Определение № 138 от 18.03.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 138 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500148 по описа за 2026 година Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД против Определение № 3628/ 20.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3064/ 2025 г. на ОС – Пловдив, с което е оставена без разглеждане Частна жалба вх. №38756/ 06.11.2025 г. против Определение №11913/17.09.2025 г. по ч. гр. д. № 22420/2024 г. на Районен съд - Пловдив като процесуално недопустима е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излагат доводи за приложимост на чл. 248 ГПК в охранителното производство по чл. 51 ЗН и в този аспект се изразява становище за допустимост на частната жалба срещу определението на районния, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното определение в частта, в която на призованото лице са присъдени разноски. Предвид изложеното жалбоподателят иска да се отмени атакуваното определение и делото се върне на окръжния съд за разглеждане на частната жалба по същество.

Съдът, като се запозна материалите по делото, намира следното:

Производството по ч. гр. д. № 22420/ 2024 г. на РС – Пловдив е образувано по молба с правно основание чл. 51 ЗН на „Банка ДСК“ АД срещу С. Б. М. като наследник на Р.Л. М. за определяне на срок, в който да заяви дали приема наследството, оставено от наследодателя й.

В съответствие с дадените указания С. М. е депозирала заявление, че не 1 приема наследството, останало от Р. М., като изрично е заявила отказ от него, вписан още през 2020 г. Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие, според който е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., както и списък на разноските.

В проведеното съдебно заседание на 20.05.2025 г. се е явил единствено пълномощникът на С. М., който е изразил становище за недопустимост на молбата предвид заявеният и вписан отказ от наследството.

С постановеното протоколно определение районният съд е прекратил производството по делото, като е осъдил молителя „Банка ДСК“ АД да заплати на С. М. направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

От „Банка ДСК“ АД е депозирана молба за изменение на постановеното определение в частта за разноските, което с Определение № 11913/ 17.09.2025 г. е оставена без уважение.

Посоченото определение е обжалвано с частна жалба от молителя „Банка ДСК“ АД, което с атакуваното определение на ОС – Пловдив е оставено без разглеждане по съображения, че предвид изричната разпоредба на чл. 540 ГПК разпоредбата на чл. 248 ГПК не намира приложение в охранителното производство.

При тези данни по делото настоящият състав намира частната жалба за основателна. Процедурата по чл. 248 ГПК е средство за отстраняване пропуска или допуснатите от решаващия съд неточности при изчисляване и присъждане на разноските на страните. Поради това във всички случаи, при които съдът се произнася по въпроса за разноските, следва да се признае на засегнатата страна правото да иска ревизия на съдебния акт в тази част по реда на чл. 248 ГПК. Извън правната логика в контекста на изричната разпоредба на чл. 248 ГПК е да се отрече правото на страната, която е останала недоволна от произнасянето на съда по разноските, да се защити по предвидения в закона ред. При това положение, след като на призованото в производството по чл. 51 ЗН лице са присъдени разноски с определението за прекратяването му, то молителят „Банка ДСК“ АД разполага с процесуалното право да оспори същите по реда на чл. 248 ГПК, както и да обжалва определението, с което молбата му е оставена без уважение. Извод в противния смисъл – за неприложимост на чл. 248 ГПК – не може да се извлече 2 от разпоредбата на чл. 540 ГПК, според която за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388.

Изключването на правилото на чл. 248 ГПК в охранителните производства е свързано с нормата на чл. 541 ГПК, според която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, т. е. разноски не се присъждат, но това не изключва правото на страната да оспори същите по реда на чл. 248 ГПК, когато е налице произнасяне от съда по този въпрос. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното определение, с което окръжният съд е оставил без разглеждане частната жалба на „Банка ДСК“ АД против постановеното от РС – Пловдив определение по чл. 248 ГПК, за незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, като делото се върне на ПОС за разглеждане на частната жалба по същество.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3628/ 20.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3064/ 2025 г. на ОС – Пловдив.

ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за произнасяне по частната жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3