Решение № 389 от 30.10.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. гр.Велинград, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. Т.А при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело № 20225210100657 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и И.Е. - председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу Р. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, вх. А, ет. 5, an. 20, искове с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от общо 6392.72 лева, от които сумата от 5624.39 лева- главница, представляваща цена за доставена ТЕ, за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., за топлоснабден имот с адрес: г*******; ИД: 165054; абонатен номер: 117021; номер на инсталацията: 4000211089, ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 768.33 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 30.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 36.72 лв. главница, за периода 07.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 7.14 лв., представляваща мораторна лихва, за периода 01.09.2019 г. до 30.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 392 от 06.10.2021 г., по гр. д. № 972, по описа на Велинградския районен съд за 2021г..

Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД излага, че на 15.10.2021 г. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, като на основание чл. 415 във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК са дадени указания за предявяване на установителен иск, поради което е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, който не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на него са влезли в сила Общи условия за 1 продажба на топлинна енергия, одобрени с одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.. Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 117021, е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., като не я е заплатил, както за дялово разпределение от м.07.2018 г. до м.04.2020 г.. Сочи се, че сградата- етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ФДР “Бруната България”ООД, като за имота му са издадени изравнителни сметки отчитащи действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Излага се, че за ищеца е налице правен интерес от привличане на трето лице- помагач„ФДР “Бруната България”ООД, тъй като при евентуално отхвърляне на предявения иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение ищецът може да заведе регресен иск на основание чл. 42, т. 2 ОУ във вр. с чл.

146, ал.1 ЗЕ, в този смисъл се прави искане с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъдат уважени предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, в който изразява становище, че ответникът не е процесуално легитимирана страна в процеса, поради което смята, че иска следва да се отхвърли като неоснователен. Излага, че от представения с исковата молба Договор 945/20.11.2001г. за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и приложения към него Протокол от 30.10.2001г. на Общото събрание на потребителите на топлинна енергия на бул.“Гоце Делчев“ № 31, бл. 76 се установява, че ответникът не е потребител на топлинна енергия, а потребители са неговите праводатели Е.М. /под № 68/ и И.М. /под № 79/. Към момента на провеждане на общото събрание ответницата е притежавала правото на собственост, но същата не е била реален потребител на топлинната енергия, като и към настоящия момент това обстоятелство е непроменено.

Счита, че това се потвърждава от представените с исковата молба фактури издадени от ищеца, в които като получател на услугата е посочен И.К.М., а не ответницата. С оглед на изложено моли исковете да се отхвърлят като неоснователни, тъй като ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия за исковия период. Алтернативно релевира възражение за погасяване по давност на претендираното задължение за периода от м.май 2018 г. до 15.10.2018 г., както и акцесорните такива, за дължима лихва, тъй като за тези задължения е изтекъл тригодишния давностен срок към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 11.08.2021 г. а именно: 153,82 лв. без ДДС за подгряване на вода за периода 01.05.201830.06.2018г.; 233,14 лв. без ДДС за подгряване на вода за периода 01.07.201830.09.2018г., като възражението касае сумата за предоставена услуга за периода 01.07.2018г.- 11.08.2018г., която сума участва в сумата от 233.14 лв..

Третото лице - помагач на страната на ищеца ФДР„Бруната България“ ООД не изразява становище.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД 2 във вр. с чл. 149 ЗЕ.

По този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съдът намира, че макар и собственик на процесното жилище през процесния период да е била ответницата Р. И. К., което се установява от приетия като писмено доказателство нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 159, том 38, дело 6580/89 г. от 19.12.1989 г. на нотариус Валентина Ангелова с район на действие гр. София, то от данните по делото се установява, че тя не е титуляр на клиентска партида с номер 117021.

От представената и приета по делото Молба вх. № 7694/30.11.01 г. от Иван Костадиенов Матев до Директора на Топлофикация София- АД, ТР „Земляне“ се установи, че по отношение процесния топлоснабден имот съществуват две отделни партиди с два различни титуляра по тях. Първата партида с абонаментен номер 117021 с титуляр И.К.М. и втората с абонаментен номер 371560 с титуляр ответницата.

По делото са представени и приети още писмени доказателства, а именно Обща фактура № ********** от 31.07.2020 г. ( лист 29), индивидуална справка за използвана топлинна енергия (лист 98), индивидуална справка за използвана топлинна енергия (лист 132), анализът на които потвърждава извода, че титуляр на партида с абонаментен номер 117021 е именно И.К.М..

Отделно от това на съда е служебно известно, че с решение № 115 от 20.03.2024 г. , постановено по г.д. № 645/2022 г., по описа на Районен съд Велинград, влязло в законна сила на 19.04.2024 г., е прието за установено по отношение на настоящия ответник- Р. И. К., че дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 2979,58 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 10.2018 г. до 04.2020 г., мораторна лихва за забава върху вземането за главница за незаплатена топлина енергия в размер на 468,81 лв. за периода 15.09.2019 г., до 07.10.2021 г., както и сумата за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. до м.04.2020 г. в размер на 38,60 лв. - главница, ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното 3 изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 518 от 01.12.2021 г., по гр. д. № 1194, по описа на Велинградския районен съд за 2021г., като титуляр на клиентска партида с абонатен номер 371560 през процесния период, поради което на още едно основание следва да се преиеме, че настящия иск срещу нея е неоснователен.

Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответницата не се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота по отношение на процесните суми дължими по партида с абонаментен номер 117021 и възражението й следва да се уважи, а искът само на това основание следва да се отхвърли като неоснователен , доколкото по делото безспорно се установи, че не тя, а И.К.М. е титуляр на партида с абонаментен номер 117021, поради което именно за него са възникнали процесните задължения към ищцовото дружсетво за претендирания с исковата молба период.

По отношение акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, предвид гореизложеното, то същият следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на направените от нея разноски, но в случая такива не се претендират нито доказват, доколкото същата е представлявана от назначен особен представител на разноски на ищцовото дружество, поради, което не следва да й бъдат присъждани такивва.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:

831609046, представлявано от А.А.- изпълнителен директор и И.Е. председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б, срещу Р. И. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. *******, вх.

А, ет. 5, an. 20; искове с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от общо 6392.72 лева, от които сумата от 5624.39 лева4 главница, представляваща цена за доставена ТЕ, за периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г., за топлоснабден имот с адрес: г*******; ИД: 165054; абонатен номер: 117021; номер на инсталацията: 4000211089, ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 768.33 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 30.07.2021 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 36.72 лв. главница, за периода 07.2018 г. до 04.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 7.14 лв., представляваща мораторна лихва, за периода 01.09.2019 г. до 30.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 392 от 06.10.2021 г., по гр. д. № 972, по описа на Велинградския районен съд за 2021г..

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „Бруната България“ ООД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________ 5