Решение № 3799 от 16.06.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13334/2023
- Вид
- Решение № 3799
- Подписан
- 16.06.2025
- Състав
- Евгени Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113 · Закон за движението по пътищата
- чл. 113, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3799 гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгени Георгиев при участието на секретаря СИМОНА Н. И.А като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело № 20231100113334 по описа за 2023 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
[1] Р. М. е заявила в искова молба от 27.11.2023 г., че на 25.08.2020 г. е участвала в ПТП, предизвикано от К.М., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника ЗК „БУЛ И.“ АД. От ПТП Р. М. е получила:
- контузия на главата в лявата челна област;
- оток и кръвонасядане в лявото коляно;
- счупване на горния край на тибията;
- закрито счупване на срамната кост.
[2] На 16.08.2021 г. Р. М. е поискала от БУЛ И. да заплати обезщетение за неимуществени вреди, но БУЛ И. не го е направил. Затова Р.
М. моли съда да осъди БУЛ И. да заплати:
- 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;
- законната лихва от 16.08.2021 г. до окончателното изплащане 1
(исковата молба, л. 2-6; молбата за увеличението на иска и определението на съда за допускането му, л. 477 и л. 483).
2. По писмения отговор на ответника
[3] БУЛ И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. не К.М. е причинил ПТП;
2. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. Р. М. е допринесла за настъпването на ПТП, понеже не се е съобразила с посоката и скоростта на движение на приближаващия я автомобил. Ето защо БУЛ И. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 93-95).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ
И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[4] Не се спори, че Р. М. е била родена на **** г. Тя е била омъжена, имала е двама сина на – на 40 години и 30 години – и двама внуци. Р. М. е работела като операционна акушерка, била е физически много активна и не е имала проблеми с костите или ставите (показанията на свидетелката Ч., л. 446447).
[5] На 25.08.2020 г. около 09:40 часа е било светло, сухо и горещо. Р. М. е предприела пресичане на бул. „Мадрид“ по пешеходна пътека отдясно наляво при посока на движение от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към гара Подуяне. В този участък бул. „Мадрид“ е имал по една лента за движение във всяка посока, като по средата на платното е имало две обособени трамвайни трасета, по едно за всяка от двете посоки. Пешеходната пътека, по която е пресичала Р. М., е била непосредствено пред трамвай, който се е движил в посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към гара Подуяне, но е бил спрял на спирката, за да изчаква слизането и качването на пътници.
2
[6] В това време К.М. е управлявал лек автомобил „Ауди“ по бул.
„Мадрид“ с посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към гара Подуяне.
Когато К.М. е наближил спрелия трамвай, той се отделил вляво от колоната от автомобили, в която е бил, и е предприел изпреварване на трамвая, като е навлязъл и в лентата за насрещно движение. В този момент както К.М. е могъл да види Р. М., така и тя е могла да го забележи. Въпреки това и двамата са продължили движението си и автомобилът „Ауди“ е ударил Р. М..
[7] Ако в момента, в който К.М., е могъл да забележи Р. М., той е предприел спиране, удар не би настъпил. Ако Р. М. е изчакала пред трамвая преминаването на автомобила на К.М., удар отново не би настъпил (заключението на вещото лице доцент Х., л. 457-476; показанията на свидетеля К., л. 451-452). Не се спори, че към този момент ГО на К.М. е била застрахована при ответника Б. И.
[8] От удара Р. М. е претърпяла следните увреждания:
1. счупвания в таза, състоящи се от:
- счупване на долния клон на лявата срамна кост (пубисна);
- счупване вляво, без дислокация на кръстната кост (сакрум);
- счупване предния кортекс на ацетабулума вляво;
- счупване вдясно на ацетабулума
2. счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горния му външен край. Лекарите в болница Пирогов са лекували счупванията на таза консервативно с постелен режим и медикаментозна терапия, докато счупването на големия пищял са лекували оперативно, като фрагментите са били наместени и фиксирани с L-плака и винтове.
[9] След като е била изписана от болница Пирогов, Р. М. е продължила лечението си в болница Токуда. Тя е била 45 дни в болница, като първите 30 дни е била на легло и е имала нужда от постоянна чужда помощ за обслужването си. След това Р. М. е била приучена да ходи с проходилка.
Тогава вече е имала нужда от чужда помощ веднъж-два пъти седмично. След изписването от болница Токуда, Р. М. се е лекувала у дома си. От 12.01.2021 3 г. до 22.01.2021 г. Р. М. е провела санаториално лечение в Павел баня. Тя е била седем месеца в болнични, като се е придвижвала с патерици. При подобни травми нормалният период на възстановяване е осем месеца.
[10] Към момента на прегледа от вещото лице д-р С., Р. М. се е била възстановила напълно. Тя единствено е имала 10-сантиметров оперативен белег по лявата коленна става, а при промяна на времето и натоварване, болки в таза и лявата тазобедрена и коленна стави (заключението на вещото лице д-р С., л. 433-443; показанията на свидетелката Ч., л. 446). Уврежданията на Р. М. са еднакви по тежест на тези, предмет на обезщетяване на решение на ВКС 50 103-2023-II Т. О. по т. д. 1 199/2021 г. (показанията на вещото лице д-р С., л. 445-446).
[11] На 16.08.2021 г. Р. М. е поискала от БУЛ И. да заплати обезщетение (претенцията, л. 64). Не се спори, че БУЛ И. не го е направил.
[12] Р. М. е заплатила: 3 200,00 лева държавна такса (л. 84 и л. 478);
650,00 лева за вещи лица (л. 112); 150,00 лева депозит за свидетел (л. 450 и л.
455); 25,00 лева за съдебни удостоверения (л. 113). Тя е била представлявана безплатно от адвокат, който е регистриран по ЗДДС (л. 480-481).. БУЛ И. е заплатил: 250,00 лева за вещо лице (л. 122); 3 000,00 лева с ДДС на адвокат (л.
91-92).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[13] Р. М. е предявила иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
1. По исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ
4
[14] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).
[15] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:
1. Р. М. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО и причинено от К.М.;
2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на Р. М.;
3. ГО на К.М. да е била застраховане при БУЛ И.;
4. вследствие на уврежданията Р. М. да е претърпяла неимуществени вреди;