Решение № 248 от 10.02.2022, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Бургас, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20212120101774 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от Ф. Д. С. против Н. Д. К., С. М.

К., Т. И. В. и Д. П. П. искова молба, с която се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Бургас, с адрес на имота: гр. Б., ***, с площ от 800 кв.м., при съседи: ***, ***, ***, ***, да бъде отменен Нотариален акт № ***, т. *, рег. № ***, дело № ***/*** г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на пар. 4а, ал. 1, пар. 4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, с който първите двама ответници са признати за собственици на имота, както и да бъдат присъдени на ищеца направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот по силата на сключен между него и първите двама ответници договор за дарение от 06.09.1993 г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, т.*** , дело ***/*** г. Твърди също така, че неговите праводатели са придобили имота по реда на пар.

4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ и на 28.04.1993 г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имота, а няколко месеца по-късно са му го дарили, тъй като между тях е имало неуредени облигационни отношения, като от тогава до сега той владее имота и плаща данъци за него. Заявява, че в края на 2020 г. е решил да продаде имота, но при опит да извади скица за него е разбрал, че по партидата на имота има записани и други собственици, а именно Т. И. В. и Д. П. П.. След проверка в имотния регистър ищецът установил, че през 2007 г. Н. Д. К. и С. М. К. отново са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по реда на пар. 4б, ал. 1 от ПЗРЗСПЗЗ, а през 2019 г. знаейки, че не са собственици на имота, са го продали на Т. И. В. и Д. П. П.. Ищецът счита, че тази продажба не е произвела вещно-транслативното си действие, тъй като продавачите не са били 1 собственици на имота и не са могли да прехвърлят правото на собственост върху него на приобретателите по договора. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 124 от ГПК и чл. 537 от ГПК, като същите са допустими.

В законоустановения срок по делото са постъпили отговори от ответниците.

В отговора на Н.К. и С.К. се твърди, че предявеният установителен иск за собственост е неоснователен, тъй като сключеният между тях и ищеца договор за дарение от 06.09.1993 г. е нищожен на осн. чл. 226, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, като ответниците твърдят, че мотивът, поради който е направено дарението (уреждане на облигационни отношения между страните по сделката) е противен на закона и/или го заобикаля. Поради това ответниците К. твърдят, че ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху имота през 1993 г. Твърдят също така, че ищецът не е декларирал имота в Община Бургас през 1993 г., както се твърди в исковата молба. Оспорени са и представените от ищеца доказателства за плащане на данъци за имота, начиная от 2012 г., като се твърди, че не става ясно дали платените суми се отнасят за процесния имот, а освен това данъчното деклариране и плащането на данъци не представляват действия, демонстриращи владение върху имота. При условие на евентуалност, а именно ако се приеме, че договорът за дарение не е нищожен, е заявено възражение за изтекла в полза на ответниците К. придобивна давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС, като се твърди, че те са владяли имота непрекъснато, постоянно, спокойно, явно и несъмнено в продължение на повече от 10 години, начиная от 07.09.1993 г. до 2019 г., в резултат на което ищецът С. е изгубил правото си на собственост върху имота. Ответниците твърдят, че ищецът никога не е владял имота, тъй като владението не му е било прехвърлено, а ответниците са продължили да го владеят и след сключването на договора за дарение, полагали са грижи за опазването му и са извършвали всички необходими фактически действия като собственици. На следващо място се твърди, че неоснователен е и искът по чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като К. винаги са съзнавали, че са собственици на имота, предвид нищожността на извършеното в полза на ищеца дарение. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответниците К. да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответниците К., който поддържа отговора, ангажира доказателства.

В отговора на ответниците Т.В. и Д.П. се твърди, че искът е неоснователен и недоказан. Заявено е, че на 09.08.2019 г. те са закупили имота от Н. и С.К., като при придобиването му са били добросъвестни, тъй като в имотния регистър не е имало данни за права на собственост на ищеца, платили са изцяло по банков път продажната цена от 7 000 лв. и владението на имота им е било предадено, като от тогава до момента те владеят имота без прекъсване и необезпокоявано, декларирали са имота като собствен в Община Бургас и са заплащали дължимите местни данъци и такси. Ответниците са заявили и възражение за изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност, като се позовават на осъществяваното от тях добросъвестно владение върху имота, към което прибавят и осъществяваното от праводателите им К. владение, а ако се приеме, че владението на К. е било недобросъвестно, то тогава е заявено възражение за изтекла в полза на Т.В. и Д.П. 10-годишна придобивна давност. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание ответниците В. и П. се явява лично и с процесуален представител, поддържат отговора, ангажират доказателства.

Ответниците К. са предявили насрещен иск против ищеца, с който молят да бъде прогласена нищожността на сключения между тях и ищеца договор за дарение на процесния имот, като твърди, че този договор е нищожен на осн. чл. 226, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, тъй като прехвърлителите не са имали дарствено намерение, а чрез договора за дарение са били уредени облигационни отношения между страните. Поради това и тъй като 2 в случая ищецът не е бил действително надарен от ответниците, те считат, че дарението противоречи на закона. Насрещният иск се поддържа в съдебно заседание.

Така предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 226, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и е допустим.

Ищецът Ф.С. е подал отговор на насрещния иск, в който твърди, че същият е неоснователен. Заявява, че между него и ищците по насрещния иск не е имало неуредени облигационни отношения, а мотивът за извършеното дарение бил, че той е помагал много на децата на К. и на майката на Н.К., на която често давал пари в заем, като понякога й казвал и да не ги връща, водил я с колата, когато имала нужда от транспорт, много държал на нея и на децата на ответниците, като К. знаели всичко това и когато се виждали винаги му благодарили. Поради това К. предложили на ищеца да му дарят процесния недвижим имот в знак на благодарност за отношението, което той имал към децата им и към майката на Н., като самите те намерили адвокат и нотариус, който да изповяда сделката. Предвид горното ищецът моли насрещният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като това становище се поддържа и от процесуалния му представител в съдебно заседание.

Ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на Нотариален акт за собственост на селскостопански имот, придобит на осн. пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, № **, т.*, дело № ***/*** г. от 28.04.1993 г. на нотариус при БРС, с който Н. Д. К. и С. М. К. са били признати за собственици на 800 кв.м. земеделска земя, представляваща имот № 277 по плана на м. „О.“ – 1 в землището на с. Б.,***, ведно с всички трайни насаждения в него.

Представено е и копие на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том ***, дело № ***/*** г. на нотариус при БРС, с който Н. Д. К. и С. М. К. са дарили горепосочения недвижим имот на Ф. Д. С..

Видно от представения нотариален акт № ***, т.***, рег. № ***, дело № *** от 2007 г. на нотариус В. Д., на 07.06.2007 г. Н. Д. К. и С. М. К. отново са се снабдили с нотариален акт за собственост на същия селскостопански имот, придобит по реда на пар. 4а, ал. 1 или пар. 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а с Нотариален акт № **, т. **, рег. № ***, дело № ***/*** г. на нотариус С. И, на 09.08.2019 г. те са продали имота на ответниците Т.В. и Д.П..

По делото са представени дубликати на приходни квитанции, от които е видно, че в периода 2016 г. – 2020 г. ищецът е плащал данък и ТБО за процесния имот. Ищецът е представил и приходни квитанции за платени от него данъци и ТБО за периода 2012 г. – 2015 г., но от същите не може да се установи за кой имот се отнасят тези задължения.

Представени са и приходни квитанции за платени от ответницата К. данъци и ТБО за процесния имот за периода 2007 г. – 2019 г., както и разписки за платени от ответниците В. и П. данъци и ТБО за имота за 2020 г.

Приложена е и фактура за закупена от „Ди Ес Ай“ ООД на 03.07.2020 г. плетена оградна мрежа, като законен представител на това юридическо лице е ответникът Д.П..

Като доказателство по делото е представена и справка от 09.04.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-Бургас за периода 01.01.1997 г. – 09.04.2021 г. по електронната партида за процесния имот, в която са вписани констативният нотариален акт на ответниците К. от 2007 г., договорът за покупко-продажба на имота от 2019 г., както и исковата молба, по която е образувано настоящото дело, като липсват други вписвания по партидата на този имот. Аналогично е съдържанието и на представеното по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот, издадено на 13.08.2021 г. от СВ-Бургас.

3

По делото са разпитани свидетелите И.С. (*** на ищеца), Щ.П., Ж.А., П.П. и С.Е.

(последните четирима без родство със страните).

От показанията на св. Щ.П. (*** на ищеца) се установява, че в периода около 1992 г. двамата са живели в гр. Бургас под наем в съседни стаи в избения етаж на кооперацията, където е живяла майката на ответниците К. – баба С., като ищецът е държал магазин в същата кооперация. Според свидетеля, отношенията между ищеца и баба С. са били добри и той й помагал – купувал й храна, водил я на лекари и на мястото в Б., винаги вършел това, за което тя го молела. Ф.С. също така бил в добри отношения и с децата на К. и също им помагал. През 1992 г. или 1993 г. ищецът казал на свидетеля, че Н. и С.К. и баба С. искали да му дарят място, а преди една година му казал, че същото място било продадено и вече не било негово. През 1993 г. свидетелят отишъл да работи в Кипър, като ищецът вече бил там.

Според свидетеля, ищецът останал да живее в Кипър, но всяка година се връща в България за един месец.

Св. С. (*** на ищеца) твърди, че през 90-те години на миналия век също е живял на квартира в избения етаж на кооперацията, където е живяла майката на Н.К. – леля С., като К. рядко я посещавали. Внуците на леля С. я посещавали по-често и помагали в магазина на ищеца срещу заплащане. Според свидетеля отношенията на брат му с леля С. и с внуците й били много близки, като при нужда от помощ те винаги се обръщали към него, а ищецът я чувствал като своя майка - водел я на мястото в Б., купувал й лекарства. Ищецът помагал редовно и на синовете на К. и дори купил компютър на единия от тях. Свидетелят заявява, че леля С. и дъщеря й предложили на Ф.С. да му дарят процесния имот, като те подготвили всички необходими документи и го извикали само да се подпише. Според свидетеля, ищецът редовно ходил в имота и носил там празни бутилки от магазина си. Мястото било оградено и в него имало лозе и овошки. През 2000 г. имало пожар в съседен имот, мястото се обезлюдило и откраднали мрежата от имота, но коловете останали. След заминаването на ищеца в Кипър през 2003 г. самият свидетел посещавал имота поне веднъж годишно, а понякога и два пъти годишно и се грижел за имота, докато брат му не бил в България, като последно го посетил през пролетта на 2019 г. Свидетелят заявява, че в края на 2020 г. ищецът се върнал в България и започнал да вади документи от кадастъра, за да продаде имота, като тогава разбрал, че имотът е бил продаден. Според свидетеля ищецът винаги се е интересувал от имота и е плащал данъците за него. Заявява, че преди дарението на имота ищецът водил леля С. там, за да бере плодове, да копае и да се грижи за имота, но след като го прехвърлили на брат му, тя и ответниците К. спрели да ходят там.