Решение № 562 от 10.11.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. Плевен, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Хр. Кирилов при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно наказателно дело № 20254430201016 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „******“ ЕАД, с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: в гр. ********, представлявано от *** Е.К.П., чрез адв. Я. А. Н. от АК-София, против Наказателно постановление № Р-005941/14.06.2024г. издадено от **** на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №402/04.06.2024г. на *** на КЗП, с което на жалбоподателя „******“ ЕАД, с ЕИК:**** за нарушение на чл.29, ал.1, вр. чл.29, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, било наложено административно наказание на основание чл.27, чл.53 и чл.83 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от ЗПК, имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева, на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

1

Недоволен от издаденото наказателно жалбоподателят, който го обжалва в срок. постановление останал

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява. В депозираната до съда жалба се излага становище, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че неправилно нарушението е описано като такова по чл.29, ал.6 от ЗПК и едновременно с това съдържа цифрово описание на нарушение по чл.29, ал.4, вр. ал.1 от ЗПК, както и че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, в разрез с разпоредбата на чл.37 от ЗАНН. Поради което жалбоподателят счита, че НП е издадено в нарушение на процесуалния и материалния закон и следва да бъде отменено. Алтернативно се моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 960 лева.

Административнонаказващият орган **** на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.

Русе, към ГД „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите, оправомощен със Заповед №402/04.06.2024г. на *** на КЗП, редовно призован, не се явява представител. В депозираното до съда писмено становище от **** на КЗП гр. Русе, чрез юрк. Р.М., излага доводи, че подадената жалба е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено обжалваното Наказателно постановление, като правилно и законосъобразно. Излага се, че изложените от страна на жалбоподателя твърдения в жалбата са неоснователни. Моли се да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В случай, че бъде представен договор за правна помощ с изплатен хонорар, оспорват размера на адвокатския хонорар, поради прекомерност.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

След съвкупна преценка на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

2

Акт № 005941/21.05.2024г. е съставен от С. Н. Н. на длъжност *** в Област Плевен – Комисия за защита на потребителите, в присъствието на И.

А. Б., свидетел при установяване на нарушението против „******“ ЕАД, с ЕИК:**** със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от И.Р.Г. на длъжност ****; С.Г.Г. на длъжност упълномощено лице, за това, че при направена проверка на 19.04.2024г. в обект офис на КЗП е установено със Становище с вх. № ***г. с приложен договор №****г., следните нарушения и обстоятелствата на извършване.

Проверката е извършена на 12.04.2024г. във връзка с постъпила в РД Русе жалба вх. № **** г. от потребител, отново подадено в законоустановения 14-дневен срок заявление за отказ от сключен с него Договор за стоков кредит № ****г., който кредиторът не е прекратил и се е наложило потребителят да заплати първа вноска на 14.03.2024г. в размер на 127.00 лева, и да подаде заявление за пълно предсрочно погасяване /ППП/ №****/19.03.2024г. и да заплати такса за ППП в размер на 1%. Според изложеното в жалбата на 27.02.2024г. жалбоподателят е закупил от търговеца „****“ ООД в магазин в гр. **** медицинска апаратура на стойност 2870.00 лева, за което е издадена фактура № ****г. За придобиване на стоката на същата дата, 27.02.2024г. е сключил с „******“ ЕАД Договор за стоков кредит № ****г. На 05.03.2024г. е подал писмено заявление /молба/ до „******“ ЕАД в законоустановения 14дневен срок за отказ от договора за стоков кредит. На 06.03.2024г. е получил отговор, че молбата е получена и е предадена към служители от отговорното звено. Молбата е изпратена на ел.поща на кредитора: ********** и отговора до жалбоподателя е изпратен от същия адрес.Електронният адрес на кредитора е обявен от него, както в договора за стоков кредит, така и в предоставения стандартен европейски формуляр /СЕФ/. На 11.03.2024г. жалбоподателят прави запитване на същия адрес към кредитора дали има развитие на искането му за отказ от стоков кредит, тъй като му предстои първа вноска и трябва да знае, как да процедира. На същата дата получава отговор, че „От съображения за сигурност не се допуска предоставяне на информация за карти, транзакции, сметки салда, кредити, задължения и т.н. по е-мейл.

Справка може да се направи с обаждане на денонощна телефонна линия ********, след като отговори на определени контролни въпроси“. До 14.03.2024г. не е получил адекватен отговор и информация по подадената молба за отказ от договора и е внесъл първата вноска, за да не изпадне в 3 просрочие. На 18.03.2024г. в телефонен разговор с кредитора му е обяснено, че при тях няма искане за отказ от договора. На 19.03.2024г. в офис на „****“ АД в гр. **** вместо да му бъде предоставена информация за дължимата сума при упражняване право на отказ от договор е бил принуден от обстоятелствата да попълни заявление за пълно предсрочно погасяване № ****, в което е начислена такса за ППП 1% и дължимата сума е в размер на 3 301.14 лв. На същата дата е погасил кредита предсрочно, за което е приложено платежно нареждане.

По време на проверката кредиторът е запознат с изложеното в жалбата и му е предоставено копие от нея, като с КП № ****г. са му изискани документи във връзка с нея, включително сключения договор за кредит № **** г. с потребителя, становище по жалбата и други документи.

На 19.04.2024 г. на електронната поща на КЗП-Плевен **** е получено Становище с Вх. № **** от „******“ ЕАД, в което се сочи следното.

„Съгласно чл. 29 от ЗПК и чл. 4 от Общите условия, неразделна част от сключения договор за потребителски стоков кредит № ****, с които г-н ….. е декларирал, че е запознат и приема, Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения Договор за кредит в срок 14 дни, считано от датата на сключване на Договора за кредит, или датата, на която Потребителят получи условията на Договора, както и законоустановената информация в случаите, когато тази дата е след датата на сключването на Договора. За да упражни правото си на отказ от сключения Договор за кредит, Потребителят е длъжен да уведоми УКФ за отказа от сключения Договор преди изтичането на крайния срок от 14 дни, на хартиен или на друг траен носител, до който УКФ има достъп, по начин, които може да бъде доказан съгласно действащото законодателство и да върне на кредитора получената сума по получения Кредит, и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главницата. В горепосочената хипотеза Потребителят се задължава да върне на УКФ главницата и да заплати Лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считано от изпращането на уведомлението до УКФ за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в Договора лихвен 4 процент. Във връзка с гореизложеното, отказът изисква освен депозирането на писмено искане в 14- дневен срок от датата на усвояване на кредита и възстановяване на сумата по главницата на кредита заедно с редовната лихва, дължима за периода от датата на усвояване на кредита до датата на възстановяване на средствата не по-късно от 30 календарни дни считано от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. На дата 05.03.2024 г. г-н .... е депозирал заявление за отказ от стоковия кредит с наш вх.номер: ****, но същевременно е предприел действия с цел неговото пълно предсрочно погасяване и на дата: 19.03.2024 г. клиентът е предявил Заявление за пълно предсрочно погасяване на кредит №: ****, като за целта е подписал съответният документ във филиал „****“ на **** АД.

Прилагаме копие на подписания от клиента документ във връзка с пълното предсрочно погасяване на кредита. В него ясно е отбелязана, както дължимата сума към датата на предсрочно погасяване (19.03.2024 г.), така и дължимото обезщетение от 1% при пълно предсрочно погасяване на кредита, като видно от документа за Пълно предсрочно погасяване, който предоставяме и който клиентът е подписал същият изрично е заявил волята си за пълно предсрочно погасяване на кредита, а не за отказ от него. Към дата: 19.03.2024 г„ датата на предоставяне на средствата за изпълняване на пълното предсрочно погасяване на кредита, сумата от 3 301.14 лв. е била осигурена от г н по сметката, обслужваща кредита му и съответно осчетоводена от наша страна с цел приключване на кредита. Допускайки, че е станало разминаване в поставените от страна на г-н …. искания и предвид изясняване на неговите намерения за отказ от стоков кредит №:****, от страна на дружеството ни направихме корекции така, че кредитът да е погасен като отказ към датата на полученото заявление от клиента (05.03), т.е. без погасяване на застраховка, такса за пълното предсрочно погасяване и по-малък размер на дължимите редовни лихви, а именно: сумата за отказ от кредита към 05.03 е в размер на: 2898.68 лева (главница - 2 870 лв. и редовна лихва - 28.68 лв.). В тази връзка г-н …… има сума за възстановяване в размер на 529.46 лв., която е сбор от:

Финансирана застраховка – 454.61; Такса за пълно предсрочно погасяване 32.59 лв.; Недължима редовна лихва - 42.23 лева; Надвнесена сума - 0.03 лв.) и за да му бъде възстановена същата, е необходимо клиентът да депозира собственоръчно подписано искане за възстановяване на надвнесена сума, в което да посочи сметка, при банка, по която да преведем сумата. Искането 5 може да изпрати и по електронен път на мейл адрес: ****.

В становището е посочено, че „На дата 05.03.2024 г. г-н .... е депозирал заявление за отказ от стоковия кредит с наш вх.номер: ****“, но на жалбоподателя не е предоставен от кредитора този вх. №, както и информация за дължимата сума за отказ от договора.

Съгласно чл.29, ал.1 от ЗПК - Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок 14 дни, считано от:

1. датата на сключване на договора за кредит, или

2. датата, на която потребителят получи условията на договора и информацията по чл. 11 и 12 - в случаите, когато тази дата е след датата по т.

1.

(2) Правото на отказ от сключения договор за потребителски кредит се смята за упражнено при условие, че потребителят изпрати уведомление до кредитора преди изтичане на крайния срок по ал.1

(3)

Уведомлението по ал. 2 трябва да бъде направено на хартиен или друг траен носител, до който кредиторът има достъп, по начин, който може да бъде доказан съгласно действащото законодателство.

(4) Когато потребителят упражни правото си на отказ от договора за кредит, той връща на кредитора главницата и заплаща лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средства по кредита до датата на връщане на главницата, без неоправдано забавяне и не по-късно от 30 календарни дни, считан от изпращането на уведомлението до кредитора за упражняване правото на отказ. Лихвата се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент.

Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/79383e7a-c8d5-4997-8719-35570d0530ce