Решение № 260154 от 12.07.2021, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

12.07.2021г., град ПЛЕВЕН

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №983 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление № 20-0938-001799/03.04.2020 г. на *** на ***при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Д.Б.З. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва:

- на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП;

- на основание чл.175 ал.1 т.5 от

Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Изтъква, че са допуснати груби нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство: по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение; по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН – тъй като липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, а неговото описание е неточно и непълно; по чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН – тъй като вместо правилния ЕГН на нарушителя - ЕГН: **********, неправилно е вписан ЕГН: **********. Наред с това, оспорва фактическата обстановка, приета в хода на административнонаказателното производство, като изтъква, че не е настъпвало ПТП като описаното в АУАН и НП; вместо това жалбоподателят отбелязва, че при опита си да направи завой от бул. „***“ за включване по ул. „***“ е чул странен звук и след спиране на автомобила е видял млада жена да стои на бордюра, при което останал с впечатление, че същата „протестира“ за това, че автомобилът е блокирал пешеходната пътека; заговорил непознатата и дори й предложил да я закара донякъде, но тя категорично отказала, след което Д.З. отпътувал по своите работи, но за негова изненада, по-късно на същия ден бил потърсен от полицейските органи за причинено ПТП.

Излага и съображения по същество, в които оспорва правилността на приетата от административнонаказващия орган административнонаказателна разпоредба, като изтъква, че чл.179 ал.1 т.5 пр.4 ЗДвП касае нарушаване на правилата за разминаване, за каквото нарушение не се споменава в приетата от органите на административнонаказателното производство фактическа обстановка и каквото не е било извършено от жалбоподателя; отбелязва, че досежно нарушението по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП липсват доказателства, че нарушителят е бил „субективно уверен“, че е извършил нарушение, което да налага оставането му на мястото на инцидента, до пристигане на органите на МВР; счита, че не е извършено арушение по чл.119 ал.4 ЗДвП, а такова по чл.119 ал.1 ЗДвП; оспорва изобщо настъпването на ПТП по смисъла на ЗДвП като посочва, че липсват доказателства за претърпени от страна на Р.К. травми. На тази основа, моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително изтъква, че датата на съставяне на АУАН не е 27.03.2020г., а 28.03.2020г., за което представя връчения на жалбоподателя препис и отбелязва, че са съставени два АУАН по случая; счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали не се установява фактическата обстановка в АУАН/НП, като специално подчертава, че показанията на пострадалата са неубедителни и дори не дават възможност да се установи къде е пресичала на процесната дата. Същевременно изтъква, че са събрани достатъчно доказателства за това, че жалбоподателят се е опитал да окаже помощ на пострадалата, съпроводил я е до аптека и след това си е тръгнал, защото е преценил, че няма причина повече да остава на място. Пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1799/27.03.2020г. от страна на В.М.Т. – мл.автоконтрольор при ***при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите *** П.Н., М.Г.Г. както и нарушителя Д.Б.З..

Съставен е за това, че на ***г., около 14:00 часа, в гр. ПЛЕВЕН, на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, с посока на движение към ул. „***“, като водач управлява собствения си лек автомобил „***, като извършва следното: при навлизане през горепосоченото кръстовище извършва маневра завой надясно, като не пропуска правилно пресичащ пешеходец по пешеходна пътека сигнализирана с пътна маркировка М8.2 от дясно на ляво, като го удря и реализира ПТП с пострадало лице – нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП; напуска мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи от службата за контрол – нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН, като изтъкнал, че фактическата обстановка не е отразена коректно. По реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН са представени допълнителни подробни възражения, в които е отразена алтернативна фактическа обстановка на случая, която по-горе беше посочена, че се поддържа в процесната жалба.

Административнонаказващият орган възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, като счел направените възражения за неоснователни. Същевременно, от страна на актосъставителя била съставена и приложена към АУАН Докладна записка от 27.03.2020г., в която В.Т. уведомил ***А на ***при ОДМВР-ПЛЕВЕН, че в съставения на същата дата АУАН е пропуснал да попълни личните данни на пострадалата - Р.Д.К. ЕГН **********.

Административнонаказващият орган взел предвид така докладваното обстоятелство и в издаденото НП отразил трите имена и ЕГН на пострадалото лице, като на Д.Б.З.

ЕГН: ********** били наложени административни наказания, както следва: на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.119 ал.4 ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. „б“ ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.19 – 20 от делото/.

Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, не могат да бъдат споделени.

Съдът намира, че не е допуснато твърдяното нарушение по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН – тъй като не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение. В обжалваното НП изрично е отбелязано, че същото се издава въз основа на преписката, образувана със съставяне на АУАН бл.№250977/27.03.2020г. – и това отбелязване е напълно достатъчно, за да удовлетвори обсъжданото изискване по чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Не е допуснато и претендираното нарушение по чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН – тъй като липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението, а неговото описание е неточно и непълно. Следва да бъде напомнено, че чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН въвежда изискването НП да съдържа „законните разпоредби, които са били нарушени виновно“ – и това изискване се явява изпълнено, тъй като са отбелязани надлежно разпоредбите на ЗДвП, които се твърди, че са били нарушени; същевременно обаче е видно, че предадената по-горе фактическа обстановка, както в АУАН, така и в НП е подробна и последователна, и дава необходимата възможност на нарушителя да се запознае с административното „обвинение“, щото да може да реализира пълноценно правото си на защита. На следващо място, виждането, че вместо правилния ЕГН на нарушителя - ЕГН: **********, в НП неправилно е вписан ЕГН: **********, се явява неправилно. Внимателното запознаване със съдържанието на НП разкрива, че е отбелязан именно правилния ЕГН на нарушителя - ЕГН: **********; касае се за проблем при отпечатването на Наказателните постановления в ***при ОДМВР-ПЛЕВЕН, който може да се определи като ноторно известен, тъй като датира от десетилетия и е резултат от използването на морално остаряла техника – и последното несъмнено заслужава критика, но същевременно, нарушение по чл.57 ал.1 т.4 ЗАНН, не е било извършено. Що се отнася до оплакването, че датата на съставяне на АУАН не е 27.03.2020г., а 28.03.2020г., както и че са съставени два АУАН по случая, същото почива върху неправилна интерпретация. От представената справка за нарушител /л.17 – 18 от делото/ е видно, че единственият АУАН, който някога е съставян на Д.Б.З. е именно от 27.03.2020г. В тази насока е и споменатата по-горе докладна записка на актосъставителя до административнонаказващия орган, която отново е от 27.03.2020г. – и в която е изрично отбелязано, че АУАН е съставен именно на тази дата, като административнонаказващият орган е сезиран, за да прецизира фактическата обстановка чрез допълване трите имена и ЕГН на пострадалото лице – възможност, от която ***ът на СЕКТОР „ПП“, основателно се е ползвал при издаване на обжалваното НП. Няма как да не бъде изтъкнато, че от оригинала на АУАН, представен по делото, визулно се установява известно удебеляване при изписването на датата – 27.03.2020г., а на индигираните и преснимани копия, представени от страна на защитата, това не се установява достатъчно ясно, но съвкупната преценка на изтъкнатите в очертаната насока моменти идва да покаже, че съставеният АУАН е само един, а датата на съставянето му – 27.03.2020г., не буди съмнение.

В хода на административнонаказателното производство не се установяват и други допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите В.М.Т., М.П.Н., М.Г.Г., С.Х.Н., Р.Д.К., М.Г.В., *** К.К., М.К.Д., както и писмени доказателства /л.13 – 18, л.32, л.72, л.93, л.97, л.112, л.122 – 126 от делото/, експертно заключение по съдебно-техническа експертиза /л.129 – 133 от делото/. Щателният анализ на гласните доказателствени средства разкрива, че показанията на свидетелите В.М.Т., М.П.Н., М.Г.Г., Р.Д.К., К.В.К., М.К.Д. са в потвърждение приетата от органите на административнонаказателното производство фактическа обстановка. Показанията на свидетелите К., Т., Д. са подробни, последователни и позволяват да се изгради по убедителен начин фактическата обстановка на случая, отразена в АУАН/НП; от друга страна, показанията на свидетелите Н., Г., К. са с по-общ характер, но все пак отново са в нейна подкрепа, доколкото установяват наличието на пътен инцидент между Р.К. и управляван от страна на жалбоподателя З. лек автомобил. Следва да бъде отбелязано, че единствено показанията на свидетелката Р.Д.К. съдържат преки доказателства за случилото се, доколкото същата е лично въвлечена в процесния случай. Съдът обаче намира, че обстоятелството, че К. се явява пострадала - а оттук и своего рода заинтересована от изхода на делото, все пак не повлиява върху добросъвестността й при депозиране на свидетелски показания. Действително, нейните показания са изключително емоционални и свидетелката изпитва известни затруднения при уточняване наименованието на улиците в района на ПТП, но от това определено не следва, че свидетелката предава невярна по естеството си фактическа обстановка. От нейните показания се изяснява, че мястото на инцидента е пешеходна пътека на кръстовището на улиците „***“ и „***“, като важен ориентир в тази връзка е сочено от свидетелката „островче“, което е единствено в процесния район, както и твърдението на свидетелката, че ударът с автомобила на жалбоподателя е дошъл от лявата й страна, а самата пешеходна пътека е без светофарна уредба. В този смисъл, показанията на св.К., макар и /отново следва да бъде подчертано/ със силен емоционален заряд, пресъздават обстановка, която напълно съответства на отразената в АУАН/НП, а е визуализирана сполучливо и в приложената по делото Констативен протокол за ПТП и План-схема към същия /л.14/. В подкрепа на показанията на пострадалата, както се спомена, са и показанията на полицейският служител, работил по случая и беседвал с двете страни – св.В.Т., и на св.М.Д., който непосредствено след инцидента е провел телефонен разговор с приятелката си Р.К. и се е отзовал на място, за да й окаже помощ, сигнализирал е ЕЕН 112 и транспортирал К. до СПО при УМБАЛ „***“. По делото са изискани медицински книжа от УМБАЛ „***“ ЕАД – ПЛЕВЕН, от които е видно, че К. е посетила лечебното заведение в 14:37 часа, била е прегледана и е напуснала същото в 15:21 часа с диагноза - контузия в областта на тазобедрената става; извършени са рентгенова диагностика на тазови кости, тазобедрени стави, лицева и профилна краниография, като не са установени травматични костни изменения. От справката на от РЦ 112-*** се изяснява, че сигналът за ПТП е постъпил в 14,33 часа от моб.телефон ***, който в хода на производството се изясни, че е ползван от страна на св.М.Д., като сигналът е предаден на ОДЧ при ОДМВР-ПЛЕВЕН в 14:42 часа. Видно е, че в потвърждение на фактическата обстановка, изложена в АУАН/НП са редица писмени доказателства по делото, в т.ч. - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ведно с План-схема, справка за нарушител на името на Д.З., справка за нарушител на името на Р.К.