Решение № 412 от 10.02.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 412

Плевен, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III състав, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЕЛКА БРАТОЕВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛКА БРАТОЕВА административно дело № 20257170700685 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на В. Г. В. от гр. Плевен, чрез адв. Г. от АК - София срещу Заповед № 513з-7400/19.06.2025г. на Директора на СДВР, с която на осн. чл.204 т.3, чл. 194 ал.2 т.4 ЗМВР, чл. 197 ал.1 т.6 и чл. 203 ал.1т.13 ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на осн. чл. 226 ал.1 т.8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение за заеманата от него длъжност – младши инспектор – старши полицай в 03 група „Опазване на обществения ред“ на Сектор „Общинска полиция“(чл. 94 ал.1 ЗМВР) към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на СДВР за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на административно-производствените правила и материално-правните разпоредби и иска отмяната й. Сочи, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не е извършил сочените дисциплинарни нарушения. Позовава се на нарушение на чл. 197 ал.3 ЗМВР, което е основание за отмяна на заповедта, тъй като дисциплинарно наказващият орган е установил три нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в управление на нерегистрирано МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества, доказани с техническо средство, а в последствие и с протокол от токсикологична експертиза – нарушения на чл. 140 ал.1 ЗДвП, чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 и пр.2 ЗДвП, които представляват нарушения на т.28 б. „а“, „б“ и „в“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Следвало е за всяко отделно нарушение да се определи отделно наказание, след което да се определи едно общо наказание, което в случая не е сторено и това представлява съществено процесуално нарушение. Сочи, че от видеозаписите се установява, че не е управлявал МПС, а го е бутал с крака, тъй като двигателят не е работил и следователно правилата на ЗДвП не важат. Не е установена конкретната концентрация на алкохол в кръвта. Посочени са едновременно данните от дрегера и от експертното заключение. Токсикологичната експертиза е назначена в наказателно производство и не е извършена според изискванията на Наредба №1 /2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози и затова не може да бъде ползвана. От друга страна данните от експертизата са определящи, с което е засегнато правото му на защита. Твърди, че не е употребявал и никога не е употребявал наркотични вещества, нито е имал съзнание да е употребил такива към процесната дата, което категорично се доказва от съдебно-психиатричната екпертиза по делото и вероятно отчетеният резултат се дължи на грешка при изследването, предизвикана от употребяваните лекарства или се касае за случайно деяние. Един от служителите М. Ц., който е участвал при проверката и задържането му, е с влошени с жалбоподателя отношения, поради подадена през 2019г. жалба от В. срещу служебни действия на Ц. във връзка с ПТП и затова не е бил безпристрастен. Документите по съставените АУАН за нарушенията по ЗДвП и издадените талони за изследвания не отговарят на законовите изисквания. Твърди, че е поискал да даде проби за медицинско изследване и за алкохол, но придружаващите го полицаи не са му позволили. Свидетелите К. и М., които твърдят, че са били до магазина, не се забелязват на записите от камерите, поради което сведенията им следва да се игнорират. От обобщената справка никъде не става ясно, че мотопедът е собственост на семейството му. Направените във връзка с изложените възражения доказателствени искания не са били уважени от дисциплинарно-наказващия орган. Не са доказани по категоричен начин сочените нарушения. Прието е за укоримо поведението му по време на проверката с издаване на заповед за задържане, но заповедта е била отменена от съда. Претендира присъждане на направените разноски съгласно приложен списък.

Ответникът - Директора на СДВР, чрез юрисконсулт И. изразява становище за неоснователност на жалбата като счита, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати нарушения, а сочените деяния, представляващи нарушение на Етичния кодекс са безспорно доказани, станали са достояние на обществеността, с което е уронен престижа на МВР, което е обусловило налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение на служителя за нарушение по чл. 194 ал.2 т.4 ЗМВР. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Като съобрази относимите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Заповедта е връчена на 22.07.2025г. Жалбата е подписана с КЕП и подадена по електронен път на 05.08.2025г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активнолегитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят В. Г. В. е заемал младши изпълнителска длъжност старши полицай в 03 група „Опазване на обществения ред“ на сектор „Общинска полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ по допълнителен щат към щата на Столична дирекция на вътрешните работи, видно от изготвената кадрова справка и длъжностна характеристика.

Директорът на СДВР е ръководител на структурата по чл. 37 ал.1 т.2 ЗМВР, в която жалбоподателят е назначен на младши изпълнителска длъжност и има качеството на дисциплинарно-наказващ орган съгласно чл. 204 т.3 ЗМВР като може да налага всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности. Дисциплинарно наказание по чл. 197 ал.1 т.6 ЗМВР – уволнение се налага за тежки нарушения на служебната дисциплина, изброени изчерпателно в чл. 203 ал.1 т.1-16 ЗМВР. Тежко нарушение на служебната дисциплина съгласно т.13 представляват деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители на МВР, уронващи престижа на службата.

Съгласно чл. 207 ал.1 т.2 ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203 ал.1 т.2-15 дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на ръководителите на структурите по чл. 37 – за държавните служители на младши изпълнителски длъжности, с която се определя и дисциплинарно разследващия орган, който е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване като за резултатите от разследването изготвя обобщена справка, която се предоставя на държавния служител за запознаване , заедно с всички материали, както и на подпомагащите лица. Държавният служител има право да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, да участва в него самостоятелно или да бъде подпомаган от друг служител или от адвокат, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения. В срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения. Дисциплинарно-разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до дисциплинарно-наказващия орган за наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност.

Съгласно чл. 206 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. Наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител.

При определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.

Съгласно чл. 210 ал.1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Дисциплинарното производство е образувано на осн. чл. 207 ал.1 т.2 и ал.2 ЗМВР със Заповед № 513з-166/10.01.2025г. на Директора на СДВР по повод докладна записка рег. № 513р-933/03.01.2025г. на СДВР за неправомерни действия на служителя в хода на извършена полицейска проверка от служители на РУ – Р. на 03.01.2025г. в 14.20ч. в с. Кунино, общ. Р., обл. Враца, на [улица], при която е установено, че В. Г. В. е управлявал нерегистрирано МПС – мотопед „Ямаха“ под въздействието на алкохол (0,87 промила) и наркотични вещества (амфетамин), в нарушение на Етичния кодекс – т.28 б. „а“, „б“ и „в“, което станало достояние на други лица като действията на служителя са уронили престижа на службата и представляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.4 ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Към момента на деянието служителят се е намирал в законоустановен платен годишен отпуск по график. Със заповедта е определен състава на дисциплинарно разследващия орган. Заповедта е връчена на служителя на 15.01.2025г. В поканата за връчване на заповедта, получена на същата дата служителят е посочил, че ще бъде подпомаган в защитата си от адв. Г. – не е посочено пълномощно.

Разследването е завършило с обобщена справка Рег. 513р-42319/23.04.2025г. на СДВР, с която служителят се е запознал на 29.04.2025г. и е получил копие от нея, след връчена покана за запознаване със справката и материалите. На 05.05.2025г. са постъпили възражения от адв. Г., към които е приложено пълномощно. По възражението ДРО е изготвил становище Рег. № 513р-47927/07.05.2025г. , с което е удовлетворил искането на адв. Г. за предоставяне на копия от материалите от дисциплинарното производство, включително съдържащите се към тях видеозаписи и те са предоставени на В., останалите искания са отхвърлени като неоснователни, включително искането за отвод на председателя и членовете на ДРО. С Решение № 513р-48489/08.05.2025г. на Директора на СДВР искането за отвод на ДРО е отхвърлено. Изготвено е становище Рег. № 513р-49040/09.05.2025г. на ДРО по възраженията с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на служителя за извършено тежко нарушение по чл. 194 ал.2 т.4 ЗМВР – неспазване правилата на ЕК, съставомерно по чл. 203 ал.1 т.13 ЗМВР за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.

Директорът на СДВР се е запознал с обобщената справка и становището на ДРО по възраженията на 09.06.2025г., както и със самите възражения като на 11.06.2025г. непосредствено е изслушал обясненията на служителя и неговия адвокат, които са се придържали към изложените към момента тези и твърдения.

При извършване на проверката на 03.01.2025г. В. е бил задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 72 ал.1 т.2 ЗМВР със заповед за задържане, поради това, че „съзнателно пречи да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, като преди проверката с техническото средство побягва“. Служителят е обжалвал заповедта за задържане и тя е отменена от РС – Мездра, заради липса на посочено фактическо основание за задържането. Решението е влязло в сила на 05.01.2026г. – след издаването на заповедта за уволнение.