Решение № 457 от 09.12.2025, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Частно гражданско дело 2767/2025
- Вид
- Решение № 457
- Подписан
- 09.12.2025
- В сила
- 09.12.2025
- Състав
- Лилия Йорданова Любенова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 457 гр. гр. Лом, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Й. Любенова Димитрова като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Частно гражданско дело № 20251620102767 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.247 от ГПК - за поправка на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2027 / 03.12.2025г. и издадения въз основа на нея ИЛ № 1708 / 03.12.2025г., постановени по делото.
Постъпила е молба от 09.12.2025г. от заявителя, с която се иска на осн. чл.
247 ГПК да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, като в издадените изпълнителен лист № 1708/13.12.2025г. и Заповед № 2027/03.12.2025г., като се изпише думата „разделност“ в изпълнителните титули.
Настоящият състав след като се запозна с депозираната молба, както и с материалите по делото, намира, следното:
Съгласно разпоредбата на чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението /в случая в заповедта/ очевидни фактически грешки. Искането не е обвързано със срок и е направено от страна по делото пред съда, постановил акта, чиято поправка се иска.
По реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в грешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума, периоди, както и чисто технически грешки. В рамките на производството по чл. 247, ал.
1 ГПК решаващият съд следва да даде отговор на въпроса налице ли е несъответствие между изразената воля на съда в мотивите на съдебния акт, в предметната рамка на който се иска (или служебно се повдига въпроса) отстраняване на ОФГ в резултат на разминаване с постановения диспозитив 1 като волеизявление.
В случая от значение е, че заявителят е претендирал със заявлението следните суми от наследниците на сключилото договор за кредит от 13.01.2015г. лице, както следва:
1 Главница 2 141.92 BGN по Договор за кредит от 13.01.2015 г., както и законна лихва: 27.11.2025 г.
2 Договорна лихва 541.03 BGN за периода 07.08.2019 г. 12.11.2021 г.
3 Санкционна лихва 212.88 BGN за периода 07.08.2019 г. 12.11.2021 г. до дата изискуемост
4 Законна лихва 1 055.33 BGN за периода 13.11.2021 г. 26.11.2025 г. след дата изискуемост
5 Такса 120.00 BGN 120.00 при разделна отговорност.
С допълнителна молба е уточнил, че „********* Г.а, ЕГН ********** е починал на *********г. Водено е производство по чл.51 от ЗН, по което ********* АД е молител, за което са образувани ЧГД № 936/2021г. и ИД 3855/2024 г. по описа на РС-*********. Приели наследството са: Г. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр. *********, ул. ********* и С. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. *********, ул. *********, с което е вписано в особената книга на съда. Третият наследник ********* е загубила правото да приеме наследството, като делът на отпадналия се разпределя между тримата останали. Наследникът ********* е нередовно призован, като неговата наследствена част остава незаета и се запазва. Всеки отговаря за 1/3 от дълга съобразно размера на наследствения си дял. Същите отговорят разделно. След смъртта на кредитополучателя, като негови наследници, приели наследството, длъжниците отговарят за подробно описания в настоящото заявление дълг съразмерно на наследствения им дял, а именно за 1/3 за всеки от тях. Ето защо за всеки един от посочените наследници, претендираме следните суми, а именно:
1.) За Г. М. Г., ЕГН ********** претендираме сума в размер на 1357.05 лв., от които: главница 713,97 лв., договорна лихва 180,34 лв. за периода 07.08.019 г. до 12.11.2021г., лихва за забава до дата изискуемост 70,96 лв. за периода 07.08.2019 г. до 12.11.2021г., обезщетение за забава след дата изискуемост 351,78 лв. за периода 13.11.2021 г. до 26.11.2025 г., разходи при изискуем кредит 40,00 лева ( представляваща 1/3 част от целият дълг ).
Държавна такса 23,07 лева
2.) За С. М. С., ЕГН ********** претендираме сума в размер на 1357,05 лв., от които: главница 713,97 лв., договорна лихва 180,34 лв. за периода 07.08.2019 г. до 12.11.2021г., лихва за забава 70,96 лв. за периода 07.08.2019 г. до 12.11.2021г., обезщетение за забава след дата изискуемост 351,78 лв. за периода 13.11.2021 г. до 26.11.2025 г., разходи при изискуем кредит 40,00 лева, ( представляваща 1/3 част от целият дълг ). Държавна такса 23,07 лева.“ С оглед това съдът е издал заповед със следните диспозитиви съобразно 2 заявената претенция при разделност:
„Длъжникът С. М. С. с ЕГН: ********** с адрес: ********** да заплати на кредитора ********* АД ЕИК *********, *********, чрез п-к ********* В., следните суми: главница в размер на 713,97 BGN (седемстотин и тринадесет лева и 97 стотинки) по Договор за кредит от 13.01.2015 г. , ведно със законна лихва за период от 27.11.2025 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 180,34 BGN (сто и осемдесет лева и 34 стотинки) за периода от 07.08.2019 г. до 12.11.2021 г., санкционна лихва в размер на 70,96 BGN (седемдесет лева и 96 стотинки) за периода от 07.08.2019 г. до 12.11.2021 г. - до дата изискуемост, законна лихва в размер на 351,77 BGN (триста петдесет и един лева и 77 стотинки) за периода от 13.11.2021 г. до 26.11.2025 г. - след дата изискуемост, такса в размер на 40,00 BGN (четиридесет лева), държавна такса в размер на 23,07 BGN (двадесет и три лева и 07 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 BGN (седемдесет и пет лева). „
„Длъжникът Г. М. Г. с ЕГН: ********** с адрес: ********** да заплати на кредитора ********* АД ЕИК *********, *********, чрез п-к ********* В. следните суми: главница в размер на 713,97 BGN (седемстотин и тринадесет лева и 97 стотинки) - Договор за кредит от 13.01.2015 г. , ведно със законна лихва за период от 27.11.2025 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 180,34 BGN (сто и осемдесет лева и 34 стотинки) за периода от 07.08.2019 г. до 12.11.2021 г., санкционна лихва в размер на 70,96 BGN (седемдесет лева и 96 стотинки) за периода от 07.08.2019 г. до 12.11.2021 г. - до дата изискуемост, законна лихва в размер на 351,77 BGN (триста петдесет и един лева и 77 стотинки) за периода от 13.11.2021 г. до 26.11.2025 г. - след дата изискуемост, такса в размер на 40,00 BGN (четиридесет лева), държавна такса в размер на 23,07 BGN (двадесет и три лева и 07 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 75 BGN (седемдесет и пет лева).“.
Същият е и диспозитивът на издадения въз основа на нея ИЛ.
Видно от това издадената заповед по чл. 417 ГПК и ИЛ отговарят на заявеното от заявителя. Налице са два диспозитива, което е във връзка именно с разделната отговорност на наследниците-длъжници, претендирана от заявителя, като е посочена претендираната от всеки от тях част от задължението.
Предвид горното съдът намира, че не са налице основанията за постановяване на ОФГ – дори и служебно не е констатирано несъответствие между вътрешно формираната му воля и нейният външен израз в писмения акт, не се установяват и технически греши. Освен това издадените заповед и ИЛ отговарят на заявеното искане от заявителя.
Нормата на чл. 247, ал.4 от ГПК поставя обжалването на акта, с който съдът се произнася за поправка на очевидна фактическа грешка в зависимост от реда, предвиден за обжалване на акта, за който поправката се отнася.
Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. В случая ОФГ не касае разноските, поради което настоящото 3 решение не подлежи на обжалване.
Предвид изложеното и на осн. чл. 247 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 09.12.2025г. на заявителя ********* АД ЕИК *********, *********, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 2027 / 03.12.2025г. и издадения въз основа на нея ИЛ № 1708 / 03.12.2025г., постановени по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на заявителя.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________ 4