Решение № 1813 от 20.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1813 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330102713 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. Д., ЕГН: ********** против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437, и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:

203508899, с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 22 ЗПК, както и осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между ищцата и първия ответник Договор за потребителски кредит с № **********г., както и за прогласяване нищожността на сключения между ищеца и втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2022 г., както и за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 219, 40 евро /размерът на иска увеличен в с.з. на 29.01.2026г./, представляваща платена при начална липса на основание възнаградителна лихва по договор за предоставяне на потребителски кредит с № **********г., платена в периода 20.02.2022 г. – 16.02.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.02.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сума о т 766, 32 евро / размерът на иска увеличен в с.з. на 29.01.2026г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2022 г., заплатена в периода 20.02.2022 г. – 16.02.2025 г.

1

Ищцата твърди, че сключила с „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437 Договор за потребителски кредит с № ********** г., по силата на който й била отпусната в заем сумата от 2000 лева, при ГПР от 21,77 % и ГЛП 19,86 %.

Твърди, че действително приложения размер на ГПР е различен от посочения в договора, доколкото възнаграждението за поръчителство не е включено в ГПР по кредита, което води до недействителност на договора. Посочва, че на същата дата ищецът сключил с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, който също се явява недействителен, доколкото бил лишен от основание, поради недействителността на договора за потребителски кредит.

От това следва, че се дължала единствено чистата стойност на кредита, за останалите суми били платени при начална липса на основание и подлежали на връщане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори на исковата молба от двамата ответници, с които се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата и съответно „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД са сключени процесните Договор за потребителски кредит с № **********г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2022г.

С Договор за потребителски кредит с № **********г . „Кредисимо“ ЕАД се е задължило да предостави на С. Г. Д., ЕГН: ********** потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора, размер на кредита – 2 200,00 лв. при ГЛП 39,77% и ГПР в размер на 47, 88%, подлежащ на изплащане на 12 месечни вноски. Представено е Приложение 1 към договора за потребителски кредит, като е посочен общият размер на всички плащания от 2599, 80 лева.

Ищецът, като кредитополучател, е предоставил обезпечение – одобрен от кредитора поръчител, а именно „Ай Тръст“ ЕООД по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2022 г., сключен между ищеца и дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. Соченото обстоятелство е безспорно, като не се спори и относно размера на възнаграждението за поръчителя. Последното се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства.

От заключението на вещото лице С. по ССчЕ, прието като неоспорено от страните, се установява, че извършените от ищцата плащания по Договор за потребителски кредит № ********** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2022 г. са общо в размер на 4193, 98 лева, от които договорна лихва – 429, 10 лева и възнаграждение за поръчителство – 1498, 80 лева. В размера на ГПР по кредита бил включен единствено разход за възнаградителна лихва. Видно от заключението, размерът на ГПР, ако в него се включат и разходите за поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, възлиза на 403.89%.

Предвид горното и с оглед съдържанието на договора за кредит, съдът 2 намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника „Кредисимо” ЕАД в обратния смисъл. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП.

Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

В процесната хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит № ********** г. и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.

Видно от раздел II чл. 4, ал. 2 от Договора в случай, че в посочения в ал.

1, изр. 1 срок (48 часа) кредитополучателят не предостави съответното обезпечение (сред които е и процесното), то ще се счита, че заявлението за кредит не е одобрено от кредитора и договорът не е породил действие.

Следователно възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит, а осигуряването на поръчител е условие за получаване на заема. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК.

Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит се намира за противоречащ на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е недействителен.

В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че за нищожен се намира и договорът за предоставяне на поръчителство от, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е възникнало правоотношението по поръчителството. Т.е. липсва необходимостта от сключване акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание, отново поради липса на кауза за неговото съществуване.

3

В случая за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме наравно с длъжника отговорността за плащане на сумите по кредита. При тяхното заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда регресно право срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми. Следователно поръчителят получава възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него, доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжникът пък заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и този договор се явява недействителен като лишен от основание. Установителните искове са основателни и ще се уважат.

По отношение на предявените осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Видно от приетото без възражения по делото заключение по ССчЕ на вещото лице К., което се кредитира от настоящия съдебен състав, ищцата Д. е заплатила полза на ответника „Кредисимо“ АД по Договор за потребителски кредит № ********** г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2022г. договорна лихва – 429, 10 лева и възнаграждение за поръчителство – 1498, 80 лева.

Предвид обстоятелството, че настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ал.1, т. 10 ЗПК, от което следва и недействителността на договора за поръчителство, като лишен от основание, ответникът „Кредисимо“ ЕАД дължи връщане на полученото по недействителните договори над главницата, което съвпада и с размера на исковата сума. Ето защо, основателни се явяват и предявените осъдителни кондикционни искове.

По разноските:

При този изход на спора, право на разноски има ищцата на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, но такива не следва да й се присъждат, доколкото е била освободена от внасяне на такси и разноски по делото.

Ще следва да бъдат осъдени двамата ответници да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 131, 89 евро – държавна такса и 127, 82 евро – депозит за ССчЕ В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД Е. И. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ, като съобразно липсата на фактическа и правна сложност на делото, същото се определя в минимален размер от 245, 42 евро с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Г. Д., ЕГН:

********** и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит с № **********г. е недействителен, поради противоречието му със закона.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Г. Д., ЕГН:

********** и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК: 203508899, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на поръчителство от ***** г. е недействителен, поради липса на основание.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437 да заплати на С. Г.

Д., ЕГН: ********** сумата от 219, 40 евро /двеста и деветнадесет евро и четиридесет евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по клаузата за възнаградителна лихва по сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит с № 2503110/12.01.2022г., платена в периода 20.02.2022 г. – 16.02.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.02.2025 г. до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 766, 32 евро / седемстотин шестдесет и шест евро и тридесет и два евроцента/, представляваща заплатена при начална липса на основание сум а по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от 12.01.2022 г., заплатена в периода 20.02.2022 г. – 16.02.2025 г.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и „АЙ ТРЪСТ“

ЕООД, ЕИК: 203508899 да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив сумата от 259, 71 евро /двеста петдесет и девет евро и седемдесет и един евроцента/, представляваща съдебно – деловодни разноски.