Определение № 457 от 24.03.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 457 гр. Велико Търново, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500250 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.129 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от К. Г. Т. от гр.Елена против Определение №339/10.02.2025г., постановено по Гр.д.№3857/2024г. по описа на РС – Велико Търново, с което е върната искова молба с вх.№2990/12.09.2024г. на РС – Кнежа, на К. Г. Т., като нередовна, поради невнесена ДТ за производството, и е прекратено производството по Гр.д.

№3857/2024г. по описа на ВТРС, като са развити оплаквания за неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното такова и върне делото на първостепенният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.129 ал.3 ГПК, препис от частната жалба за връчване не се представя.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в частната жалба и с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№3857/2024г. по описа на РС – Велико Търново е образувано по предявен от К. Г. Т. против М. А. М. частичен осъдителен иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата от 1300лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, част от претенция за 1900лв., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане. В ИМ е инкорпорирано искане от ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаването му от внасяне на ДТ за производството, оставено без уважение с Определение №2731/05.12.2024г. на ВТРС по гр.д.№3857/2024г. по описа на ВТРС, потвърдено в тази му обжалвана част с Определение №86/06.01.2025г. по В.ч.гр.д.№1128/2024г. по описа на ВТОС.

1

С Разпореждане №360/21.01.2025г., постановено по гр.д.№3857/2024г. по описа на ВТРС, на основание чл.129 ал.2 ГПК, ИМ на ищеца е оставена без движение за отстраняване на нередовност по чл.128 т.2 ГПК, а именно за внасяне от ищеца по сметка на ВТРС на дължимата ДТ за производството на основание чл.1 от ТДТКССГПК в размер на 52лв. и представяне вносната бележка в деловодството на ВТРС, като ищецът е предупреден за последиците при неизпълнение, а именно, че ако в дадения му срок не отстрани нередовността на ИМ, съдът ще постанови връщане на ИМ и прекратяване на производството по делото.

Разпореждане №360/21.01.2025г. по гр.д.№3857/2024г. по описа на ВТОС по чл.129 ал.2 ГПК е редовно връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 30.01.2025г., като в рамките на едноседмичният срок по чл.129 ал.2 ГПК, изтекъл на 06.02.2025г. вкл., ищецът не е отстранил нередовността на ИМ по чл.128 т.2 ГПК.

С обжалваното Определение №339/10.02.2025г. ИМ на ищеца е върната от РС на основание чл.129 ал.3 ГПК като нередовна, поради неотстраняване на нередовност по чл.128 т.2 от ГПК, което е редовно връчено на ищеца чрез ЕПЕП на 13.02.2025г., а настоящата частна жалба е подадена в съда на 13.02.2025г., т.е. в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.129 ал.3 ГПК, когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба, заедно с приложенията, се връща на ищеца.

В процесният случай инкорпорираното в ИМ особено искане на ищеца по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасянето на дължимата ДТ за производството е отхвърлено с влязло в законна сила на 06.01.2025г. Определение №2731/05.12.2024г., постановено по гр.д.

№3857/2024г. по описа на РС – Велико Търново, потвърдено в тази му обжалвана част с Определение №86/06.01.2025г. по В.ч.гр.д.№1128/2024г. по описа на ВТОС. Съобразно отхвърленото с влязъл в сила акт на 06.01.2025г. ищцово искане по чл.83 ал.2 ГПК, правилно първоинстанционният съд с Разпореждане №360/21.01.2025г. е оставил ИМ на ищеца без движение за отстраняване на нередовността й по чл.128 т.2 ГПК, като е дал надлежни, точни и ясни указания на ищеца в едноседмичният срок по чл.129 ал.2 ГПК да внесе по сметка на ВТРС дължимата за производството ДТ на основание чл.1 от ТДТКССГПК в размер на 4% върху цената на частичния иск от 1300лв., която ДТ се равнява на 52лв., и да представи в същия срок платежния документ по делото в съда, с предупреждение на ищеца за последиците при неизпълнение на указанията по чл.129 ал.2 ГПК, а именно, че ИМ ще бъде върната и производството по делото прекратено.

В рамките на преклузивният срок по чл.129 ал.2 ГПК, изтекъл на 06.02.2025г. вкл., 2 ищецът е бездействал, като не е отстранил нередовността на ИМ по чл.128 т.2 ГПК, а именно не е внесъл по сметка на ВТРС дължимата за предявения осъдителен частичен иск по чл.45 ЗЗД ДТ за производството в дължим размер от 52лв. и не е представил платежен документ по делото в съда, като е предупреден за последиците по чл.129 ал.3 ГПК, поради което са налице предпоставките по чл.129 ал.3 ГПК за връщане на ИМ като нередовна, поради неотстранена нередовност по чл.128 т.2 ГПК, и за прекратяване на производството по Гр.д.№3857/2024г. по описа на ВТРС, поради което частната жалба се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно определение по чл.129 ал.3 ГПК – потвърдено, като правилно и законосъобразно. За пълнота съдът излага, че дължимата за предявения осъдителен частичен иск ДТ не е внесена от частния жалбоподател /ищец/ и с частната жалба, както и към момента на произнасянето по същата от ВТОС.

На основание чл.274 ал.4 ГПК настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Великотърновски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№339/10.02.2025г., постановено по Гр.д.

№3857/2024г. по описа на РС – Велико Търново, с което е върната исковата молба с вх.

№2990/12.09.2024г. на РС – Кнежа, на К. Г. Т., като нередовна, и е прекратено производството по Гр.д.№3857/2024г. по описа на РС – Велико Търново.

На основание чл.274 ал.4 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3