Решение № 216 от 14.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Русе, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър И.

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Вероника Якимова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254500600885 по описа за 2025 година Производство е по реда на гл. XXI от НПК.

С Присъда № 89/25.08.2025г., постановена по НОХД № 1163/2025г. на Районен съд-Русе, подсъдимият Т. Ц. Д., ЕГН: **********, бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода от време 14.04.2024 г. - 17.08.2024 г., в град Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, отнел чужди движими вещи – златен ланец, 14 карата, с тегло над 22 гр., на стойност 2465 лева и пари в брой в общ размер 70 лева от владението на М. Т. Д. от село Копривец, област Русе и А.А.А. от град Бяла, област Русе, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради и което и на основание и чл.54 му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години. На основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от това наказание било намалено с една трета на „Лишаване от свобода” за срок от 3г. и 4м. Със същата присъда Д. бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.313, ал.3, вр. ал.1 от НК, за това, че на 14.04.2024 г. в град 1

Русе, потвърдил неистина в частен документ - писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, приложена към Заложен билет № 1139417 от 14.04.2024 г., относно собствеността върху дадена в залог движима вещ - 1 брой златен ланец, с тегло над 22 гр., изработена от злато проба 585/14 карата, в която по изрична разпоредба на Постановление № 40/ 18.02.2009 год. на Министерския съвет /обн. ДВ бр. 16/27.02.2009 год., в сила от 27.02.2009 год./, с което е приета Наредбата за дейността на заложните къщи и по-конкретно изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от НДЗК ,,. ..при сключване на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5..."„ е следвало да удостовери истината за собствеността върху заложената от него движима вещ и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред служител на Заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД - гр. Русе, във връзка със сключен договор за паричен заем, обективиран със Заложен билет № 1139417 от 14.04.2024г., поради и което и на основание и чл.54 от НК му било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. На основание чл. 58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК това наказание било намалено с една трета - на „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца. Т. Д. бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от време 13.07.2024г. - 23.07.2024г., в град Русе, в условията на продължавано престъпление - на два пъти, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и чрез използване на техническо средство направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари в брой, от владението на „Сервизстрой“ ЕООД и И.Я.И. от град Русе, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянията са останали недовършени по независещи от волята му причини, поради и което и на основание и чл.54 от НК му било определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на основание чл.58а от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК било намалено с една трета – на „Лишаване от свобода” за срок от 1 година. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Т. Ц. Д. било наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години и 4 месеца, при първоначален „СТРОГ” режим на изтърпяване. С присъдата било приспаднато времето, през което Д. бил задържан по това дело. Т. Д. бил осъден да заплати на гражданския ищец М. Т. Д. сумата в общ размер на 5465,00 лева, 2 представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деянието по чл.198, ал.1 НК имуществени и неимуществени вреди, от които 2465,00 лева имуществени вреди и 3000,00 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта 14.04.2024г. до окончателното изплащане сумата. В останалата му част - за сумата над 3000лв. до пълния претендиран размер от 10000лв неимуществени вреди, искът бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Т. Ц. Д. бил осъден да заплати на М. Т. Д. и сумата в размер на 1300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение на частния обвинител и граждански ищец. Д. бил осъден да заплати и направените в хода на досъдебното производство разноски, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

Срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подс.Т. Д.

– адв.М. А. от АК-Русе, с оплаквания за несправедливост на наложеното общо наказание „Лишаване от свобода“, само досежно неговият размер, както и по отношение на приетият и уважен граждански иск.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата на защитника на подсъдимия за неоснователна, като изразява становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена. Акцентира върху наличието на множество осъждания на подс.Д., които не оказват влияние върху правната квалификация.

В съдебното заседание защитникът – адв.М. А. поддържа изцяло въззивната жалба по отношение наличието на явна несправедливост при определяне размера на наказанието „Лишаване от свобода“, като отново моли размерът на това наказание да бъде намален. Изтъква, че при преценка смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства не било отчетено тежкото социално и имотно състояние на Д.. Отстоява се, че първостепенният съд е направил неправилна оценка на смекчаващите отговорността обстоятелства, в ущърб на подсъдимия, при което се е достигнало до несъразмерност между деянията и наказанието, а от там и до необосновано тежка репресия по отношение на подсъдимия. Твърди се, че било недопустимо приемането и разглеждането на гражданския иск, доколкото производството се развило по реда на съкратеното съдебно следствие. Алтернативно се предлага намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Подс.Т. Д., 3 редовно призован, се явява лично, заявява, че поддържа въззивната жалба, изразява съжаление за стореното от него и моли за намаляване размера на наложеното му с присъдата наказание.

Гражданският ищец и частен обвинител М. Д. и повереникът му – адв.В.

В. от АК-Русе, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Русенският окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и служебно провери на основание чл.313 и чл.314 от НПК правилността на първоинстанционния съдебен акт, прие за установено следното:

Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е протекло по реда на гл.27 чл.371, т.2 от НПК /съкратено съдебно следствие/, по искане на защитника и подсъдимия, поради което съдът е пристъпил към незабавно провеждане на съдебното заседание и към предварително изслушване на страните по реда на чл.370 от НПК. В хода на това изслушване подсъдимият Т. Д. заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дал съгласие за тези факти да не бъдат събирани доказателства. С определение по чл.372, ал.2, вр. с чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд обявил, че при постановяването на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия признание, подкрепящо се от доказателствата по делото, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, цялостното признание от подсъдимия на фактите по обстоятелствената част на обвинителния акт обуславя и пределите на въззивната проверка. При проверката на първоинстанционна присъда, постановена след надлежно проведено по чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно следствие, е недопустимо въззивният съд да реши делото на 4 основата на фактическа обстановка, различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази хипотеза, въззивният състав следва да провери основно дали процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство.

Настоящият въззивен състав намира, че проведеното от първоинстанционния съд съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК е било в пълно съответствие с процесуалните изисквания, визирани в разпоредбите на глава 27 от НПК. Съдът е спазил всички принципни изисквания към съкратеното съдебно следствие, обусловено от направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изявлението на подсъдимия Д. по чл.371, т.2 от НПК било дадено в отрито съдебно заседание, в присъствие на защитник и при разясняване на последиците от него. В този смисъл въззивната инстанция възприема изцяло фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, доколкото по отношение на приетите доказателствени източници, с оглед на предварително даденото съгласие от страна на подсъдимия, е прието, че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие, още повече, че пред въззивната инстанция нито една от страните не е оспорила факта на извършване на престъпленията, правната им квалификация или авторството.

Установената по делото фактическа обстановка накратко е следната:

На 13.04.2024г., подс.Д., заедно със свид.П.И., неговата съпруга и двете им деца – свидетелите В.Р. и А.Р. били в заведение в град Русе, кв.„Здравец“, където се черпили. По късно към тях се присъединил и пострадалия М. Д., който бил във видимо нетрезво състояние. По късно същата вечер, компанията се преместила в дома на свид.П.И., на ул.******, където продължили да употребяват алкохол. В ранните часове на 14.04.2024г., свид.М. Д. си тръгнал от жилището на свид.И., като подс.Т. Д. го последвал. След като го настигнал му нанесъл силен удар с юмрук в областта на лицето, хванал с ръка златният ланец, който Д. носел на врата си, дръпнал го силно, в резултат на което ланецът се скъсал и подсъдимият го прибрал в джоба си. Известно време подсъдимият си придал вид, че заедно с пострадалия търси златния ланец в тревните площи пред жилищната сграда, след което си тръгнал с отнетата от 5 него вещ.

М. Д. подал сигнал в полицията, за извършеното отнемане на златния му ланец. След извършената предварителна полицейска проверка било образувано досъдебното производство по настоящото наказателно производство.

Малко по-късно същата нощ, подс.Д. отишъл в офис на заложна къща „Монарх Кредит Груп“ ЕООД, находящ се в град Русе, ул. „Рила“ № 44, където сключил договор за паричен заем, за обезпечение на който предоставил в залог отнетия от М. Д. златен ланец Залогът бил приет от неустановен в хода на разследването комисионер в посочената заложна къща, срещу отпусната в заем парична сума в размер на 1000 лева. Бил издаден Заложен билет № 1139417 от 14.04.2024г., в който подсъдимият Т. Д. положил подпис в реквизита „Заемател“. На подсъдимия, в качеството му на залогодател била предоставена Декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, която била неразделна част от Заложен билет № 1139417 от 14.04.2024г., в която Т. Д. лично декларирал, че бил собственик на заложената вещ и че придобил същата чрез покупка, като в реквизита „Декларатор“ собственоръчно изписал двете си имена и се подписал. Получената парична сума подсъдимият изразходвал за лични нужди.

В ранните часове на 17.08.2024 г., подс.Т. Д. се придвижвал с велосипед в района на Товарна гара – Русе, където забелязал свой познат – свид. А.А., който заедно със свид.Павел Георгиев седял пред денонощен магазин „Русе Табак“ и двамата консумирали алкохол. Подсъдимият се приближил до пострадалия А. и му нанесъл силен удар с крак, след което го хванал за дрехите, съборил го на земята като продължил да му нанася удари с ръце в областта на главата и тялото. Докато нанасял ударите на пострадалия А., портмонето на последния изпаднало от джоба на дрехите му, при което подсъдимият поставил единият си крак върху него и продължил да удря пострадалия. След това подсъдимият взел портмонето, отворил го, взел намиращата се в него парична сума в размер на 70 лева, като прибрал същата в джоба си, а празното портмоне хвърлил на пострадалия А.. След това подсъдимият Д. се качил на велосипеда си и се отдалечил в неизвестна посока.