Решение № 310 от 20.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. София, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600577 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЧТ И. К., срещу присъда № 20091503 от 22.05.2023 г., постановена по НЧХД № 20423 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 110 състав.

С присъда № 20091503 от 22.05.2023 г., постановена по НЧХД № 20423 по описа на Софийски районен съд за 2019 г., Наказателно отделение, 110 състав, подсъдимата Д. Р. Д., с ЕГН: **********, е призната за невинна, за това, че в периода от 06.10.2018 г. до 02.11.2019 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление – със седем деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като родител на Е.Р. К., не изпълнила съдебен акт – определение от 12.05.2017 г., постановен по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно правото на бащата И. К., гражданин на Унгария, роден на ******* г., в гр.

Дебрецен, Унгария, да вижда и взема детето всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 ч. до 13:00 ч., в присъствието на майката или посочено от нея лице, както следва:

На 06.10.2018 г., в гр. София, като родител на Е.Р. К., не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно определения на бащата И. К., режим на лични отношения с детето Е.Р. К., като отказала срещата му с детето да бъде осъществена в хотела, където бил отседнал със семейство К., и отвела детето в парк;

На 20.10.2018 г., в гр. София, като родител на Е.Р. К., не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно определения на бащата И. К., режим на лични отношения с детето Е.Р. К., като отказала срещата му с детето да бъде осъществена в "Музейко", и го отвела в Столичен МОЛ;

1

На 02.02.2019 г., в гр. София, като родител на Е.Р. К., не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно определения на бащата И. К., режим на лични отношения с детето Е.Р. К., като отказала срещата му с детето да бъде осъществена в детски кът в "Парк център" и същата се състояла в "МОЛ България", но я прекъснала по-рано от определеното време в съдебния акт, чрез извикване на детето, хващане за ръка и отвеждането му в неизвестна посока;

На 06.07.2019 г., в гр. София, като родител на Е.Р. К., не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно определения на бащата И. К., режим на лични отношения с детето Е.Р. К., като първите два часа от срещата преминали в полицейски действия и пътуване до самоволно набелязания от майката търговски център "МОЛ", където поради шума и различни дразнения бил възпрепятстван да осъществи пълноценен контакт с детето;

На 03.08.2019 г., в гр. София, като родител на Е.Р. К., не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно определения на бащата И. К., режим на лични отношения с детето Е.Р. К., като избрала най-отдалечения от обитаваното жилище – търговски център "София ринг МОЛ", за осъществяване на личните контакти, което отнело по-дълго време за пътуване на детето в нейния автомобил и с чужди мъже, последното възпрепятствало осъществяване на личния контакт с детето в определената от съда продължителност за това от четири часа;

На 05.10.2019 г., в гр. София, като родител на Е.Р. К., не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно определения на бащата И. К., режим на лични отношения с детето Е.Р. К., като при осъществената среща в "МОЛ България", отказала да се върнат в спортния магазин, за да му купи обувки, разкрещяла се и отвела детето;

На 02.11.2019 г., в гр. София, като родител на Е.Р. К., не изпълнила и осуетила изпълнението на определение от 12.05.2017 г., постановено по гр. дело № 6590 по описа на Софийски районен съд за 2016 г., относно определения на бащата И. К., режим на лични отношения с детето Е.Р. К., като пи осъществената среща в сладкарница, находяща се в близост до НДК, продължила след това в "МОЛ България", лично занимавала детето, отвличала вниманието му със закупена играчка и се забавила при придвижване до търговския център,

Поради което и на основание чл. 304 НПК – деянието не съставлява престъпление, съдът я оправдал по повдигнатото с тъжбата обвинение за извършено престъпление по чл.

182, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В подадената въззивна жалба и допълнение към нея след изготвяне на мотивите към присъдата се акцентира, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила и е изцяло необоснована, неправилна и незаконосъобразна. Изтъкват се доводи във връзка с цененото на гласните доказателства по делото и се развиват аргументи във връзка с мотивите на съда.

В заключение – иска се от въззивната инстанция отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, респ. признаване на подсъдимата за виновна по повдигнатото й обвинение.

Подадено е възражение от подс. Д. Д., чрез адв. К. Г. – САК, с което оспорват подадената въззивна жалба и считат присъдата за правилна и законосъобразна.

В проведеното разпоредително заседание на 16.02.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и/или свидетели, изслушването на експертизи, както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.

2

Пред въззивната инстанция ЧТ И. К. – редовно призован, не се явява. За него се явява адв. В., редовно упълномощена, поддържа въззивната жалба и няма доказателствени искания. Пледира за уважаване на подадената въззивна жалба.

В същото съдебно заседание подс. Д. Д. – редовно призована, не се явява лично и не се явява нейния повереник – адв. К. Г..

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваната присъда, изложеното във въззивната жалба и допълнението към него, вкл. и доводите на страните в проведеното съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Настоящият съд намира, преценявайки обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, че разгледана по същество – въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. При направения анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е спазил е изискванията на формалната и на правната логика и е охранил в пълнота правото на защита на подсъдимото лице. Извършеният анализ на показанията на разпитаните свидетели и на писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие пред районния съд, е задълбочен и прецизен. Фактическата обстановка, изяснена от районния съд, се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по фактите и фактическите обстоятелства по делото.

Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да промени съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи във въззивната жалба – напр. решение № 372 от 01.10.2012 г., постановено по Н.Д. № 1158 по описа на ВКС за 2012 г., Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; решение № 181 от 2012 г., постановено на ВКС, І Н. О.; решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н.О.; решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.

Районният съд не може да бъде упрекнат във формален подход при анализа на доказателствата, като изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за липсата на обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подс. Д..

Този съдебен състав намира за неоснователни твърденията, че е доказано по несъмнен начин авторството на деянието, като тези аргументи не намират опора в доказателствената маса по делото. Съдът не констатира пороци при извършването на съдебно-следствените действия. На следващо място, съдът намира, че избраният от първата инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и в тази връзка въззиввната инстанция не споделя доводите на защитата в подадената въззивна жалба. Адекватно са ценени приложените писмени доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно отразяват и 3 потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване.

Достоверността на показанията се определя от тяхната логичност, непротиворечивост и последователност сами по себе си и съответната относимост към предмета на доказване, вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени източници. Не се констатира и доказателствен вакуум. Доколкото настоящият съдебен състав се солидализира с мотивите на районния съд, то не намира за необходимо да преповтаря начина на кредитиране на гласните показания, а отделно и самите мотиви са достатъчно подробни и задълбочени.

Не се споделят и доводите в подадената въззивна жалба, че проверяваната инстанция неправилно и незаконосъобразно е разсъждавала в мотивите за евентуално извършено деяние от частния тъжител, както и е коментиран друг отрасъл от правото – гражданския.

Изключително право на съда е как ще обоснове мотивите си и дали следва да извърши своя преценка за евентуална друга деятелност на страна в процеса разглеждан от съдебния състав и това не представлява нарушение. Съдът има правомощията и противно на твърденията на защитата е всякога компетентен да извършва собствена преценка при решаването на всеки отделен казус кой отрасъл от правото да използва за правилното решаване на делото и това не представлява никакво процесуално нарушение, а напротив – всеки съдия има задължението да познава отраслите на правото и да извършва преценка в конкретния казус кои отрасли са му необходими за правилното решаване на делото и постигането на качествено в интерес на обществото правораздаване. Обстоятелството, че едно дело е наказателно, не означава, че съдът няма правомощия или компетентност да прилага и други съдопроизводства при решаване на делото.