Решение № 12490 от 23.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12490 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110113866 по описа за 2025 година

С искова молба вх. № 85531/11.03.2025г. ищецът А. В. Д. е предявил срещу ответника Н. Ц. М. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лева, предявен като частичен иск от сума в общ размер от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто име, обида и унижение, чувство на неудобство и притеснения, вследствие на деликт, осъществен на 14.06.2024 г. чрез публично отправено в открито съдебно заседание от 14.06.2024 г. разгласяване на обидни и клеветнически твърдения и невярна информация по отношение на личността на ищеца, а именно: „Моят клиент знае, че е излъган в кубиците...“ „Чисто в материален план има едни количества бетон, които просто са изписани при молителя, а при нас ги няма. Аз понеже съм от Стара Загора и познавам манталитета на А. Д., който е собственик на молителя, той така практикува - играе със строителните техници“, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.06.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че бил управител на *********, ЕИК ******, по искане на което било образувано производство по несъстоятелност по т.дело № 1007/2024 г. по описа на СГС, VI2 с-в, срещу *********, ЕИК ********. Сочи, че от името на ********* бил упълномощен ответникът Н. Ц. М. в качеството му на адвокат, вписан в АК-Стара Загора, да осъществява правна помощ и съдействие по отношение на *********. Излага, че на 14.06.2024 г. по време на открито съдебно заседание по т. дело № 1007/2024 г. по описа на СГС, VI-2 с-в, ответникът разгласил следните обидни и клеветнически твърдения и невярна информация по отношение на личността на ищеца: „Моят клиент знае, че е излъган в кубиците...“ „Чисто в материален план има едни количества бетон, които просто са изписани при молителя, а при нас ги няма. Аз понеже съм от Стара Загора и познавам манталитета на А. Д., който е собственик на молителя, той така практикува - играе със строителните техници“, което обстоятелство било отразено в Протокол № 1380/14.06.2024 г. от посоченото дело. Ищецът твърди, че на 08.07.2024 г. прочел протокола от проведеното открито съдебно заседание, като същият станал достояние и на трети лица - адвокат Е.М., сътрудникът му Й.К.а и адвокат Я. И.ова, които също го прочели. Поддържа, че изнесената от ответника 1 информация е невярна, както и тези дискредитиращи ищеца думи уронват честта и достойнството му, насочени са към доброто му име, авторитет и самооценка. Ищецът бил известен в обществото и в професионалната си сфера като честен и достоен човек, а след като прочел казаното по отношение на него, започнал да изпитва неудобство да се движи по улиците, изпитвал и страх някой да не го посочи с пръст като измамник, както и бил силно притеснен, неспокоен, потиснат и напрегнат. Непрекъснато си мислел за дискредитиращите и неистинни лични нападки отправени от ответника към личността му, което провокирало у ищеца появата на страхови изживявания. Моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа, че е изразил процесуална позиция в качеството си на адвокат, представляващ ответника ***** в образуваното производство по несъстоятелност, както и че в това си качеството изразявал единствено становището на ответника по това дело. Оспорва да е изразил и заявил личното си мнение за методите на работа на ищеца в качеството му на управител на ********* и да е отправил „лични нападки“ към ищеца и „към личността му“. Излага в тази връзка, че казаното от него на процесното съдебно заседание е било в защита на неговия клиент и по настояване на същия - управителят на *****, който е настоявал да бъде изнесено пред съда от ответника в качеството му на адвокат и да остане в протокола от съдебното заседание обстоятелството, което той е открил в отношенията си с фирмата на ищеца, доставчик на бетони - *********, а именно, че се надписват количествата бетони, доставени на клиентите. Твърди, че обстоятелства относно наличието на „надписани“ доставки са били изложени от настоящия ищец в подписан от него писмен отговор в производство по т.д. № 193/2025г. по описа на СГС. Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. По така предявения иск в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал.

1 ГПК, да установи, че ответникът е извършил твърдяното противоправно деяние - употреба на клеветнически и неверни изявления (употребяване на твърдените в исковата молба думи и изрази на 14.06.2024 г. по време на съдебно заседание в производството по т. дело № 1007/2024 г. по описа на СГС, VI-2 с-в,, по отношение на ищеца на следното: „Моят клиент знае, че е излъган в кубиците...“ „Чисто в материален план има едни количества бетон, които просто са изписани при молителя, а при нас ги няма. Аз понеже съм от Стара Загора и познавам манталитета на А. Д., който е собственик на молителя, той така практикува - играе със строителните техници“), в пряка причинна връзка от което е претърпял твърдените неимуществени вреди (вида на претърпените негативни преживявания и емоции, засягане на доброто име в обществото, честта и достойнството, обида и унижение, чувство на неудобство и притеснения), като вината се предполага по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника по иска, при доказване на горните факти, е да установи, че е заплатил претендираните суми, както и да обори презумпцията на виновност.

С обявения за окончателен доклад съдът е отделил за безспорно, че на 14.06.2024 г. в открито съдебно заседание в производството по т. дело № 1007/2024 г. по описа на СГС, VI2 с-в, ответникът Н. Ц. М. се е явил в качеството си на упълномощен адвокат на дружеството *********, както и че по време на съдебното заседание ответникът Н. Ц. М. е заявил следното: „Моят клиент знае, че е излъган в кубиците...“ „Чисто в материален план има едни количества бетон, които просто са изписани при молителя, а при нас ги няма. Аз понеже съм от Стара Загора и познавам манталитета на А. Д., който е собственик на молителя, той така практикува - играе със строителните техници“. С протоколно определение от 11.12.2025 г. съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че с решение по т.

2 дело № 1007/2004 г. на СГС, ТО, искът за несъстоятелност, предявен от ********* срещу ********, е отхвърлен.

По делото е приет неоспорен препис от протокол от съдебно заседание от 14.06.2024 г. по т.д. № 1007/2024 г. по описа на СГС, ТО, VI-2 състав, от който се установява, че молител в производството е *********, а ответник е *********. По време на откритото заседание като процесуален представител на ********* се е явил ответникът по настоящото дело – Н.

М. в качеството му на адвокат. Видно е от съдържанието на съдебния протокол (стр. 4), че Н.

М. в действителност е направил процесните изявления, които са обявени за безспорни.

Установява се също така, че между ********* (ищец) и ***** (ответник) е образувано и т.д. № 193/2025 г. по описа на СГС. В тази връзка е приет проект за доклад по това дело, от който е видно, че делото има за предмет парични вземания на ********* за доставен, но неизплатен от насрещната страна бетон и строителни материали, за които са издадени 18 бр. фактури. Представен е препис от отговора на исковата молба на *********, подаден по т.д.

№ 193/2025 г. по описа на СГС, в който са изложени доводи за надписани количества бетон от страна на търговското дружество *********, с които ответникът по дело е бил излъган.

Ответникът е представил препис от протокол от съдебно заседание от 12.07.2011 г. по г.д. № 961/2011 г. по описа на РС – Стара Загора, от който единствено се установява, че страни по това дело са били ********* и *****. Отразените в този протокол свидетелски показания не могат да се ползват по настоящото дело за установяване на каквито и да било факти, доколкото се нарушава принципът в ГПК за непосредственост. Свидетелки показания в писмен вид са недопустими. Способът за събиране на гласни доказателства е разпит, който следва да бъде проведен в рамките на съответното гражданско дело, като разпит на свидетелите от посочения съдебен протокол, чиято идентичност остава напълно неясна, не е поискан, респ. не е проведен по настоящото дело.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на двамата свидетели И. С. Л. и И. Ж. З..

Свидетелката И. Л. е посочила, че живее заедно с ищеца. Последният бил динамичен, еуфорен, всеотдаен и коректен човек, имал авторитет на добър партньор и работодател.

Спомня си, че през месец юли 2024 г., в работен ден, прибирайки се вкъщи, свидетелката е заварила ищеца в нестандартна за него форма и състояние, като свидетелката намерила за странно ищецът да се е прибрал толкова рано. Ищецът споделил, че е бил в кантората на адв.

М. и е прочел протокол, в който е било описано, че ищецът играе с количества бетон и изписва количества, които не са доставени. Било посочено още, че познават манталитета на ищеца, който играе с партньорите. След случката ищецът е бил потиснат, унил, депресиран, угрижен и некомуникативен, като първите дни след случилото се говорил само за това.

Свидетелката не знае срещу ищеца или срещу представлявано от него дружество да са водени дела, но знае че има повече от една фирма.

Свидетелят И. З. е посочил, че от дълго време познава ищеца, който развива строителен бизнес. Понастоящем двамата са приятели и работят заедно. Ищецът и неговата фирма били коректни и работели с професионализъм. Спомня си за случай от лятото на 2024 г., когато ищецът и неговият адвокат са имали среща, по време на която е взел участие и свидетелят.

Ищецът е адвокатът преглеждали делата, които водят, като в един момент ищецът зачел единия от документите, в който се сочело, че фирмата му надписва количества бетон и че манталитетът на ищеца и неговата работа с техниците са същите. Първоначално ищецът се разгневил, но след това пребледнял и се притеснил от прочетеното. Започнал да диша учестено, поради което помощниците на адвокат М. донесли апарат за кръвно налягане и след измерване се установило, че същото е високо – над 170. Намерили капки от рода на валериан и дали на ищеца да пие. Цялата ситуация свидетелят сочи, че е продължила около половин-един час, като дори обмисляли да извикат линейка, но ищецът е отказал и се прибрал. На следващия ден свидетелят звъннал на А. Д., за да се срещнат, но получил отказ, 3 като следобед свидетелят се опитал да види ищеца, който бил унил и притеснен. Свидетелят знае, че ищецът има няколко фирми, но не и колко на брой.

Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и интереси на ищеца. В нормата на чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България е прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго. Свободата на изразяване, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите.