Решение № 410 от 04.05.2026, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Горна Оряховица, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20254120101431 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК 103533691, със седА.ще и адрес на управление: град Варна 9009, район Владислав Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от управителите П.С.С., И.А.И. и Р.Й.И., чрез пълномощник: юрисконсулт В. М., твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. № 1500090862, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, на адрес: село Д. д., ул. ...

Сочи, че тези облигационни отношения се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към момента. Заявява, че съгласно чл.17,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член е посочено, че потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 12.12.2024г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу А. Я. и е образувано е ч. гр.

1 дело № 2977/2024г. Твърди, че към момента на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на 315,27 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в село Добри дял, с абонатен номер ***. Твърди, че в общата сума са включени неплатените фактури за ел.енергия в размер на 305,21 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по следните фактури: 1) фактура № 0353341424/23.07.2024 г., с падеж 15.08.2024 г., за сумата 34,98 лв., дължима за периода от 16.06.2024г. до 15.07.2024г.; 2) фактура № 0354504341/23.08.2024 г., с падеж 16.09.2024 г., за сумата 231,85 лв., дължима за периода от 16.07.2024г. до 15.08.2024г.; 3) фактура № 0355705838/25.09.2024 г., с падеж 15.10.2024 г., за сумата 38,38 лв., дължима за периода от 16.08.2024г. до 15.09.2024г., както и е включена мораторна лихва върху главницата в общ размер на 10,06 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 12.12.2024г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата. Заявява, че съдът е дал указания на заявителя, в резултат на което и в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.

Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът А. Ю. Я. му дължи заплащане на сумата от 315,27 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, кл. № 1500090862, на адрес: село Добри дял, ***, включваща сумата 305,21 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по горепосочената фактура, както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 10,06 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 12.12.2024г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В. М., депозира писмено становище, с което заявява, че ответникът е заплатил процесните задължения за главница и лихва, но остава неплатено задължението му за разноски. Излага съображения. Моли съда да отхвърли исковете поради плащане, настъпило в хода на съдебното производство. Моли съда да му присъди направените разноски поради това, че ответникът е станал причина за образуване на делото.

Ответникът А. Ю. Я. с ЕГН **********, с адрес: с.Д.д. общ.Л...ул..., призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначен по реда на чл.47,ал.6 от ГПК, – адвокат С. Бенчева от ВТАК. Счита, че исковата молба отговаря на изискванията на ГПК, предявеният иск е допустим, доколкото въведените с нея твърдения обуславят правен интерес за ищеца от предявяването му, както и с оглед на представените писмени доказателства.

Счита, че призоваването на ответника по реда на чл.47 от ГПК не обосновава за верни изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба. Поради това счита, че 2 ищецът следва да докаже претенциите си при условията на пълно и главно доказване.

Сочи, че поради липсата на контакт с ответника няма процесуална възможност от негово име да прави възражения, да оспорва твърденията на ищцовата страна, да представя доказателства по делото, респ. да прави процесуални искания, но е длъжна да оспори исковата претенция.

Оспорва основателността на исковата молба.

Няма доказателствени искания и няма да представя доказателства.

В случай, че ищецът претендира разноски в по-висок размер от минималния законоустановен такъв, прави възражение за прекомерност, като моли съда да редуцира до минималния законов размер.

Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца.

В съдебно заседание, ответникът А. Ю. Я., призован по реда на чл.47 от ГПК, не се явява, не се представлява и не изразява становище по предявените искове. Особеният представител – адв. С. Б. от ВТАК, депозира писмено становище, с което моли съда да разгледа делото в нейно отсъствие. Поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства (2 броя извлечение за фактури и плащания за период, изд. на 07.05.2025г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, фактура № 0353341424/23.07.2024 г., фактура № 0354504341/23.08.2024 г., фактура № 0355705838/25.09.2024 г., справка за потреблението през последните 12/24/36м., изд. на 09.05.2025г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, и др.) се установяват фактите, че страните са се намирА. в облигационно правоотношение през процесния период от 16.06.2024г. до 25.09.2024г., по силата на вА.дно сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, като ответникът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна за процесния обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, кл.

№ 1500090862, на адрес: село Добри дял, ***.

Цитираните писмени доказателства удостоверяват и фактите, че ответникът - като потребител, е ползвал ел. енергия в цитирания обект на потребление през периода от 16.06.2024г. до 15.09.2024г. и количествата ел. енергия, посочени в приложените по делото фактури, на обща стойност 305,21 лв., са доставени реално от ищеца до процесния обект на потребление в село Добри дял.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал за потребител А. Ю. Я., за аб. № 0501904190, кл. № 1500090862, следните фактури: 1) фактура № 0353341424/23.07.2024 г., с падеж на 15.08.2024г., на стойност 34,98 лв., за отчетен период от 16.06.2024г. до 15.07.2024г.; 2) фактура № 0354504341/23.08.2024 г., 3 с падеж на 16.09.2024г., на стойност 231,85 лв., за отчетен период от 16.07.2024г. до 15.08.2024г.; 3) фактура № 0355705838/25.09.2024 г., с падеж на 15.10.2024г., на стойност 38,38 лв., за отчетен период от 16.08.2024г. до 15.09.2024г., за отчетен период от 16.06.2024г. до 15.08.2024г., с основание – потребена и отчетена ел.енергия.

Предвид така установените факти, съдът намира за доказани твърдените от ищеца факти, че ответникът е ползвал и е потребил съответните количества ел. енергия, описани в горепосочените фактури, на обща стойност 305,21 лв., и дължи заплащане на стойността на потребената от него ел. енергия по процесните фактури.

Съдът е приел за безспорни в настоящото производство фактите, че е образувано ч. гр. дело № 2977/2024г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 16/08.01.2025г. против длъжника А. Ю. Я. за следните суми: сумата от 305,21 лв., представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 23.07.2024г. – 25.09.2024г., за обект с абонатен номер ***, кл. № 1500090862, на адрес: село Д. д., ул..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 19.12.2024г. до окончателното плащане; сумата 10,06 лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една фактура до 12.12.2024 г.; сумата 25,00 лв. държавна такса и сумата 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Безспорни по делото са и фактите, че горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.

С молба от 11.02.2026г., ищецът признава неизгодните за него факти, че ответникът е заплатил на „Енерго-Про Продажби“ АД претендираните суми за главница – 305,21 лв., лихва за забава – 10,06 лв., начислена за период от падежа на фактурите до 12.12.2024г., както и законната лихва за забава до датата на плащането, като плащан ето е извършено в хода на настоящото съдебно производство – на 02.07.2025г., удостоверено с приложените по делото извлечения за фактури и плащания за период, издадено на 14.04.2026г. от „ЕнергоПро Продажби“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е нА.це правен интерес от предявяване на исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед № 16/08.01.2025г. по ч. гр. дело № 2977/2024г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.

Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника А. Я. е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия, като ответникът е битов клиент и потребител на ел. енергия за битови нужди, по 4 смисъла на §1,т.2а и т.41б,б.”а” от ДР на ЗЕ. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (извлечение от сметка към дата 07.05.2025г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 09.05.2025г., извлечение за фактури и плащания към 07.05.2025г., фактура № 0353341424/23.07.2024 г., фактура № 0354504341/23.08.2024 г., фактура № 0355705838/25.09.2024 г., извлечение за фактури и плащания, изд. на 14.04.2025г.), в случая се обосновава извод, че ищецът е предоставил ел.енергия на ответника и същият – като потребител е получил от „Енерго-Про Продажби” АД и е ползвал ел. енергия в обект на потребление за аб. № 0501904190, кл. № 1500090862, намиращ се в село Добри дял, общ. Л.., ул..., през период на потребление от 16.06.2024г. до 15.09.2024г., при редовно извършен отчет с електромер № 1114171666057935, на обща стойност 305,21 лв., за което са издадени горепосочените три фактури. При тези факти, съдът приема, че за ответника е възникнало задължение като потребител на ел.енергия да плати цената на реално доставената му от ищеца и ползвана от потребителя Я., лично или чрез други лица, ел. енергия в процесния обект на потребление на стойност 305,21 лв., при условията и по начина, визирани в договора и ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД. Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление, какъвто се явява и процесният случай.