Протоколно определение № 7482 от 02.05.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 7482 гр. София, 25.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.

Съдебни

ДИМИТЪР Г. И. заседатели: Пламен Ом. Беловски при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА и прокурора И. П. И.

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Наказателно дело от общ характер № 20221110214326 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Х. А. И. – редовно уведомен по телефона , се явява.

За него се явява адв. М-С., упълномощен защитник.

ОЮЛ „**********“ ООД, редовно призовано, чрез адв. К., упълномощен повереник от ДП. За него се явява адв. К..

За СРП се явява прокурор д-р И. И..

АДВ. К. – Предявявам граждански иск. Същият е съобразен с обвинителния акт. Представям копие за защитата на подсъдимия и представителя на СРП.

ПРОКУРОРЪТ – Не възразявам, да се приеме. Считам, че е своевременно предявен в указаните от закона срокове. Считам че няма да затрудни производството.

АДВ. С. - Гражданският иск отговаря на изискванията на чл. 85 от НПК, но считам, че приемането му в настоящото производство ще затрудни съдебното следствие и моля да не се приема. Делото е достатъчно обемно и сложно от фактическа и правна страна, а приемането за съвместно разглеждане ще доведе до отлагане на делото. Причината за това е, че по делото така както е внесено не е налице доказателство нито относно вида и собствеността, нито обективното състояние на инкриминираните вещи.

Обръщам внимание, че вещите липсват, не са намерени и по делото е налице една оценителна експертиза, която не доказва нищо освен една 1 хипотетична стойност на неустановени вещи, а дали е такъв размерът на претендираните вреди ще бъде въпрос на отделно доказване и събиране на допълнителни доказателства, което ще излезе извън пределите на доказване, очертани с ОА.

ПОДСЪДИМИЯТ - Поддържам адвоката си.

СЪДЪТ се оттегля на кратко тайно съвещание.

СЪДЪТ след провеждане на кратко тайно съвещание във връзка депозирания в днешното съдебно заседание в писмена форма граждански иск от ОЮЛ „**********“ ООД, чрез адв. К., като повереник намира следното:

Касае се за иск, предявен от надлежно легитимирано лице, юридическо такова, което съгласно изложеното в обвинителния акт на СРП, внесено в съда, е претърпяло вреди от престъплението по пункт 1. Искът е подаден в срок, а именно преди започване на разпоредителното съдебно заседание, съгласно изискването на чл. 85, ал. 3 от НПК, но на първо място, съдът намира, че гражданският иск ще затрудни разглеждането на наказателното производство, приоритет на което е събирането на доказателства за установяване на фактите от предмета на доказване по обвинението, внесено в съда и на второ място с оглед това, че се предявява законна лихва от датата на увреждането, а по пункт 1 на обвинението тази дата е неустановена в периода от 10.07.2019 г. – 28.11.2019 г., предвид което този факт също ще подлежи на установяване.

Воден от горното и на основание чл. 84 и следващите от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ в наказателното производство по НОХД № 14326/2022 г., по описа на СРС, НО, 19 състав предявеният от ОЮЛ „**********“ ООД чрез адв. К. граждански иск за имуществени вреди в размер на 59 945.12 лв. срещу подсъдимия Х. А. И. ведно със законната лихва от датата на увреждането.

Определението не подлежи на отделно обжалване от окончателния съдебен акт.

АДВ. К. - Моля призоваването на свидетеля ДЛМ да стане чрез мен по телефона.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Да се съобрази горното обстоятелство.

2

Освобождава от съдебната зала адв. К..

СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на открито разпоредително съдебно заседание.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ОТКРИТО РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО

ЗАСЕДАНИЕ.

СНЕМА самоличност на подсъдимия:

Х. А. И. - роден на ****** г. в гр. ****, български гражданин, средно образование, работи като изпълнителен директор, неосъждан, с адрес гр.

*********, ЕГН: **********.

ПОДСЪДИМИЯТ - Получил съм препис от ОА на СРП и разпореждането на съдията - докладчик преди повече от седем дни.

На основание чл.248, ал.1 от НПК, СЪДЪТ дава възможност на лицата да изразят становище по въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание.

ПРОКУРОРЪТ - Считам, че делото е подсъдно на СРС. Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На ДП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Не са налице основания делото да се гледа по реда на особените правила. Не са налице основания за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, тълковник или вещо лице. Предлагам делото да се разгледа по общия ред с призоваване на посочените в ОА лица. Предложил съм споразумение на обвиняемия и на защитата, преди внА.не на делото в съда, но към този момент съгласие не е имало и затова не е приключено по този ред. Нямам искане за изменение на мярката за неотклонение. Други искания нямам.

АДВ. С. - Считам, че делото е подсъдно на СРС. Считам, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство, тъй като във фазата на досъдебното производство са допуснати съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на подзащитния ми, а именно:

Налице са съществени неясноти в критичен брой от обективните и субективните елементи и на двете инкриминирани деяния, така, както са описани във внесения ОА. Доколкото именно той е процесуалният документ, 3 очертаващ фактическите рамки в производството, пределите на доказване и обхвата на осъществяваната защита, следва в него ясно и точно да са описани съставомерните белези на инкриминираните деяния по начин, който позволява изследването им в рамките на съдебното следствие. В обстоятелствената част на ОА тази конкретика липсва.

На първо място, не е посочена дата на твърдяното обсебване. Посочен е период, началната и крайната дати на който са напълно произволни, доколкото не са свързани с никакви предявени фактически обстоятелства, които да са относими към твърдяното обсебване. Аналогично, не е посочена и датата на твърдяното подбуждане към лъжесвидетелстване на свидетелката В.

Я., като е посочен същият период. Така подзащитният ми е поставен в позиция, заради доказателствената недостатъчност и желанието въпреки това да се внесе обвинителен акт на всяка цена, да се защитава за цял един период от близо пет месеца, като доказва за всеки един от тези дни къде е бил и какво е правил - непосилна задача за когото и да било. Вярно, че доказателствената тежест е на прокуратурата, но тя очевидно е преценила, че така събраните доказателства и така определения широк времеви диапазон са достатъчни, което обаче нарушава правото ни на защита, не само защото я прави невъзможна по отношение на обратното доказване спрямо всяка една от датите в инкриминирания период, но и защото, при липсата на конкретна дата става невъзможно изчисляването и прилагането на съответните давностни срокове.

На второ място, не е посочено по отношение на твърдяното обсебване какви разпоредителни действия е извършил подзащитният ми с инкриминираните вещи. Според ОА подсъдимият се разпоредил с вещите по неустановен начин в своя ползва. Не се уточнява дали се касае за фактически или юридически разпореждания, нито в какво се изразява точно разпореждането в своя, а не в чужда полза.

Съгласно чл. 246, ал. 2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочват: престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начинът на извършването му; пострадалото лице и размерът па вредите. В конкретния случай, за да се очертае годен предмет на доказване по повдигнато обвинение за присвояване, следва да се посочат и изрично действията или бездействията на привлеченото към наказателна отговорност лице, с които се твърди да е негова съпричастността към процесното деяние, в какво се изразяват присвоителните действия, а такова посочване в ОА липсва.

Това води до съществена неяснота на обвинителната теза, което ограничава правото ни на защита.

Действително, практиката познава и случаи на внА.не на обвинение за обсебване без конкретно посочена дата, но не и в хипотезата, в която нито датата, нито начинът, нито дори предметът на твърдяното обсебване са конкретизирани. В този случай обвинението е практически лишено от основните си параметри.

4

В тази връзка, налице е и друга неяснота в ОА, която също нарушава правото на защита на подсъдимия, а именно, относно точния предмет на твърдяното обсебване. На стр. 2 от ОА се твърди, че в наетото помещение имало компютърни конфигурации, като през месец юни 2019 г., по молба на свидетеля Маца, част от компютърните системи били изпратени обратно на дружеството-наемател, а друга част останала в помещението. Какви конфигурации имало, коя част била изпратена, коя част била останала, ОА мълчи, не само в тази част, а изцяло. На стр. 3 обаче става още по-сложно.

Там вече се твърди, че подзащитният ми решил да присвои „компютърните конфигурации”, което и сторил - не останалата от тях „част”, а всички. След това, малко по-надолу на същата страница ОА въвежда трето понятие видеокарти, които в тази част се назовават обобщено като вещи. И в диспозитива най-отдолу се твърди, че подзащитният ми е присвоил елементи от компютърни конфигурации - видеокарти. Само че в обстоятелствената част се твърди, че той е присвоил цели компютърни конфигурации, каквито се твърди, че имало в склада. Тук е моментът да посочим, че инкриминираните вещи липсват - съществуването им не е установено нито като вид, нито като количество, нито дори като собственост. Наличната по делото оценителна експертиза е извършила оценка на сляпо, съгласно описа, съдържащ се в Складовия запис, който обаче прокуратурата твърди в самия ОА, че е с невярно съдържание. В тази връзка, от една страна, не е вярно твърдението на стр. 3 от ОА, че инкриминираните вещи се установявали от оценителната експертиза, защото тя няма нито такава функция, нито такава възможност.

Вещите биха могли да се установят при евентуален оглед, ако съществуваха и бяха приобщени. Същевременно, предметът на твърдяното престъпление не може да бъде извлечен нито от Договора за наем, където се говори за общото и различно от ОА понятие — изчислителни машини с процесор, нито от подадената жалба от т.нар. пострадало лице, защото там пък съвсем не се съдържа никаква конкретика относно вида и броя на обсебените вещи, а и се твърди обсебване на съвсем различна стойност. Самият ОА, както посочих, говори за някакви компютърни конфигурации, от които една част била изнесена, друга била останала, без никаква конкретика. Така, че ОА страда и от този дефицит, неяснота по отношение на конкретния предмет на обсебването.

Налице е и четвърта неяснота в ОА - на стр. 3 се твърди, че в периода 10.07.19-28.11.19, подсъдимият решил, че ще присвои компютърните конфигурации и ги изнесъл. На стр. 4 обаче прокуратурата е пояснила, че в същия период подзащитният ми владеел вещите като представител на наемодателя и същите били изнесени след това, т.е. след този период.

Очевидно е противоречието, при което първо се твърди, че обсебването е настъпило в периода 10.07.19 г.-28.11.19 г., а след това се твърди, че в този период подсъдимият е владеел вещите на някакво основание, а ги е обсебил „след това”.

Подобна неяснота ОА съдържа и по отношение на твърдените факти за 5 свидетелката В. Я.. Така на стр. 5 се твърди, че, цитирам, „по това време”, т.е. някъде в периода до смъртта на роднината й МС на 06.08.2019 г., свидетелят Я. не е знаела за уговорката между него и подсъдимия. На същата страница малко по-долу обаче вече се твърди, че всъщност свидетелят Я. знаела, че има договорка между И. и С, но не знаела всички детайли от нея. Държа да отбележа, че и двете обвинения се крепят почти изключително на твърденията на тази свидетелка, които, впрочем са разнопосочни в различните показания, затова за нас е от фундаментално значение да узнаем какво точно твърди прокуратурата относно участието и знанието на тази свидетелка за твърдените факти, респективно да знаем срещу какви точно факти се защитаваме. Както и да четем ОА в тази част, особено предвид ползваните твърде общи изрази като „по това време” - по кое точно, свидетелката не знаела „за това” - за кое точно, не можем да разберем какво точно се твърди. И за да е още по- неясно, в същата част от ОА се твърди, че подсъдимият се срещнал със С на неустановена дата, но преди 15.07.19 г., като Я. не знаела това, а същевременно според обвинението той я подбуждал към лъжесвидетелстване от 10.07.19 г. до 28.11.19 г., т.е. отпреди тя да знае „за това“ - две твърдения, които просто няма как да са едновременно верни.