Определение № 9236 от 24.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9236 гр. София, 24.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110168441 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

По делото е постъпила молба от „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД, ЕИК 200604885, с която е направено искане за изменение на решение № 71/03.01.2025г. по гр.д. №68441/2023г., по описа на СРС в частта за разноските, като бъде присъден адвокатски хонорар за заповедното и исковото производство в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, по делото е постъпил отговор от ответника, с който претендира прекомерност на предявените от ищеца разноски.

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира от фактическа и правна страна следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в срок, като от страна на молителя е представен списък за разноски в хода на процеса, респективно същата се явява допустима. Разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:

На първо място, съдът взе предвид, че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C[1]438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери 1 на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи националната правна уредба, в случая НМРАВ. В тази връзка съдът счита, че определеното с решението адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, броя проведени о.с.з, обстоятелството, че процесуалният представител не се е явил в о.с.з, както и обемът на извършените от процесуалния представител действия в заповедното и исковото производство.

При цялостна преценка на посочените показатели съдът намира, че разноските за адвокатско възнаграждение са правилно разпределени. С оглед изложеното, молбата се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Интернешънъл Саламанка капитал“ ООД, ЕИК 200604885 молба с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на Решение № 71/03.01.2025 г., постановено по гр.д. № 68441/2023 г., по описа на Софийски районен съд, в частта за разноските касаещи адвокатското възнаграждение, като неоснователна.

Определението, по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на 2 обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3