Решение № 129 от 19.08.2020, Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№129/19.8.2020 г. гр.

Ямбол

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав На седми август

2020 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

Секретар Велина Митева

Прокурор Милен Божидаров като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова

Административно дело № 125 по описа на 2020 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба с вх. № 1003/09.06.2020г. на И.Д. *** срещу

Главна дирекция“Изпълнение на наказанията“, гр. София и Следствен арест, гр.

Сливен. В исковата молба се сочи, че за периода 09.12.2017г. до 27.06.2018г. е бил в ареста в гр. Сливен, където е бил подложен на унизително отношение, незачитане на човешките права, уронване на човешкото достойнство, притеснение за здравословното състояние и претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. Иска се да бъде осъдена ГДИН, София да заплати на основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 30 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди, стрес, безсъние, дискомфорт.

В исковата молба се сочи, че ищецът през посочения период е бил излаган на жестоко и унизително отношение, незачитане на човешките права, понесъл неимуществени вреди, развил чувство за малоценност, бил беззащитен. Твърди, че му е уронено човешкото достойнство, изживявал притеснение за здравословното си състояние.

Твърди още, че е преживял болки, страдание, стрес, унижение, психическо разстройство, безсъние поради неблагоприятните условия в ареста в Сливен. Сочи, че липсвала достатъчна жилищна площ, отопление, осветление, проветривост, време на открито, липсвал санитарен възел в помещението, имало хлебарки, дървеници, невъзможност за къпане и пране на дрехи. Цитира като нарушена разпоредбата на чл. 21 ал.1 и 6 от

ППЗИНЗС.

В съдебно заседание ищецът своевременно и редовно призован не се явява, не изпраща представител.

Ответните страни, редовно призовани, не изпращат представители. По делото е постъпило становище от юрисконсулт Стоянова в ГД „ИН“, София. Намират за неоснователна и недоказана исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Ямбол заявява, че по делото не са събрани доказателства въз основа на които да бъде изведен извод, че ищецът е претърпял наведените в исковата молба неимуществени вреди, поради което моли да бъде отхвърлен предявения иск за обезвреда.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе пред вид становищата на страните приема за установено следното:

По делото не е спорно, че ищецът И.Д.Д. е бил задържан в сектор „Арести” при ОСИН-Сливен за времето от 09.12.2017г. до 27.06.2018г. Видно от справка изх.

№ 542/14.07.2020г. от Началник на затвор гр. Сливен, ГД“ИН“ Д. е задържан с постановление на РП Нова Загора, от 09.12.2017г. по ДПзм-860/2017г. на РУ, Нова Загора, обвиняем по чл. 211 вр. с чл. 209 от НК. Но на 1212.2017г. с определение на РС, Нова Загора е взета мярка за неотколонение „задържане под стража“ и на 27.06.2018г. Д. е приведен в затвора в гр. Бургас с разпореждане на РП Нова Загора от 25.06.2018г. В периода на задържане лицето е било настанено с други задържани лица, в килия № 8, като винаги е с още 1 лице.

В справката е посочено още, че през периода на задържане на лицето И.Д. са извършени общо 12 проверки на ареста към РС „ИН“ Сливен от РП, Сливен и ОП, Сливен, като не са констатирани нарушения.

Видно от изготвената справка Началник РС“ИН“, Сливен в писмо с рег. № 701/08.07.2020г. посочва, че И.Д. при задържането е бил настанен в арестно помещение на основание чл. 246 от ЗИНЗС, като мъжете се настаняват отделно от жените. Квадратурата на всяка килия е посочена с 6,6 кв.м. жилищна плащ, обзаведена с две легла и маса за хранене. Отоплението е се е извършвало с локално парно.

Шкафчета са били разположени в коридора под нишите на прозорците, а личните вещи са се предоставяли на задържаните лица при поискване от дежурния служител. Посочено е още, че на задържаните лица се предоставят самостоятелно легло и спални принадлежности , съгласно чл. 272 т.1 от ППЗИНЗС. Цитирана е заповед №

Л-4102/06.10.2016г. на главния директор на ГД“ИН“ за вътрешния ред в арестите, според която се дават разписка за спалните принадлежности, изкарване по два пъти седмично за къпане, а през летния период и ежедневно. Хигиената на наличното облекло се поддържала от задържаните лица. Килиите в Сливен не разполагали със собствен санитарен възел, респ. с течаща вода, поради което на задържаните лица се осигурявал сутрин, обед и вечер тоалет, като им се осигурявало и измиване на прибори за хранене. Посочено е, че се извеждат за ползване на тоалетна по тяхно желание. Твърди се, че помещението обособено за баня разполага с един душ и се ползва от задържаните лица. Топлата вода се осигурявала чрез бойлер. Посочено е още, че конструктивно не е възможно в сградата, в която се помещава арест в Сливен да се изгради място за престой на открито, задържаните лица ползват правото си на разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и при задоволяване на хигиенните или физиологични нужди, при извеждане за телефонни разговори, свиждане-2 пъти в месеца с продължителност до 40 минути., извеждания за срещи със защитници, включващо и кратка разходка по коридора.

Сочи се, че достъпът на свеж въздух в килиите на ареста ставал през решетките на вратите за осъществяване на визуален контрол над задържаните лица и отвори с мрежа/с размери 110 см. на 80см/ над вратите на килиите. Килиите нямали директен достъп до пряка дневна светлина. Осветлението се осъществявало с луминисцентни тела. Приложени са договори за извършени услуги, от които е видно, че ГД“ИН“, имала сключени договори дезинфекция и дератизация в РС“ИН“, арест Сливен, като периодично е извършвана обработка на помещенията. Представени са разписки за приети вещи, при редовно провеждане на свиждания. Имало е възможност да получава спално бельо. Представени са медицински справки за здравословното състояние на ищеца, видно от които към момента на постъпването му в ареста е клинично здрав, не е подавал оплаквания от медицински характер през периода на пребиваването му в арест, Сливен.

След представяне на писмения отговор, ведно с писмените доказателства по опис, същите са изпратени на ищеца, който не изрази становище по тях.

При така установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за присъждане на обезщетение е подаден от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица срещу ГД ”Изпълнение на наказанията” гр.София - юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху местата за лишаване от свобода, включително и тези по чл.42 ал.2 ЗИНЗС-т.е. исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимиран ответник-ГД“ИН“, София. Следва да се има предвид, че искът срещу Следствен арест, Сливен, който не е самостоятелно ЮЛ е процесуално недопустим за разглеждане, поради което исковата молба срещу него следва да се остави без разглеждане.

Твърдените незаконосъобразни бездействия съставляват административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка ”задържане под стража” не се ограничава само с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с наложената мярка, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения.

С оглед изложеното, съдът приема че исковете са допустими, а разгледани по същество са неоснователни и недоказани.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при и по повод на изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; незаконосъобразният акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда - имуществена или неимуществена и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно визирани предпоставки следва да са налице кумулативно, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

В настоящия казус, се претендират обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на сектор „Арести” при ОСИН гр. Сливен, където е бил задържан ищеца. За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано от нормативен акт.

Съдът, преценява като неоснователна и недоказана претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в изтърпяване на унизително отношение, незачитане на човешките права, уронване на човешкото достойнство, притеснение за здравословното състояние.

ЯАС, в настоящия си състав намира, че исковата претенция е формулирана много общо. Въпреки указанията дадени с определението за насрочване, че следва да се докаже причинна връзка между конкретните действия и бездействия и вредоносния резултата, това не беше сторено от ищеца. Нещо повече, всички представени по делото писмени доказателства, ведно с отговора по исковата молба бяха изпратени на ищеца за запознаване и становище.

Дори и след отговора не постъпи уточнение на исковата претенция с оглед указанието на съда.

Претенциите са формулирани общо, няма как съдът да преценя вредоносния резултат от конкретното твърдяно действие или бездействие върху ищеца във вид на неимуществени вреди-болки, страдания или психическо разстройство. Освен това тези вреди следва да се докажат. По делото няма данни за влошено здравословно или психическо състояние у ищеца. В този смисъл, намира за правилно и се споделя от съда възражението на ответната страна, изложено в писмения отговор, че ищеца не е конкретизирал своята претенция по конкретни вреди, основание, размер и период. Не е посочил конкретните действия или бездействия на администрацията и в какъв размер е вредата. По делото не са представени никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди.

Ищецът иска да бъде обезщетен за условията в ареста в Сливен, без да представи доказателства има ли настъпили последици върху физическото и психическото му здраве от условията там и какви. Твърденията в исковата молба подлежат на доказване. Няма как само поради факта на престой за конкретен период в ареста, да се предполага, че твърдените вреди са настъпили за ищеца. Ако беше достатъчен само факта на престой в арест/или изобщо в местата за лишаване от свобода/, следваше да се присъждат обезщетения, без да е нужно да се доказват условията, вредите и причинната връзка между тях, съответно действията или бездействията на администрацията и настъпилия вредоносен резултат. Т.е. нямаше да е необходимо да се подава искова молба до съда, да се изпраща исковата молба за отговор, както и да се разпределя доказателствената тежест между ищеца и ответната страна според чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.

Безспорно според чл. 3 от ЗИНЗС (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.) (1) Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

(2) За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпечатката съдържа 45 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/793b5238-0dda-45ed-b7d9-8d75580f02b4