Определение № 492 от 13.08.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 492 гр. Плевен, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Частно наказателно дело № 20254400200605 по описа за 2025 година Производство по чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Образувано е по искане на прокурор при Окръжна прокуратура –Плевен, за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на българския гражданин А. Е. И., във връзка с Европейска заповед за арест с номер на преписка 20082000001/17.07.2025 г., издадена от заместник прокурор при първоинстанционен съд – град Еври, Република Франция. В искането се твърди, че Европейската заповед за арест е издадена с цел задържане и предаване на исканото лице за изпълнение на влязла в сила присъда.

Искането за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е мотивирано с наличието на реална опасност А. Е. И. да се укрие.

Искането се поддържа в съдебно заседание от прокурора.

Защитникът на исканото лице – адвокат Д. С., изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като А. Е. И. е неосъждан и няма данни по делото, че същият би могъл да се укрие и да осуети евентуалното му предаване по изпълнение на ЕЗА (Европейска заповед за арест) на френските власти. Предлага съдът да не уважава искането на Окръжна прокуратура – Плевен, за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо И..

Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, намира за установено следното:

Искането е изготвено от легитимна страна, поради което е процесуално допустимо и следва да бъде разгледано.

Разгледано по същество искането е основателно.

От приложената към делото Европейска заповед за арест – в превод на български език се установява, че тя е издадена на 17.07.2025 година от заместник прокурор при първоинстанционен съд – град Еври, Република Франция, въз основа на решение на наказателния съд – град Еври от 1

07.06.2023 година, с което на А. Е. И. е наложено наказание в размер на четири години „Лишаване от свобода“, за сексуално насилие над малолетно лице на 15 години, осъществено в периода 01.01.2020 година до 20.03.2020 г. в град Ле з Юлис (департамент 91 – Франция) (Les Ulis 91).

От Европейската заповед за арест е видно, че тя е издадена за задържане и предаване на българския гражданин А. Е. И. за изпълнение на влязлата в сила присъда.

Европейската заповед за арест е издадена за лице извършило деяние, което се наказва съгласно правото на издаващата държава с „Лишаване от свобода“ в размер до 10 години и същевременно деянието, за което е издадена заповедта, съставлява престъпление и по законодателството на Република България. От тази гледна точка, ЕЗА отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА.

Европейската заповед за арест отговаря и на изискванията на чл. 37, ал.

1 от ЗЕЕЗА, тъй като тя е издадена в писмена форма и съдържа данни относно самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган, съдебен акт за осъждане на исканото лице, характера и правната квалификация на престъплението, обстоятелствата, при които е извършено престъплението, включително време, място и степен на участие на исканото лице, както и данни за влязлата в сила присъда и размера на наложеното наказание.

От Европейската заповед за арест може да се направи обосновано предположение, че българският гражданин А. Е. И. е извършил престъпление, което се наказва с „Лишаване от свобода“ и е осъден на четири години „Лишаване от свобода“, т. е. налице е първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

Налице е и реална опасност от укриване на исканото лице. Размерът на наказанието което е наложено на А. Е. И., може да го подтикне да се укрие, за да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила присъда, ако спрямо него бъде взета по-лека мярка за неотклонение. Следва да се подчертае, че е константна практиката на ЕСПЧ, че тежестта на извършеното престъпление, неговия обществен отзвук, както и предвиденото /наложеното/ наказание, могат сами по себе си да обусловят наличието на реална, а не на предполагаема опасност от укриване.

От данни по делото се установява, че българският гражданин А. Е. И. е с постоянен адрес регистриран в Република България – град ********, но пребивава на друг адрес – в село ******. Същият заяви, че има регистриран адрес и в Република Франция, град Париж, на който не пребивава от известно време. От справката за съД.ст приложена по делото е видно, че лицето е осъдено в Република Гърция с дата на Решение от 16.06.2025 година, за деяние квалифицирано като „домашно насилие или заплашване“. В самата ЕЗА е посочено местопребиваване на А. И. регистрирано в град Сития, остров Крит.

От тези данни може да се направи извод, че обвиняемият А. И. не пребивава трайно в определеното населено място на територията на Република България или на територията на друга държава, което допълнително затвърждава 2 предположението, че същият може да се укрие за да осуети предаването на френските власти за изпълнение на ЕЗА.

Целите на мерките за неотклонение, посочени в разпоредбата на чл. 57 НПК – при съобразяване и с критериите по чл. 56, ал. 3 НПК, в конкретния случай могат да бъдат постигнати единствено чрез вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража““ спрямо А. Е. И.. Вземането на по-лека мярка за неотклонение не би осигурило по несъмнен начин участието на исканото лице в съдебното производство по разглеждане на Европейската заповед за арест, респективно – в производството по изпълнението на тази заповед.

По изложените съображения и на основание чл. 43, ал. 3 от ЗЕЕЗА, във връзка с чл. 64 НПК, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража““ по отношение на исканото лице А. Е. И. – роден на ********* г. в град ********, ЕГН:**********.

Определението може да бъде обжалвано и протестиране пред Апелативен съд – Велико Търново в 3-дневен срок от днес с частна жалба и частен протест.

В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред Апелативен съд – Велико Търново за 21.08.2025 година от 10:00 часа, за която дата страните са уведомени в настоящото съдебно заседание.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3