Решение № 263 от 05.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 202311***03608 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М. Н. С. и от Д. К. К. против [фирма] субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на суми, представляващи обезщетения за припадащата се на ищците част от гражданските плодове (арендно плащане) от отдаването под аренда на съсобствени на страните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на село Л., община С., обл. Я., както следва: 1). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Х.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 39 786 кв. м.; 2). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Б.п.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 7 548 кв. м.; 3). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „И.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 9 600 кв. м.; 4). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 11 399 кв. м.; 5). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 7695 кв. м.; 6). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Д.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 13 703 кв. м.; 7). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Е.г.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 36 294 кв. м., за следните стопански години: 2016/2017 г., 2017/2018 г.

2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/ 2021 г., съответно в полза на ищцата М. С. сума в общ размер от 4017 лева и в полза на ищеца Д. К. сума в общ размер от 2 679 лева (след допуснато изменение на размера на предявената от ищеца искова претенция по реда на чл.

214 ГПК, с протоколно определение от 09.10.2023 г., чрез намаляването му от 2 914 лева на 2 679 лева или със сумата от 235 лева, поради отказ от иска в тази част), ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до 1 окончателното им изплащане.

Ищците твърдят, че заедно с ответното дружество [фирма] и трети за процеса лица са съсобственици на следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на село Л., община С., обл. Я., както следва: 1). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Х.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 39 786 кв. м.; 2). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Б.п.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 7 548 кв. м.; 3). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „И.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 9 600 кв. м.; 4). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 11 399 кв. м.; 5). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „К.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 7695 кв. м.; 6). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Д.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 13 703 кв. м.; 7). поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на село Л. в местността: „Е.г.“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 36 294 кв. м. с обща площ на земите от 126,025 дка. Посочва се, че ищцата М. Н. С. е носител на 15/80 идеални части от собствеността върху имотите, от които 10/80 идеални части установени с влезли в сила Решение от 14.03.2017 г. и Решение от 12.09.2018 г., постановени по гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Я. в първа фаза на делбено производство и 5/80 ид. части, придобити по силата на завещателно разпореждане от друг съсобственик – В.Д.Ш., а ищецът Д. К. К. носител на 10/80 идеални части, установени със съдебното решение и като наследник по закон на починалия наследодател К.Д. К.. Изяснява се, че ответникът [фирма] притежава собствеността върху 43/80 идеални части. Ищците излагат твърдения, че на 07.09.2015 г. третото за процеса лице Ц.А.Ц. – един от съсобствениците на земеделските земи сключил договор за аренда с арендатора А.Я.М. за отдаване под аренда на съсобствените на страните земеделски земи. Посочва се, че за стопанските години 2016/2017 г., 2017/2018 г. 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г. ответникът [фирма] получил общото арендно плащане, дължимо на всички съсобственици, в т. ч. и частта на ищците, възлизаща на сума в общ размер от 4017 лева за ищцата М. Н. С., според притежаваните от нея 15/80 идеални части от собствеността върху земите, от която: по 709 лева (по 30 лева на дка) за първите три стопански години и по 945 лева (по 40 лева на дка) за последните две, както и на сума в общ размер от 2 679 лева за ищеца Д. К. К., според притежаваните от него 10/80 идеални части, от която по 473 лева (по 30 лева на дка) за първите три стопански години и по 630 лева за последните две. Пред арендатора ответникът се легитимирал като едноличен собственик на имотите с Нотариален акт за покупко – продажба № ***, том 4, рег. № ****, дело № 541 от 16.12.2015 г. по описа на нотариус П. К.. С влезлите в сила съдебни решения по гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Я. било признато за установено, че договорът, обективиран в този нотариален акт, няма вещнотранслативно действие по отношение правата на ищците. Твърди се, че по този начин ответното дружество, като съсобственик на имотите, макар да не е ползвал същите за задоволяване на лични и семейни нужди, е получил граждански плодове от тях, но не е заплатил на ищците полагащата им се част от получените плащания, каквото е задължението му съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. С тези съображения М. Н. С. и Д. К. К. отправят искане ответникът да бъде осъден да им заплати процесните суми под формата на обезщетение за припадащата им се част от гражданските плодове (арендно плащане) от отдаването под аренда на съсобствените на страните недвижими имоти – земеделски земи. Намират за дължима и претендират и законната лихва 2 за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендират присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна [фирма], чрез законния си представител – изп. директор на дружеството Г. К.а, оспорва исковите претенции като неоснователни. Посочва, че ответникът е публично дружество по см. на 110, ал. 1, т. 1 ЗППЦК и финансова институция съгласно чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност:

„отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и финансов лизинг“. Същото предоставя финансиране на земеделски производители и търговски дружества за закупуване на земеделски земи чрез финансов лизинг. За целта се сключва договор за финансов лизинг и приложение А към същия, в което се посочват конкретните земеделски земи, включени в предмета на договора.

По силата на така сключения договор [фирма] закупува заявената от лизингополучателя земеделска земя и предоставя владението и ползването на същата на последния срещу заплащането на ежегодна лизингова вноска и с предвидено последващо прехвърляне на собствеността върху земите в полза на лизингополучателя, при заплащането на всички лизингови вноски. Ответникът твърди, е в случая между него и третото за процеса лице – земеделски производител Р.А.М. бил сключен договор за финансов лизинг от 25.11.2014 г. в изпълнение на задълженията по който, в качеството си на лизингодател, дружеството придобило собствеността върху процесните земеделски земи, находящи се в землището на село Л., община С., обл. Я. с договор за покупко – продажба от 16.12.2015 г. След това и съгласно клаузата на чл. 9 от договора за финансов лизинг дружеството предоставило същите за ползване на лизингополучателя с правото именно същият да получава всички наеми и ренти по действащите договори, какъвто бил и договорът за аренда от 07.09.2015 г., считано от стопанската 2015/2016 г. Поддържа, че по силата на тристранно споразумение от 16.09.2016 г. ползването на тези имоти било предоставено на земеделския производител С.Г., който заместил Р.М. като страна по лизинговия договор. Ето защо, [фирма] възразява срещу твърденията на ищците, че е получило плащане по договора за аренда, в т.ч. и суми, следващи се на ищците, доколкото няма и право на това. Оспорва арендаторът А.М. да е превеждал пари на дружеството по силата на този договор под формата на рентни плащания. Възразява и срещу претендираните от ищците размери, с доводи за тяхната прекомерност, намирайки и за неясен начинът, по който е формирана основата за начисляване на търсените обезщетения. Счита, че така посочените от ищците размери за произволно определени, при липса на договорно основание за това. Въвежда възражение и за погасяване по давност на вземанията за стопанска година 2015/2016 г. с изтичане на приложимия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични платежи. С тези доводи ответникът [фирма] отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

Съгласно посочената разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Посочената разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 93 ЗС, регламентираща принадлежността на добивите от вещта като: плодове, прираст от добитък, наем и други такива, на собственика на самата вещ, респ. на съсобствениците в случай, че правото на собственост принадлежи на две или повече лица – арг. чл. 30, ал. 1 ЗС.

Посочената законова регламентация урежда отношенията между съсобствениците по повод добитите доходи от общата вещ и правото на всеки от тях да получи частта от последните, равняваща се на дела му от съсобствеността. На разпределение между 3 съсобствениците подлежат всички „ползи от общата вещ“, в частност добивите от вещта по см. на чл. 93 ЗС, а именно всички облаги, които се получават пряко от общата вещ или по повод на нея, без да се накърнява съществено нейната субстанция, включително и гражданските плодове – доходите, които се получават по повод облигационни отношения, имащи за обект съсобствената вещ – наем, аренда, лихва и т. н.

В случай на реализиран доход от общата вещ, то всеки съсобственик има правото да получи припадащата се според правата му част, без да е необходимо отправянето на нарочна покана за това, в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид изложеното, възникването в полза на ищците на процесните вземания, представляващи припадащата се част от гражданските плодове (арендно плащане) от отдаването под аренда на съсобствени на страните недвижими имоти – земеделски земи, е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните материалноправни предпоставки: 1). наличието на съсобственост между ищците и ответника по отношение на процесните имоти – земеделски земи, при съответните идеални части от правото на собственост; 2). реалното получаване от ответното дружество, в качеството му на съсобственик на общите имоти, на граждански плодове – добиви от предоставяне ползването на земите на трети лица под формата на арендно плащане по договор за аренда от 07.09.2015 г.; 3). общата стойност на получените суми от ответника и стойността, следващата се на всеки от ищците; 4). изискуемостта на вземанията и 5). настъпване на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за притезанията.

Разпечатката съдържа 18 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/793a8580-75fe-4aaa-869c-26e20a7ba357