Решение № 179 от 06.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. *, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Гражданско дело № 20261600100069 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В.С., подадена чрез пълномощник адв. Х. З. срещу „Д. О. З.“ ЕАД, с която са предявени искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 30 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 30.08.2025 год. около 11,26 часа в гр. *, на кръстовище образувано от ул. „*“ и ул. „*“, лек автомобил марка „*“ с рег. №*, управляван от О.Т. се движил по еднопосочна улица, като не е достатъчно предпазлив към уязвимите участници в движение и блъснал намиращата се на пътното платно В.С.чева, като по този начин предизвикал ПТП. Следствие на удара ищцата пада на пътното платно, при което получава контузии и наранявания в областта на главата и дясното рамо и за кратко губи съзнание. Пътнотранспортното произшествие било посетено от служители на „Пътна полиция“ при ОД на МВР-*. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с №*/2025 год. по описа на РУ-* при ОД на МВР-*. На виновния водач е съставен АУАН, сер. GА с №*/2025 год.

Твърди се, че след настъпването на произшествието на ищцата е оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи, след което е транспортирана с частен превоз без ясен спомен за случилото се, с болки в областта на дясно рамо и главата в до МБАЛ „*“ ЕООД- гр. *. След извършените прегледи, изследвания и рентгенографии и е поставена диагноза: Фрактура и 1 сублуксация на главата на дясна раменна кост: Оток в областта на дясна раменна става. С оглед характера и вида на причинените контузии и травми ищцата е хоспитализирана с цел провеждане на оперативно и медикаментозно лечение и наблюдение. На 30.08.2025 год. и е извършена оперативна интервенция - под анестезия е извършено закрито наместване на фрактурата без фиксация на раменната кост. На 31.08.2025 год. В. С. била изписана от болничното заведение с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Болките в областта на лявата ръка били с голям интензитет и ищцата нямала и миг покой, не могла да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Предвид възрастта на ищцата, нанесените травми, както стреса и психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще окажат негативно влияние върху нормалния й начин на живот, трудова й активност и упражняването на любимите й занимания за дълъг период от време, като последствията от настъпилото ПТП остават за цял живот.

Твърди се, че настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие върху психиката на В., което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента тя изпитва силен страх да напуска жилището си сама, страх и неувереност да пресича улични и пътни платна, което се отразява в нормалното й общуване с близки, приятели и всички други хора.

Сочи, че лекият автомобил марка „*“ с рег. №* има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие на риска от 15.11.2024 год. до 14.11.2025 год., с полицата № BG/06/* в “Д.О.З.“ ЕАД.

Посочва, че на основание чл. 380, ал. 1 от КЗ ищца предявила писмена застрахователна претенция, с която поискала ответникът да определи и заплати застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Претенцията била заведена с вх. №* от 24.10.2025 год. по описа на „Д.О.З.“ ЕАД. В срока за произнасяне, посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ застрахователното дружество не е определило и изплатило претендираното от В. С. застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 30 000 евро, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди следствие настъпилото ПТП, ведно със законната лихва за забава, считано от 24.10.2025 г. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция пред „Д.О.З.“ ЕАД до окончателно изплащане на обезщетението, както и всички разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който ответника, чрез своя пълномощник юрк. В. М. оспорва предявените искове по основание и размер.

Оспорва всички фактически твърдения на ищцата в исковата молба, с 2 изключение твърдението за наличие на валиден към датата на процесното ПТП договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „Д.-ОЗ“ ЕАД за л.а. „*” с рег. №*, обективирана в полица № ВG/06/*.

Оспорва наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта, за извършител на който се твърди да е застрахованото към ответника лице. Оспорва настъпването на твърдените телесни увреждания, причинно следствената връзка между деянието на деликвента - застраховано към ответника лице и получените телесни травми, болки и страдания. Оспорва наличието на вина и противоправност в действията му. Оспорва твърдението за търпени силни болки, продължително затруднение в движението на ляв горен крайник и твърдения период за лечение от 3 до 4 месеца. Оспорва твърденията за нарушения в съня, стрес и психическо въздействие на самото ПТП у ищцата. Оспорва твърденията за тревожност, страхови изживявания и нарушено нормално общуване с хората, които се твърдят да са настъпили у ищцата. Оспорва размера на иска, считайки, че същият е силно завишен и не съответства на обичайно присъжданите от съдилищата суми за обезщетения при аналогични травми.

В случай, че се установи наличието на елементите от фактическия състав на деликт, чийто извършител е бил водача, твърди, че е налице съпричиняване от страна на пешеходеца В.С.. Твърди, че с поведението си пешеходката сама се е поставила в ситуация на повишена опасност като не е спазила разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.

Оспорва и акцесорния иск за лихва за забава като следващ съдбата на главния иск.

Съобразно гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноски, вкл. и и юрисконсултско възнаграждение. При евентуалност, в случай, че бъде установено основание, моли размерът на обезщетението да бъде намален с оглед приноса от пострадалото лице към настъпването на деликта.

В съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител твърди, че искът е основателен и моли да бъде уважен. Ответникът, чрез своя пълномощник моли за постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и недоказан.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи. След преценка на тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/ се установява следния 3 механизъм на ПТП: Движейки се по пешеходна зона на ул. „*“ в гр. *, пред заведение „*“, ищцата преминала през скосена площ, като продължила по асфалтовото покритие на ул. „*“. При навлизане перпендикулярно без да се огледа за преминаващи автомобили на ул. „*“ ищцата имала от лявата си страна паркирани две превозни средства едно зад друго, които били в покой.

От същата лява страна се движил лек автомобил „*“ с рег. №*, който имал скорост на движение 24,64 км/ч преди удара. Мястото на удара е на 3,26 метра от тротоара, който е напуснала ищцата. При контакта дясно странично огледало e контактувало с връхна дреха на ищцата и я увлякло по посока на движението на лекия автомобил, при което тя паднала на дясната си страна и получила телесна повреда.

САТЕ заключва, че причините за настъпване на ПТП са, че и двамата участници не са предприели действия за безопасно преминаване през кръстовището. Ищцата не се е огледала преди да пресече улицата, а водачът на лекия автомобил не предприел аварийно спиране при възникналата опасност.

Експертизата заключва, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране. Поради паркираните коли в дясно по посока на движение на лекия автомобил „*“ видимостта на водача е била силно намалена, тъй като колите ограничавали видимостта към преминаващите по ул. „*“ пешеходци. Опасната зона на спиране е била 12,31 м., при което водачът е разполагал с достатъчно разстояние за пълно спиране, но не е възприел опасността и не е предприел аварийно спиране. Продължил е по ул. „*“ и е спрял на 50-60 м. от мястото на ПТП, след което се е върнал. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ищцата е пресичала пътното платно на правилно мястО.Т. не е било обозначено, тъй като пешеходната зона не е обозначена по никакъв начин.

От съдебно-медицинската експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие претърпяното ПТП В. С. е получила счупване на хир. шийка на десния хумерус и сублуксация на дясна раменна става. След направена репозиция и имобилизация на фрактурирания крайник за период от 45 дни В. е провела физиотерапевтичен курс след сваляне на имобилизацията. Вещото лице заключва, че причинената травма е довела до траен дефицит в движенията на дясната раменна става във всички равнини, както и до периодично обостряща се болка при натоварване. При извършения преглед вещото лице е констатирало, че при В. е наличен дефицит в движенията на дясна раменна става, като същата е съобщила за болка при движението й.

В дадени по реда на чл. 176, ал. 1 ГПК обяснения ищцата заявява, че на 4

30.08.2025 г. отишла до пазара. Тръгнала към тротоара и я блъснала кола, при което тя паднала. От лакътя и коляното й течало кръв. Непознато момче я закарало вкъщи. Момчето извикало съседката й, а тя от своя страна повикала снаха й, която дошла веднага. Извикали й такси и я закарали в болница. Там била два дена. Ищцата заявява, че вече не е човека, който е била. Трудно се обличала и събличала, а сина й и снаха й носели яденето. Вече не може да си вдига ръката и я боли много, не може да носи нищо тежко. Не може да прави и работите, които преди е обичала да прави. Заявява, че когато снаха й е на работа друга жена е непрекъснато до нея. Ищцата посочва, че когато тръгнала на пешеходната пътека не е погледнала да види дали идва кола. Инцидентът станал на две крачки от пешеходната пътека. От страната, от която дошла колата нямало видимост, защото имало беседка. Ищцата посочва, че нито тя видяла колата, нито шофьорът е видял нея. Споделя, че не е поглеждала нито наляво, нито надясно.

С.ят И.С. /син на ищцата/ заявява, че за инцидента разбрал по телефона от съпругата си. Тогава не бил в България. На 06.09 се прибрал и видял майка си. Тя била много отчаяна, имала рани на главата и на крака, а ръката й била цялата посиняла. Рамото й било счупено. Сочи, че майка му живее сама в апартамент и не може да се справя сама. Докато той се прибрал в България за майка му се грижили съпругата му и нейна близка приятелка. Обличали я, измивали я и приготвяли храна за нея. С.ят сочи, че до ден днешен той пазарува за майка си, тъй като тя не може да носи нищо тежко. Обличала се много трудно понеже дясната й ръка е засегната. Вече могла и сама да се справя, но минало много време. До тогава приятелката й била постоянно до нея и й помагала. С.ят заявява, че към настоящия момент майка му изпитва болки и ограничения. Споделяла му, че при всеки опит за движение на ръката изпитва болка и има ограничение на движението й. Преди шиела и плетяла, но вече не могла да прави тези неща. Изпитва страх да пресича улицата. Преди ПТП-то майка му сама се обслужвала, а сега основно той пазарувал за нея.