Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 685 от 23.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1217/2024
Вид
Решение № 685
Подписан
23.05.2025
Състав
Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. С., 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000501217 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 811 от 13 февруари 2024г. по гр. д. № 6866/2021г.

Софийски градски съд, ГО, 29 състав е осъдил ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Христофор Колумб № 43, да заплати на Н. М. Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 200 000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания в резултат от осъществено на 04.01.2021г. на автомагистрала Тракия на км 52+100 в посока гр. С. пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Рено Трафик с ДК № ******* - И. М. Д., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със застрахователя, заедно със законната лихва върху тази сума от 17.02.2021г. до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 200 000 лева до пълния предявен размер от 300 000 лева и акцесорната претенция за периода от 04.01.2021г. до 16.02.2021г. включително; осъдил ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Христофор Колумб № 43, да заплати на адв.

1

С. К. Н.А от САК на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 16 650 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената на Н. М. Т. безплатна правна помощ по производството; осъдил ЗД ЕВРОИНС АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

Христофор Колумб № 43, да заплати на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 13 662.40 лева, представляваща разноски по производството.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ЗД Евроинс АД - Агенция Пътна инфраструктура, с адрес: гр. С., бул. Цар Борис III № 215, ет. 5.

С решение № 4913/21.08.2024г. съдът е допълнил решението си, като е е присъдил законна лихва върху сумата 100 000 лв., платена в хода на производството, за периода от 17.02.2021г. до 17.01.2023г. и посочил банкова сметка на ищцата, по която да бъдат преведени присъдените й суми.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД срещу решението по гр. д. № 6866/2021г. на СГС, ГО, 29 състав в негова осъдителна част. С доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, иска отмяна на решението над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лв. до уважения размер от 200 000 лв. и отхвърляне на иска за тази разлика.

Н. М. Т. е оспорила въззивната жалба с доводи, че решението в атакуваната част е правилно. С оглед характера и тежестта на получените от нея увреждания и трайните последици от тях, вкл. инвалидизация, иска то да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на страната на ответника - АПИ становище, че жалбата на ответника е неоснователна. е взело

За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, СГС е приел, че ищцата е кредитор на вземане по чл.

432, ал. 1 КЗ в размер на 300 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, определено с оглед характера и тежестта на уврежданията, - открита конквасация (размачкване) на кожата, мускулите, съдовете, нервите и костите на дясната предмишница, представляващо едно от най-тежките в ортопедията увреждания, и диафизарна фрактура на дясната раменна кост, като по своята 2 медико-биологична характеристика те представляват съответно постоянно разстройство на здравето и трайно затруднение на движенията на десния крайник за срок по-дълъг от 30 дни, при отчетено и получената от уврежданията желязодефицитна постхеморагична анемия, и особено осакатяване на водещата дясна ръка поради загубата на основната й функция – хватателната способност, довело до пожизнена трайно намалена работоспособност от 75 %, причинили значителни по интензитет болки и страдания; взел е предвид и начина на лечение - проведено оперативно лечение с четири сложни интервенции и предстоящи нови, неприключил лечебен и възстановителен период, отчел е и необходимостта от чужда помощ за около 5 месеца, нуждата, от която продължава при обличане и обуване, както и търпените трудности пострадалата да свиква да ползва лявата ръка, промяната в начина й на живот, вкл. и поради невъзможността да обгрижва малолетното си дете, както и възникналите страхове от травмите и лечението им и от загрозяването на цялото й тяло поради вземане на тъкани и кости за оперативните интервенции; съдът е взел предвид и младата възраст на ищцата - на 34 години , така и застрахователните лимити по ЗЗГО като проява на икономическите условия към момента на настъпване на ПТП. СГС е счел, че не е доказано обаче увредата на функциите на бъбреците да е резултат от ПТП, приел е и, че няма основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан и отчитайки извършеното в хода на производството плащане от 100 000 лв., е уважил иска до размера от 200 000 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и за правилно в тази обжалвана част.

Предявен е пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 04.01.2021г., срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента.

Пред въззивния съд спорът е пренесен над размер на обезщетението от 100 000 лв. до присъдения размер на същото от 200 000 лв. след прието частично 3 изпълнение от 100 000 лв., направено в хода на производството. В спорния предмет на въззивното производство е приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимия размер на обезщетението за репариране на търпените неимуществени вреди от ищцата. За да разреши спора, съдът следва да отговори на въпроса какъв е размерът, съответстващ на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, отчитайки релевантните за това обстоятелства.

С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителна в полза на ищцата част не е обжалвано изцяло, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че тя е пострадало лице от ПТП, станало на 04.01.2021г. /след изгубване на управлението върху автомобила, в който тя е била пътник, и удар в мантинелата и впоследствие преобръщане на автомобила/, от което са й причинени телесни увреждания и имуществени вреди, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл.

477 и сл. КЗ).

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, изслушана по делото, неоспорено от страните и възприето от съда, от чийто фактически констатации следва да изходи в решаващата си дейност и въззивният съд, е установено и това не е спорно на настоящия етап от производството, че като последица от претърпяното ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: открита конквасация (размачкване) на кожата, мускулите, съдовете, нервите и костите на дясната предмишница, представляващо едно от най-тежките в ортопедията увреждания, и диафизарна фрактура на дясната раменна кост, като по своята медико-биологична характеристика те представляват съответно постоянно разстройство на здравето и трайно затруднение на движенията на десния крайник за срок по-дълъг от 30 дни. За тези травматични увреждания на ищеца Н. Т. е било проведено по спешност болнично лечение, където тя е постъпила трудно контактна и в извънредно тежко състояние - със силни болки, обилно кръвотечение, невъзможност да движи десния горен крайник и да захваща предмети с ръката, обусловено и от тежестта на получените травматични увреждания, при които първоначално се обсъждало и 4 извършването на ампутация на крайника. След проведени изследвания и консултации е било проведено оперативно лечение под обща анестезия с открито наместване на счупената дясна раменна кост и стабилизиране на фрактурата с интрамедуларен пирон и извършена ревизия на размачканата предмишница, при която били установени липси на част от костите на дясната предмишница, липси на част от флексорните и екстензорните сухожилия, липса на нервус медианус и травматично прекъсната радиалната артерия, като били отстранени девитализираните (мъртвите) тъкани, поставен бил външен фиксатор за стабилизиране на фрактурите на дясната предмишница и лаваж.

След оперативното лечение тя била поставена на строг постелен режим с включени различни терапии. Поради тежестта на травматичното увреждане на дясната предмишница, на 05.01.2021г. Н. Т. е била преведена за стационарно и специализирано оперативно лечение на ръката в друго лечебно заведение Клиниката по реконструктивна хирургия на МБАЛ С.мед при проф. д-р М. К., където се провело болнично лечение в периода от 05.01.2021 г. до 28.01.2021 г. и от 29.01.2021г. до 16.02.2021г., през които са й били извършени и 2 операции - на 05.01.2021 г. и 01.02.2021г. При операцията от 05.01.2021г. се установили разтрошаване на долния фрагмент на дясната лакътна кост, наложило оперативното му отстраняване, дефект на нервус медианус (средния нерв) около 15 см и прекъсване на екстензорните сухожилия (сухожилията на мускулите разгъвачи), като след проведено лечение и предоперативна подготовка на 01.02.2021г. й била проведена нова реконструктивна операция, чрез костна пластика на дефекта на лъчевата кост с кост от таза, сваляне на външния фиксатор на предмишницата и обездвижване на фрактурата с друг тип остеосинтеза - плака и винтове, премахване на девитализираните части от флексорните сухожилия на 3 пръсти на дясната ръка, а сухожилията им транспонирани (прикачени) към флексорния мускул на китката, и пластика на увредените нерви и съдове. Лечението продължило амбулаторно, като в периода от 07.03.2022г. до 18.03.2022г. пострадалата е провела поредно болнично и оперативно лечение в МБАЛ С.мед, където след извършени изследвания и консултации и предоперативно подготовка е била оперирана отново на 08.03.2022г. за невропластика на нервус медианус, освобождаване на флексорните сухожилия от фиброзната тъкан и срастванията и тенопластика със сухожилие, взето от м. бицепс брахии. Лечебният период е бил продължителен, като той и възстановителният такъв продължават и към 5 момента на изготвяне на заключението на СМЕ /м.06. 2022г./ - около 1 година и 6 месеца след настъпване на процесното произшествие, като предстоят още операции, което е типично за лечението на такава тежка травма, засегнала кожа, кости, мускули, нерви и съдове. През лечебния и възстановителен период Н. Т. е търпяла и търпи болки и страдания, като те са били найинтензивни през първите 3 месеца непосредствено след злополуката и проведените хирургични операции и в периода, когато е трябвало да проведе начална рехабилитация на дясната раменна става и ставите на дясната предмишница, а извън тези периоди - периодични болки и страдания при преумора на десния горен крайник и най-вече при рязка промяна на климата при студено и влажно време, налагащи да ползва повече седативни и обезболяващи средства. През първите 4-5 месеца тя е ползвала чужда помощ при обслужването си поради доминантната роля на дясната й ръка. Поради общото възпаление на меките тъкани на дясната предмишница, което ту затихвало, ту се обостряло, тя е търпяла и допълнителни болки в тази зона.