Решение № 315 от 04.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20241001000972 по описа за 2024 година

С решение № 260 363/ 14.06.2024 г. по гр. д № 652/2020 г. СГС, ГО, 3 –ти състав е осъдил „Д.М.Секюрити груп“ ООД, ЕИК 131355648 да заплати на Министерство на отбраната следните суми: - 63 756, 51 лв. представляваща недължимо получено възнаграждение, дължима на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 от договор за охрана № ВИ - 54 – 2/19.04.2017; - 6696,50 лв., представляваща договорна неустойка, дължима на основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 2 от договора за охрана и 2054,88 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 05.10.2019 г. до 17.01.2020 г. дължима на основание чл. 86 ЗЗД.

Недоволен от решението е останал ответникът „Д.М. Секюрити груп“ ООД който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост.

Твърди, че по делото не са доказани предпоставките за възникване на право на обезщетение по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗЗД. Намира, че не може ищецът да е претърпял загуба по смисъла на чл. 82 ЗЗД заплащайки в пълен обем работата, която сам е приемал ежеседмично години наред.

Въззиваемата страна Министерство на отбраната оспорва жалбата и 1 моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от лице с право на жалба и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявени са три обективно съединени иска, а именно, иск по чл. 79, ал.

1 вр. с чл. 82 ЗЗД, по чл. 92 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

С исковата молба, ищецът твърди, че на 19.04.2017 г. е сключил с ответника договор за охрана, която според условията при които е избран изпълнителя, трябвало да се осъществява от 19 бр. служители. Твърди, че въз основа на броя охранители е определено и дължимото възнаграждение, което впоследствие е променяно съобразно ръста на минималната работна заплата в страната. Твърди, че въз основа на извършени през 2019 г проверки е установил, че охраната се изпълнява с четирима охранители по – малко, поради което и възложителят поканил с писмо от 19.09.2019 г. ответника да заплати сумата от 70 735, 97 лв., от която 64 039, 47 лв. надплатени суми получени за четирима охранители за периода от 17.05.2017 до 31.03.2019 г., сумата от 6 696, 50 лв. на основание чл. 21, ал. 1 от договора като неустойка за неточно изпълнение, чийто размер е определен след приспадане на удържаната гаранцията за добро изпълнение в размер на 7 529 лв. от дължимия общ размер на неустойката от 14 225, 50 лв., но до датата на подаване на исковата молба сумите не били заплатени. С молби от 01.03.2021 г. и 06.07.2021 г. ищецът уточнява, че претендира на договорно основание по реда на чл. 79 ЗЗД сумата от 64 039, 47 лв., като обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника да охранява поверения му обект с определения брой охранители предвиден в чл. 1 вр. с чл. 16 от договора, а именно, с 4 бр. охранители по – малко за периода от 17.05.2017 г. до 31.03.2019 г. Посочва, че размера на обезщетението е опреден съобразно месечните възнаграждения, заплатени за четирима охранители. По отношение на неустойката уточнява, че тя е изчислена в размер на 0.5 % на база уговорената в чл. 8, ал. 2 от договора месечна цена за охрана на съответния имот без ДДС на ден, но не повече от 10 % от тази месечна цена. Претендира и мораторна лихва общо в размер на 2063, 13 лв., начислена върху двете главници за периода от 05.10.2019 г. /15 дни след датата на която е връчена покана за доброволно изпълнение № 07-0416/19.09.2019 г./ до датата на исковата молба 17.01.2020 г. С определение от 2 проведеното на 20.05.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал намаление на иска по чл. 78 ЗЗД от 64 039, 47 лв. на 63 756, 51 лв. и на иска по чл. 86 ЗЗД от 2 063, 13 лв. на 2 054, 88 лв.

Ответникът „Д.М.Секюрити груп“ ООД оспорва искове. Твърди, че няма как ищецът да е претърпял вреда - загуба по смисъла на чл. 82 ЗЗД, заплащайки в пълен обем работата, която сам е приемал ежемесечно години наред. Поддържа, че на основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД не дължи обезщетение за вреди, които кредиторът е могъл да избегне, ако бе положил грижата на добрия стопанин при приемането на работата, когато е следвало да бъде установено всяко неточно изпълнение.

Съдът като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2017 г. между Министерство на отбраната и „Д.М.Секюрити груп“ ООД е сключен договор за денонощна невъоръжена охрана със свои 19 бр. служители, разпределени съобразно посоченото в чл. 1 от договора, като от тях за освободен войскови имот /ОВИ/ 1463, намиращ се в гр. Сливен, м.

„Дебелата кория“ охранителните следва да бъдат 10 лица. В предмета на договора е описано, че охраната е денонощна, физическа, невъоръжена, организирана съгласно техническата спецификация на възложителя и техническото предложение за обособената позиция на изпълнителя и включва опазване на предадените за охрана имоти, ведно с намиращото се в тях движимо и недвижимо имущество от противоправно посегателство, осъществяване на пропусквателен режим и действия при възникване на кризисни ситуации на територията на охраняваните имоти.

Според чл. 8 от раздела за цена и начин на плащане, срещу предоставяне на услугата, възложителят ще заплаща месечно възнаграждение в размер на 10 456, 45 лв. без ДДС или по 550, 34 лв. без ДДС за един охранител.

Съобразно ал. 3 тези суми включват всички разходи на изпълнителя за изпълнение на услугата. Заплащането се извършва само за времето през което реално е осъществявана охраната. В чл. 10 изрично е посочено, че заплащането се извършва ежемесечно, въз основа на констативен протокол за качеството на предоставената услуга, подписан от представители на страните по договора. С разпоредбата на чл. 14 е дадена възможност на възложителя във всеки момент от изпълнението на договора, да извършва проверки 3 относно качеството на изпълнение, като резултатите от тези проверки се вписват във водения за целта дневник от възложителя. Проверките могат да бъдат извършвани и съвместно с изпълнителя, както и възложителят може да изисква от изпълнителя информация за констатираните нарушения, водещи до увреждане на имуществото му, за инцидентите, възникнали в охранявания обект, за допуснатите нарушения в охранителния режим.

Основанията за начисляване на неустойки са в чл. 21, ал. 1. Те са дължими при неточно или пълно неизпълнение на задължения на изпълнителя Неустойката е дефинирана в размер на 0.5 % от уговорената в чл. 8, ал. 2 от договора месечна цена за охрана за съответния имот, но не повече от 10 % от тази стойност.

Договорът предвижда и гаранция за изпълнение в размер на 7 529 лв., която според чл. 19, ал. 2 може да бъде задържана и за обезщетенията за неустойки по чл. 21.

Не се спори, че възнаграждението по чл. 8 от договора е променяно с допълнителни споразумения, съответно от 02.07.2018 г. и от 08.03.2019 г., съобразно изменението на минималната работна заплата за страната.

Представените по делото и неоспорени констативни протоколи, подписани от представители и на двете страни установяват, че за периода от 06.06.2017 г. до 02.01.2019 г. включително, за обекта ВР 1463 „Дебела кория“, гр. Сливен, ищецът е приемал без забележки ежемесечно извършваните от ответника охранителни услуги. В протоколите изрично е отбелязано, че охранителната услуга за обекта е изпълнявана съгласно клаузите на договора, с фиксиран брой охранители от 10 лица и охраната е извършвана без да е искано съдействие от органите на МВР или на служба “Военна полиция“, поради което, представителите на страните предлагат да бъде изплатено възнаграждението за охрана за проверявания период.

В докладна записка от 12.03.2019 г. до директора на РС “Военна полиция“ – Сливен са изнесени данни, че след извършена проверка на обекта ОВР 1463 в м. „Дебелата Курия“, гр. Сливен в месечните графици на охрана фигурирали 10 бр. охранители, но реално обекта се охранявал от 6 бр. охранители. Подписите в тетрадките на Й. Й., Д. Д., Н. Р. и К. К. били различни и вероятно имитирани, което се потвърждавало от снетите писмени обяснения на четиримата.

4

Разпитани като свидетели Д. К. Д. и Н. И. Р. потвърждават, че в периода 17.05.2017 г. до м. март 2019 г. не са работили на обект ОВИ 1463, м.

„Дебелата кория“. И двамата са работили към ответното дружество, но св. Д. е бил на обект ДА „Електронно управление“, а св. Р. на обект ОД „Безопасност на храните“. Последният познавал К. К. и твърди, че за процесния период са работили и двамата на обект ОД „Безопасност на храните“.

Според приетата по делото СГЕ подписите в тетрадката за дежурства № 1 за „приел“ и „предал“ от името на Н. И. Р. за дните 03, 04, 07, 08, 11, 12.06.2017 г. са изпълнени от това лице. Подписите за „приел“ и предал“ в периода 01.06.2017 г. – 11.03.2019 г. в двете тетрадки за дежурства от имената на Й. Т. Й., Д. К. Д., К. Р. К. и Н. И. Р. не са положени от същите лица.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При неизпълнение на всички договори, без оглед на предмета им, или поради тяхното неточно изпълнение, неизправната по см. на чл. 79, ал. 1 ЗЗД страна дължи обезщетение за неизпълнението, което съгласно общото законово правило на чл. 82 ЗЗД обхваща всички негативни и позитивни вреди, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен, отговорността му е за всички преки и непосредствени вреди.

Основният елемент от фактическия състав на компенсаторното обезщетение е факта на неизпълнение.

Договорът за охрана е ненаименован договор, който по своите правни характеристики се доближава най – много до договора за изработка, затова и към него се прилагат правилата на договора за изработка и в частност на чл.

264 – чл. 266 ЗЗД.

По същество, договорът за охрана е договор за услуга и с него изпълнителят се задължава да извършва определени действия. Разликата между договора за изработка и договора за услуга е в това, че последният има за предмет извършването на физическа, материална дейност, която има специално предназначение, насочена е към определена цел, а договорът за изработка има за предмет материален резултат, вещ.

5

Съобразно чл. 11 от Закона за частната охранителна дейност, охраната на имущество е комплексна дейност по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта. Като единни са очертани и в описанието на предмета на договора, задълженията на ответника за охрана на имуществото, осигуряване на пропусквателен режим и съдействие при кризисни ситуации.

С нормата на чл. 128 ЗЗД е означено, че задължението е неделимо, когато изпълнението на части е недопустимо, било поради природата на това което се дължи или поради намерението на договарящите. По аналогия с посочената разпоредба, съдът намира, че именно като неделима престация за услуга, следва да се разглежда и предмета на договора за охрана по делото, тъй като интереса на възложителя е свързан с цялостната защита на процесния обект като недвижимо и движимо имущество, а не само до изпълнението на отделни елементи от плана за охрана в техническото предложение. Затова и факта дали договорът е изпълняван с по – малък от договореното брой хора или не, е без значение за приемането на работата, защото съобразно уговорките между страните, изгодата за възложителя е в постигането на определената цел – охраната на обекта. Въпросът, за формулата определяща възнаграждението е такъв по целесъобразност на възложителя и обвързването на възнаграждението с декларирания от изпълнителя брой охранители, по никакъв начин не може да промени ползата за Министерството на отбраната от същността на договора, а именно, обекта да бъде защитен.