Решение № 773 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. София, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20251110217649 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на Застрахователно компания (ЗК) "Лев Инс“ АД, чрез процесуалния им представител – юрк. М.С. срещу Наказателно постановление (НП) № Р10-227/17.11.2025г. издадено от Заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление "Застрахователен надзор", с което на основание чл. 644, ал.2, пр.2, във връзка с чл. 644, ал.1, т. 2 от Кодекса на застраховането (КЗ) и параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ, вр. чл.648, ал. 1 от КЗ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл.108, ал. 1 от КЗ .

В жалбата се претендира неправилно приложение на материалния закон, като се твърди че дружеството не е извършило от обективна страна вмененото му нарушение. В подкрепа на тези твърдения към жалбата са представени писмени доказателства за изпълнение на задължението по чл. 108 КЗ в установения от закона срок. Релевира доводи, че дружеството няма законово вменено задължение да съхранява доказателства за изпращане на кореспонденцията до ползвателите на застрахователни услуги. В този смисъл оспорва да има задължение да използва пощенски услуги от типа „препоръчана пратка, „ с обратна разписка“ и т.н, за да се приеме, че е изпълнило задълженията си в срок. По изложените подробни доводи прави искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Алтернативно намира, че са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от юрк. С., която 1 поддържа жалбата и обективираното в нея искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Поддържа тезата, че от представените през съда писмени доказателства се установява, че дружеството не е извършило от обективна страна вмененото му нарушение.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител -юрк. Г., която пледира атакувания санкционен акт да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. В допълнение представя писмени бележки, в които излага пространни съображения за наличието на съставомерност, досежно твърдяното неизпълнение на вмененото на дружеството-въззивник правно задължение, за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в процедурата по издаване на акта и формалната му законосъобразност, а така също и за липсата на изискуемите от закона предпоставки процесният случай да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По отношение на представените пред съда писмени доказателства намира, че дружеството умишлено е възпрепятствало контролния орган да извърши проверка и неоснователно не е представило доказателствата в хода на АНП.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 05.12.2024г. през ЗК „Лев Инс” АД била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение вследствие на подадено от Й.Г.С. уведомление за щета във връзка с настъпило застрахователно събитие , довело до увреждане на л.а марка „БМВ“, модел 530Д Драйв“ с рег. № СВ ***. Завеждането на претенцията било удостоверено с № 4000-1201-24-001905 на основание договор за застраховка „Каско“ , обективиран в застрахователна полица № 93002410031436.

На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя били представени всички документи, необходими за установяването по основание и размер, като бил извършен и оглед на автомобила, въз основа на който бил изготвен опис на констатираните увреждания.

На 18.12.2024г. застрахованото лице заплатило трета поредна вноска от застрахователната премия, а на 19.12.2024г. представило данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено 2 обезщетението.

С писмо изх. № 754/14.01.2025г. по описа на ЗК „Лев Инс“ АД застрахователят се произнесъл по претенцията отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Четвъртата вноска от застрахователната премия, съгласно уговореното в застрахователния договор била заплатена от застрахованото лице на 11.03.2025г.

След тази дата от ползвателя на застрахователни услуги не са били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера за претенцията, съгласно чл. 106, ал. 4 от КЗ.

На 25.04.2025г. в КФН, управление „Застрахователен надзор“ постъпила жалба от ползвателя на застрахователни услуги, в която се възразявало срещу отказа на застрахователната компания да изплати застрахователно обезщетение.

Със Заповед № З-118/20.05.2025год. на Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление "Застраховател надзор” били определени служители от управлението, които да съставят Актове за установяване на административни нарушения (АУАН), между които и М.

В. С., на длъжност главен експерт в отдел „Правоприлагане“ , Дирекция „Застрахователен надзор“ към управление „Застрахователен надзор“ при КФН.

Във връзка с постъпилата жалба С. изискала от дружеството да представи всички относими към спора документи съдържащи се в преписката заведена по повод предявената претенция.

Към тях било представено и писмо изх. № 754/14.01.2025г., с което било отказано изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция.

В тази връзка С. неколкократно изискала от дружеството да представят доказателства, удостоверяващи изпращането на писмото. Такива не били ангажирани от страна на дружеството. Били представени единствено такива удостоверяващи, че писмото е връчено на ползвателя на застрахователни услуги на 23.04.2025г. в офис на дружеството.

След като проверила цялата преписка по случая, С. преценила, че е налице административно нарушение по повод произнасянето по заведената щета, тъй като дружеството не представило доказателства за изпращане на писмо с изх. № 754/14.01.2025г. и на 01.07.2025г. съставил против ЗК "Лев ИНС“ АД, в присъствието на упълномощен представител на дружеството и на свидетели на съставянето Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № Р-06-173/01.07.2025год. В него били отразени всички обстоятелства по твърдяното нарушение, вкл. и тези по извършената от КФН проверка по документи, като е прието, че в случая е нарушен чл. 108, ал. 1 от КЗ, тъй като дружеството не било определило и изплатило размера на обезщетението, респ. мотивирано отказало плащането по претенция № 4000-1201-24-001905, в законоустановения срок от 15 работни дни , т.е. до 01.04.2025г. (вкл.). Нарушението е посочено като извършено на 02.04.2025г. в гр. София. Съставеният АУАН бил връчен на упълномощения представител на дружеството на датата на съставянето на АУАН – 01.07.2025 год.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.

3

Въз основа на съставения АУАН, на 17.11.2025 год. , в кръга на своите правомощия Заместник-председателят на КФН, ръководещ Управление "Застрахователен надзор” издал и процесното НП № Р-10-227/17.11.2025 год., в което били описани всички обстоятелства по нарушението, вкл. и установените в хода на документалната проверка, като било прието, че е налице нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, реализирано в условията на повторност по смисъла на § 1, т.52 от ДР на КЗ, след като дружеството-въззивник е било наказано за същото по вид нарушение с НП № Р-10-101/05.06.2024г. (влязло в законна сила на 01.11.2024год.).

С така издадения административно-наказателен акт от дата 17.11.2025год. на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл. 644, ал.2, пр.2, вр.чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ и параграф 1, т.51 от Допълнителните разпоредби на КЗ. АНО мотивирал размера на наложената санкция, като се позовал на фактите, че посоченото нарушение било извършено при условията на повторност.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от приобщените по делото писмени доказателства, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, 4 респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок.

Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника ЗК„Лев Инс” АД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 108, ал.1 от КЗ, като на основание чл. 644, ал.2, вр. ал. 1, т.2 от КЗ е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 лева.

В посочената разпоредба на чл. 108, ал. 1 от КЗ са визирани сроковете и задълженията на застрахователните дружества при предявяване на претенция, а именно произнасяне в срок от 15 работни дни от предоставяне на всички доказателства по чл. 106, да се произнесе по застрахователната претенция по посочените в т. 1 и т. 2 начини, като определи и изплати размер на обезщетение или мотивирано откаже плащането.

В конкретния случай, видно от представените от страна на жалбоподателя и приети по делото писмени доказателства се установява, че дружеството е изпълнило задължението си да се произнесе по предявената пред него претенция, дори преди настъпване на законоустановения срок за това, а именно с писмо за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от 14.01.2025г. Същото е било представено и пред проверяващия орган, но без доказателства за неговото изпращане, каквито са били ангажирани пред съда.

Изложеното води до извода, че дружеството – жалбоподател не е извършило вмененото му нарушение и атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.