, че сумите са платени съгласно Договор от 09.12.2011 г. на И. И.
К., а като лице – платец на дохода в тях е посочено „О.П.“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът твърди да е налице нищожност на процесното споразумение – поради липса на основание за сключването му, а именно поради несъществуването на описаните в него задължения като кауза за подписването му.
Под основание на правната сделка / causae / по смисъла на чл. 26, ал. 2, 5 пр. четвърто от ЗЗД, следва да се разбира онзи най- типичен мотив, който формира волята на страните по една конкретна правна сделка - да сключат именно този тип правна сделка.
При това, в рамките на правния спор, наличието на основание (кауза) подлежи на правна преценка, като се отчита именно момента на сключването на процесното споразумение - понеже основанието следва да е налице към момента на постигане на съгласието да бъдат поети произтичащите от самата сделка облигационни задължения и респективно да настъпят нейните типични правни последици.
Според правната теория и според константната съдебна практика на ВКС на РБ, за наличието и естеството на правното основание на договора - съдът е длъжен да извърши преценка във всеки конкретен случай. При това, съдът следва да има предвид, че основанието на сделката може да е изрично посочено, но може да е видно и с оглед същественото съдържание на договора.
Обективираното в процесното споразумение съгласие между страните относно характера и обема на престацията - има изключително важно значение за изясняване на неговото съществено съдържание, а от тук и за преценка на основанието за сключване на договора ( causae ) - при възникване на правен спор в такава насока.