Решение № 16 от 13.01.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Смолян, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100840 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от Н. О. Б. срещу ответника ** АД да се признае за установено, че договора за паричен заем №4586651/09.09.2022г. е нищожен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и иск срещу ** ЕООД да бъде признато за установено , че договора за предоставяне на гаранция №4586651/09.09.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, и в условията на евентуалност, че чл.4 от договора за паричен заем №4586651/09.09.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че в чл.4 от договора за заем заемателят се задължава в срок от три дни да предостави обезпечение при крайно завишени изисквания., а гарантът ** ЕООД е дружество , чийто капитал е собственост на дружеството[1]заемодател "**" АД. Освен това, заемодателят е овластен директно да получи плащане на възнаграждението. Възнаграждението представлява пряк разход, свързан с кредита, доколкото се дължи независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено като услуга в полза на заемодателя, която в случая е задължително условие за отпускане на заема. Възнаграждението е уговорено в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и е допълнително възнаграждение за заемодателя.

Относно договора за гаранция, възнаграждението е дължимо заедно с 1 погасителните вноски. Възнаграждението за обезпечението се дължи без насрещна престация Налице е несъответствие в престациите по договора за гаранция и поради това е нищожен, поради накърняване на добрите нрави.

Възнаграждението се дължи не на ответното дружество ** ЕООД, а на ** АД дружеството- заемодател. Налице е и взаимно свързаност между договора за заем и гаранция, сключени са на една дата.

В съдебно заседание ищецът Н. О. Б., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Исковете се поддържат с писмена молба от процесуалния му представител адв.Г..

Ответникът ** АД, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.

Ответникът ** ООД, редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание.

С внесените отговори ответниците оспорват исковете. В отговора на ** АД се прави възражение за недопустимост на предявения срещу дружеството иск, тъй катко липсва правен интерес, ако ищецът няма интерес от възстановяване на платеното по нищожния договор, а очевидно договорът не е смущавал правното положение на ищеца и той е погасил задължението си предсрочно.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговорите, писменото становище, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

На първо място по възражението на ответника ** АД за недопустимост на иска по изтъкнатите съображения в отговора, същото съдът намира за неоснователно, тъй като обстоятелството, че заемателят е изплатил дълга си по договора за парпичен заем не препятства възможността да предяви иск за обявяване недействителността на договора.

Няма спор, че на 09.09.2022 г. между ищеца Н. О. Б., ЕГН **********, в качеството му на „Заемател“ от една страна и „**“ АД, ЕИК ** в качеството му на „Заемодател“ е сключен Договор за паричен заем №4586651.

По силата на сключения Договор за заем Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 300.00 лв. (триста лева), при условия: - лихвен процент – 40.00%, - годишен процент на разходите (ГПР)- 46.70% - срок на погасяване – 4 месечни вноски, - обща сума за връщане – 325.40 лв. (триста двадесет и пет лева и четиридесет стотинки).

Съгласно чл. 4 от Договора за паричен заем заемателят се е задължил в срок до три дни , считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения:

1. Две физически лица - поръчители, което да отговаря на следните изисквания: - да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; - нетния размер на дохода на всеки поръчител да е в размер не по- малък от 1,000.00 лв.; - да работят по безсрочен трудов договор;

- да не са заематели или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „**“ АД; - да нямат неплатени осигуровки за последните две години; - да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат 2 кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“. Поръчителят подписва договор за поръчителство.

2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.;

3. Одобрено от Заемодателя Дружество – Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Едновременно със сключването на договора за паричен заем ищецът е сключил и Договор за предоставяне на гаранция №4586651 от същата дата 09.09.2022г. с ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, за което дължи допълнително възнаграждение в размер на 154.60 лева (сто петдесет и четири лева и шестдесет стотинки), платимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 38.65 лв., а именно платимо на четири вноски.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.

Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които 3 длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Предвид наличието на два сключени договора с потребителя не става ясно и как е формиран годишния процент на разходите по кредит.

Поради това потребителят е възпрепятстван разбере какъв реално е ГПР и как се оскъпява кредита.

Уговореното възнаграждение, дължимо по договора за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по заема представлява още едно възнаграждение по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК, като на практика потребителят няма избор за сключване на договора за паричен заем с посоченото дружество- втория ответник, видно от чл.4 т.3 от договора за паричен заем, а именно одобрено от заемодателя дружество- гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Договора за кредит и за гаранция са свързани, като видно е и че възнаграждението по договора за гаранция е предвидено за плащане с вноските за погасяване на кредита. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е част от договора за кредит като включена в съдържанието му и има характер на скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера на ГПР.

С предвиденото задължение в посочения кратък срок по чл.4 от договора заемателят да осигури обезпечение и при посочените условия, заемателят няма избор и предварително е видно, че би бил затруднен с осигуряване на обезпечението, с което кредиторът прехвърля изцяло риска от оценката за платежоспособността на заемателя, или заемателят трябва да сключи договор за гаранцията точно с одобреното от заемодателя дружество. И в двата случая за заемателя възниква задължението за заплащане на възнаграждение, което допълнително оскъпява кредита.

По изложените съображения съдът намира, че исковете подлежат на уважаване изцяло по размер.

С оглед изхода на делото, ще следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни разноски по делото в размер на по 53,13 лева платена държавна такса.

Ще следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на адвокат Д. Г. адвокатско възнаграждение всеки от тях в размер на по 240,00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство по гр.дело №840/2024г. по описа на РС- Смолян, на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. О. Б., ЕГН**********, с адрес с.**, Община Смолян, и „**“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление **, че сключения между тях договор за паричен заем №4586651/09.09.2022г. е нищожен на основание чл.22 във вр. с 4 чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Н. О. Б., ЕГН**********, с адрес с.**, Община Смолян, и „**“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление **, че договора за предоставяне на гаранция №4586651/09.09.2022г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД.

ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Н. О. Б., ЕГН**********, с адрес с.**, Община Смолян, направените съдебни разноски в размер на 53,134 лева за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление **, да заплати на Н. О. Б., ЕГН**********, с адрес с.**, Община Смолян, направените съдебни разноски в размер на 53,134 лева за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „**“ АД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление **, да заплати на адвокат Д. Г.- вписан в АК- Л., с адрес **, адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство по гр.дело №840/2024г. по описа на РССмолян, на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.

ОСЪЖДА „**“ ЕООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление **, да заплати на адвокат Д. Г.- вписан в АК- Л., с адрес ***, адвокатско възнаграждение в размер на 240,00 лева за осъщественото безплатно процесуално представителство по гр.дело №840/2024г. по описа на РССмолян, на основание чл.38, ал.1 т.2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________ 5