Решение № 106 от 14.04.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. гр. Хасково, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20225640200184 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Н. СТ. Д. от град Хасково, чрез пълномощника му адв. М. Б. от АК - Хасково срещу Наказателно постановление № 21-1253-001604 от 05.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.

1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на производството било допуснато нарушение на 1 чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, налагащо отмяна на наказателното постановление на процесуално основание. Счита, че бил нарушен и принципът non bis in idem, въведен с разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, като излага конкретни и подробни съображения в тази насока. При условията на евентуалност, излага теза, че била налице хипотеза по чл. 28 от ЗАНН и случаят следвало да се квалифицира като маловажен предвид обществената опасност на деянието и дееца. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – адв. М. Б. заявява, че поддържа подадената жалба, но в съдебно заседание, проведено пред РС – Хасково на 12.04.2022 г. заявява, че не поддържа жалбата и оттегля същата в частта, с която се обжалва Наказателно постановление № 21-1253-0016.04 от 05.11.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, с оглед което с определение на съда от същата дата, производството по делото, образувано въз основа на нея в същата част е прекратено.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява становище по жалбата като моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност отправя възражение за прекомерност на претендираните разноски, в случай че такива бъдат присъдени на другата страна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й в частта относно НП по пункт 1 от него, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на 2 обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 07.08.2021 г. свидетелите К. Д. К. и Н. Ю. С., двамата на длъжност „мл. инспектор“ в РУ на МВР - Хасково били на работа и извършвали обход със служебен автомобил на МВР в град Хасково. В около 21:29 часа възприели по ул. „*****“ до номер *** в посока към ж.к. „****“ в град Хасково движение на моторно превозно средство – мотопед марка „*****, *** на цвят, без поставени регистрационни табели, което спрели за извършване на проверка. В хода на проверката било установено, че превозното средство с рама № ***** било управлявано от жалбоподателя Н. С. Д. от град Хасково.

Било потърсено, във връзка с установените обстоятелства, съдействие от СПП и за оказване на такова бил изпратен екип, включващ в състава си свид. К. М.

М. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Хасково. След пристигането му на място, водачът на превозното средство в лицето на жалбоподателя бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, каквато не била отчетена, установено било, че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и че управляваният мотопед бил без поставена регистрационна табела на определеното за целта място и не бил регистриран по надлежния ред. С оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово присъствие, бил съставен от свид. К. М. М. Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 404437 за нарушение по чл. 140, ал.

1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят Н. С. Д., подписал, а в графата за обяснения и възражения срещу съставения акт вписал, че няма такива. Пред свид. К. М. М. водачът заявил, че не разполагал с никакви документи за мотопеда и същият не бил регистриран на територията на Република България. Същият ден жалбоподателят бил извършвал ремонтни дейности по мотопеда заедно със свид. К. Г. Д. и пред последния заявил, че щял да го пробва по – късно за целите на придвижване на мотопеда за бъдеща регистрация. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчването му, осъществено на дата 07.08.2021 г., според отразеното в приложената разписка.

Въпреки, че липсват доказателства за резолюция на наказващия орган, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство за нарушението в частта по чл.

3

140, ал. 1 от ЗДвП, материалите били изпратени на РП – Хасково по компетентност.

С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 01.11.2021 г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че деянието е осъществено от обективна страна и има признаците на престъпление по чл.

345, ал. 2, вр. ал. 1 НК, то поради своята малозначителност, деянието се характеризирало с явно незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2 НК, изключвало определянето му като престъпление, отказал образуването на ДП и прекратил образуваната пр. пр. № 4211/2021 г. по описа на РП – Хасково, а препис от постановлението, ведно с преписката постановил да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ на МВР – Хасково.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.01.2021 г., прокурор в РП – Хасково, представляващо пр. № 4211/2021 г. по описа на РП – Хасково.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира най – напред показанията на свидетелите К. Д.

К., Н. Ю. С. и К. М. М. относно фактите, възприети от всеки от тях при извършването на процесната проверка – пряко, а така също и тези касаещи процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение като логически последователни и вътрешно безпротиворечиви. Не са налице обстоятелства, дискредитиращи откъм достоверност и изложеното и от свид. К. Г. Д. относно фактите, за които има възприятия и спомен, а относно интерпретацията на тези факти, съдът ще даде отговор в изложението на правните изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по 4 пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН относно необходимото съдържание, за визираното нарушение, макар и лаконично, е описано в достатъчна степен ясно откъм всички, характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен предоставен от закона обем. И най – вече в аспекта да е в състояние да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Още повече, предвид хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, съставянето на акт за установяване на административно нарушение не е било и необходимо. За пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано, че изискванията за съдържание на акта за установяване на административно нарушение извършеното нарушение да е достатъчно точно описано в него са удовлетворени, въпреки едновременното посочване, че процесният мотопед е без регистрационна табела към момента на неговото управление и в същото време не е регистриран по надлежния ред, с оглед възприетото в аналогичен 5 случай с Решение № 129 от 28.02.2022 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 783/2021 г. Така въведеното описание съответства с неговата правна квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото в НП ясно е посочено, че управляваното от лицето МПС не е регистрирано по надлежния ред, като за прецизност и поясняване е вписано също, че управляваното МПС е без регистрационни табели.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, като в процеса на реализиране на отговорността, при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, които да бъдат характеризирани като съществени. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че сам наказващият орган с резолюция е следвало да прекрати административнонаказателното производство, отпочнато на 07.08.2021 г. със съставяне на акта за установяване на административно нарушение срещу жалбоподателя, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че деянието съставлява престъпление, но въпреки, че конкретни доказателства за това липсват, налице са такива, че материалите са били изпратени на РП – Хасково по компетентност. Такова прекратяване на административнонаказателното производство по отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поради реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност. Впрочем тъкмо това, законосъобразно е приел и наказващият орган и пристъпвайки към издаване на наказателното постановление в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН въз основа на постановление за отказ да се образува ДП, същата към момента на произнасянето е успешно реализирана и поради липсата на конкуренция с висящо наказателно производство, административнонаказателното е все пак реализирано без нарушаване на принципа non bis in idem, поради което и тази група доводи в жалбата не биха могли да бъдат споделени. Няма противоречие и между описаното деяние и посочената за приложима и приложена санкционна норма, тъй като в НП изрично е отразено, че конкретното управлявано от лицето МПС не е регистрирано по надлежния ред, съответно ясно е посочено за коя от двете хипотези по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е реализирана отговорността, а именно 6 тази на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП - управляване моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.