Решение № 31 от 21.03.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. , 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря П.Т.А. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20211860100559 по описа за 2021 година

Производството е образувано на основание чл.34, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи /ЗСПЗЗ/ и се провежда по реда на АПК.

Производството е образувано по жалба на Н. ИВ. Н., ЕГН: **********, Д. ИВ. Д., ЕГН: ********** и Й. СТ. Г., ЕГН: ********** срещу отказ на кмета на община А., С. област, формулиран в уведомително писмо №**/*********г., да издаде заповед за изземване на земеделски имот на основание чл.34 ЗСПЗЗ.

Жалбоподателите навеждат твърдения, че и тримата са наследници на Й. Н. Г., ЕГН:

**********, починал на **********г. Сочат, че с Решение № ***/********г., постановено от Поземлена комисия- с.А., в качеството им на наследници на Й. Н. Г., им е възстановено правото на собственост върху овцеферма от 5.4999 дка, пета категория, находяща се в землището на с.А., местността „Я.“, съставляваща имот № ******* по картата на землището, който пък имот съгласно кадастралната карта и регистри на селото е с идентификатор ************. Твърдят, че са собственици по приращение и на построените в поземления имот 3 бр. сгради. Твърдят, че преди няколко години в техния имот се настанили лица, които ползват 3 дка от имота и 3-те сгради, наМ.ащи се в него, без наличието на правно основание за това. В тази връзка подали жалба до РП-Пирдоп, по която е образувана прокурорска преписка, но с постановление от 14.01.2021г. РП-Пирдоп приела, че не е компетентна да се произнесе по искането и изпратила преписката на кмета на община А. за издаване на заповед за изземване на земеделския имот на основание чл.34 ЗСПЗЗ. На 26.01.2021г. получили уведомително писмо изх. № **/*********г., с което кметът на община А. отказва да издаде заповед за изземване на описания земеделски имот, излагайки мотиви, че има 1 други лица, които заявяват свои права върху имота, поради което е налице спор за собственост, който следва да се разреши по съдебен ред. Заявяват, че не са доволни от отказа на кмета на община А. да издаде заповед за изземване на земеделския имот на основание чл.34 ЗСПЗЗ, поради което го обжалват. Сочат, че отказът, наречен „уведомително писмо“ не отговаря на изискванията на АПК за индивидуални административни актове по чл.59, ал.2 АПК. При извършване на отказа били допуснати и процесуални нарушения, доколкото кметът на община А. не им издал копие от преписката, каквото те поискали. Допуснати били и нарушения на материалния закон, тъй като са били налице и трите кумулативни предпоставки на чл.34 ЗСПЗЗ за издаване на заповедта за изземване, въпреки което такава заповед не била издадена. Поради това жалбоподателите считат, че издаденият от кмета на община А. отказ, материализиран в уведомително писмо с изх. № **/*********г., е незаконосъобразен и се иска от съда да го отмени и да задължи кмета на община А. в определен от съда срок да издаде заповед на основание чл.34 ЗСПЗЗ.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Кмета на община А., с който той заявява, че жалбата е недопустима, а по същество- изцяло неоснователна и недоказана.

Недопустима била, тъй като не е налице подлежащ на оспорване административен акт и липсва годен предмет на обжалване. Изрично заявява, че „уведомителното писмо“ не е отказ за издаване на заповед, нито в него е формулиран такъв, нито представлява индивидуален административен акт по АПК, следователно няма как да бъде обжалван като неотговарящ на изискванията на чл.59 АПК. Ответникът в лицето на кмета на община А. е посочил, че едва след наличие на постановено, влязло в сила съдебно решение, разрешаващо спора за материални права, кметът би могъл да упражни правомощията си по чл.34 ЗСПЗЗ като издаде заповед, респ. постанови отказ да издаде заповед. Сочи се, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл.34 ЗСПЗЗ, тъй като тази разпоредба изисква кметът да издаде заповед за изземване на имота от лица, които го ползват без правно основание и да го предостави на тези лица, които имат правно основание да го ползват, като в случая обаче и двете групи лица заявяват права на собственост и представят документи, които биха могли да са годно правно основание за притежаване право на собственост, респ. за ползване на имота, поради което в случая е налице спор за собственост. Кметът на общината обаче не разполагал с правораздавателни функции да реши спор за собственост и основателността на претенциите, следователно не може да издаде Заповед за изземване на имота от която и да е страна, а страните следвало да сезират компетентния български съд. С оглед на изложеното се иска от съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима, алтернативно- да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира разноски.

Другите двамата ответници- Ц. ИВ. К. и Н. АЛ. К. не са депозирали писмени становища по жалбата.

В проведеното съдебно заседание по разглеждане на делото, в което ход му е даден, жалбоподателите се явяват лично и се представляват от пълномощника си адв. С.В. от САК, която поддържа подадената жалба и моли за постановяване на съдебен акт, по силата на който да се отмени като незаконосъобразен отказът, материализиран в уведомително писмо 2 с изх. № **/*********г. на кмета на община А., да издаде, на основание чл.34 ЗСПЗЗ, заповед за изземване на земеделски имот, който е подробно описан в жалбата, като вместо отменения отказ да бъде задължен кметът на община А. в определен от съда срок да издаде заповед на основание чл.34 ЗСПЗЗ. Адв.В. моли съда да има предвид подробните й съображения, изложени в писмени бележки. Претендира от името на доверителите си разноски по списък. С представените писмени бележки адв.В. отново акцентира на мотивираните в жалбата основания за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

В съдебното заседание Кметът на община А.- ответник по жалба, не изпраща представител, но депозира становище чрез упълномощения адв.Ч.П. от САК, с което заявява, че поддържа изцяло всички твърдения в подадения отговор. Сочи, че от предпоставките на чл.34 ЗСПЗЗ, които жалбоподателите твърдят че са били налице, всъщност третата предпоставка- имотът да се ползва от друго лице без правно основание, всъщност не е била налице, тъй като фактическите ползватели на имота претендират да са го придобили по давност. Отново се подчертава, че кметът на общината няма правораздавателни функции и не може да преценява вместо съда кой е действителният собственик, а страните следва да сезират компетентния български съд, който да реши спора по същество. Сочи, че издаденото от него уведомително писмо не е индивидуален административен акт, затова и е нормално да не отговаря на изискването на чл.59 АПК за реквизити. Сочи се, че едва след наличие на влязло в сила съдебно решение, разрешаващо спора за собственост, кметът би могъл да упражни правомощията си по чл.34 ЗСПЗЗ. Сочи се, че кметът действа в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, следователно е извън неговата преценка за кое точно от поисканото да издаде заповед за изземване. Сочи се още, че само и единствено земеделски земи могат да са предмет на изземване по чл.34 ЗСПЗЗ, като се цитира дефиницията за „земеделски земи“, дадена с чл.2 ЗСПЗЗ. Сочи се, че в конкретния случай имотът, за който се иска издаване на заповед за изземване, не попада в характеристиката на понятието „земеделска земя“, тъй като имотът е в границите на урбанизирана територия и е застроен, а това дали са спазени нормативните изисквания при построяване на сградите не може да се установява в производство по чл.34 ЗСПЗЗ. От всичко изложено било ясно, че нямало как да се издаде исканата заповед от страна на кмета.

В съдебното заседание по разглеждане на делото се явява и ответникът Н. АЛ. К., който бива представляван от адв. Х.Н. от САК, който оспорва жалбата. В хода по същество на делото моли съда да потвърди оспорения отказ на кмета на община А. да издаде заповед, с която да се изземе въпросният имот. Адв.Н. счита този отказ за правилен и законосъобразен. Сочи, че на първо място, за да бъде издадена такава заповед, е необходимо лицето-заявител да се легитиМ.а като собственик или ползвател на вещно право на ползване върху поземления имот, който иска да му бъде предаден. Това в конкретния случай не било налице, тъй като титулът за собственост, който са представили жалбоподателите, представлявал нищожен административен акт, издаден от некомпетентен орган, при липсата 3 на необходимата за това форма. Сочи се, че тъй като се касае за бивш стопански двор, редът за придобиване на този стопански двор не бил чрез възстановяване на собствеността по реда на чл.14 ЗСПЗЗ, а чрез покупко-продажба от ликвидационен съвет. Тъй като тази форма не била спазена, органът, издал акта, бил некомпетентен и същият акт бил нищожен, поради което на това основание, макар и непосочено от кмета, неговия отказ бил законосъобразен.

Счита, че съдът е длъжен да прогласи нищожността на административния акт- решение, от което жалбоподателите черпят правата си. Адв. Н. заявява, че ако все пак съдът приеме, че този акт установява някакви права на жалбоподателите, то отказът на кмета отново е правилен, тъй като представлявания от него Н.К. също притежава права на собственост и претендира, че притежава такива, които е придобил по давност и това правилно е зачетено от кмета при неговия отказ да издаде исканата заповед за изземване на земеделски имот.

Адв.Н. моли съда да потвърди оспорения отказ и да присъди на доверителя му направените по делото разноски. Ответникът К. чрез адв.Н. депозира и писмени бележки, с които заявява, че поддържа всичко заявено до момента. Моли съда служебно да извърши проверка на Решение № ***/********г. на Поземлена комисия- гр.Пирдоп, от което жалбоподателите твърдят, че черпят права, и да го прогласи за нищожно с всички произтичащи от това последици. Посочват се пороците, които се счита, че правят този акт нищожен, а ако съдът все пак се произнесе по съществото на спора- да потвърди обжалвания отказ на кмета на община А..

Ответникът Ценислав И. К. не се явява в съдебното заседание, в което е разгледано делото, не се представлява и не взема становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото прокурорска преписка № ***/****г. по описа на Районна прокуратура-Пирдоп, същата е образувана по жалба на Н. ИВ. Н., Д. ИВ. Д. и Й.

СТ. Г.- жалбоподатели и по настоящото дело. В жалбата до Районна прокуратура- Пирдоп трите лица са се пожалили, че преди няколко години в техния имот- овцеферма в с.А., възстановена им като наследници на Й. Н. Г., без наличието на правно основание за това, са се настанили лица, които ползват имота им – 3 дка от земята и 3-те сгради, които лица не само ползват имота без правно основание, но и получават субсидии и евросредства по различни програми, а освен това единият- Ц.К., е регистрирал животновъден обект, без да има с тях договор за наем или аренда, а другият- Н.К., е подал без правно основание заявление до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за нанасяне в кадастралната карта в техния имот на 3 броя стопански сгради, както и да бъде записан като собственик на сградите. Посочено е в жалбата, че са налице няколко закононарушения, а жалбоподателите искат Прокуратурата да извърши нужните проверки, да се прецени налице ли са престъпления и да се предприемат необходимите действия, за да бъдат прекратени действията, с които Н.К. и Ц.К. нарушават правото им на собственост, правилата за получаване на държавни субсидии и средства от еврофондове.

Към жалбата до Прокуратурата са били приложени писмени доказателства, едно от 4 които е Решение № ***/********г. на Поземлена комисия- с.А., с което се възстановява в стари реални граници право на собственост на наследниците на Й. Н. Г., върху няколко имота, сред които имот № ******* по картата на землището на с.А., представляващ овцеферма от 5.499 дка, пета категория, в местност „Я.“, заедно със скица на имота.