Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 08.06.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 257/2026
Вид
Решение № 248
Подписан
08.06.2026
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 343 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 579, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 27, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 56 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. С., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20261800500257 по описа за 2026 година

С решение № 214 от 11.12.2025 год. по гр. дело № 452/2021 год. С.нският районен съд е отхвърлил иска, предявен от Е. Г. В. от с. К. срещу Й. Л. Ц. от с. К. за делба на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с площ 500 кв.м. по нотариален акт, а по скица – 510 кв.м., съставляващ парцел XXXIX-251 в кв. 3 по плана на с. В.Т., община С., в.з. „Г.Л.“, заедно с построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ 63 кв.м. и РЗП от 126 кв.м., при посочени граници и съседи. С решението съдът е отменил протоколните си определения от 29.04.2024 год. и 02.09.2024 год., с които е открил производство по чл. 193 от ГПК относно истинността на удостоверение № 54/29.06.2009 год. на главния архитект на община С. и е прекратил производството по делото в тази част.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в частта, с която е отхвърлен ска за делба с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да допусне съдебна делба на описания имот.

Ответницата оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд.

Ищецът твърди в исковата молба, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 133, том I, peг. № 1132, дело № 125/30.06.2009 г. на нотариус Георги Маринов, ответницата му продала ½ идеална част от процесното дворно място, съставляващо парцел XXXIX-251 в кв. 3 по плана на с. В.Т., община С., С. област, в.з.

1

„Г.Л.“, заедно с ½ идеална част от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. и РЗП от 126 кв.м., при посочени граници и съседи, за сумата от 2 200 лева. Тъй като страните не могат да постигнат спогодба за разделяне на процесния имот, моли съда да допусне делба между страните при равни квоти.

В писмения отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск с възражението, че имотът не е съсобствен на страните, а е изключителна нейна собственост.

Сочи, че представеният по делото нотариален акт бил подписан от нея под влияние на заплахи от страна на ищеца. Сочи също така, че страните са живели съвместно от 2005 г., като през 2009 год. ищецът започнал да я заплашва и преследва, включително упражнил върху нея физически и психически тормоз, който продължил и след сключване на договора за покупко-продажба. Прави възражение за нищожност на сключения договор за покупкопродажба – поради липса на воля от страна на ответницата в резултат на упражненото по отношение на нея физическо насилие и поради неспазване на формата, доколкото прочитането на нотариалният акт в присъствието на страните е конститутивен елемент за формата на сделката. Прави и евентуално възражение за унищожаЕ.ст на договора поради заплашване, което не е преустановено до датата на депозиране на писмения отговор. Сочи още, че ищецът никога не е влизал във владение на имота, а след сделката ответницата извършила действия, с които манифестирала пред ищеца, че желае да държи всички идеални части от имота за себе си и е започнала да свои и идеалната част на ищеца като собствена, като от 2009 г. до настоящия момент е владяла имота самостоятелно с намерението на собственик, доведено до знанието на ищеца, С оглед това прави и евентуално възражение за придобито от нейна страна право на собственост върху целия имот на основание изтекла придобивна давност

В открито съдебно заседание, проведено по делото на 08.03.2023 г. са оттеглени възраженията на ответницата за нищожност на нотариалния акт, представен с исковата молба, поради неспазване на изискването на чл. 579, ал. 1 от ГПК, като е заявено, че ответницата не оспорва неговата действителност и истинност. Продължава да се твърди, че с оглед сключването на договора за покупко-продажба е било упражнявано, както психическо, така и физическо насилие от страна на ищеца спрямо ответницата.

В открито съдебно заседание, проведено по делото на 24.08.2023 г., е направено от ответната страна възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в нотариалния акт от 30.06.2009 г., поради накърняване на добрите нрави, тъй като е налице очевидна неравностойност на престациите по същия.

По делото са събрани писмени доказателства и са разпитани петима свидетели.

Приети и изслушани са по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице Г. Х. А., на съдебно оценителна експертиза изготвено от вещото лице С. Х. Н., на съдебно-оценителна експертиза изготвено от вещото лице В. Г. Я., както и на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице М. И. М..

От писмените доказателства по делото се установява следното:

2

С договор за продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 24, том I, peг. № 291, дело № 23/20.02.2008 г. на нотариус Георги Маринов, ответницата закупила УПИ с площ от 500 кв.м. по нотариален акт, а по скица от 510 кв.м., съставляващ парцел XXXIX-251 в кв. 3 по плана на с. В.Т., община С., С. област, в.з. „Г.Л.“, заедно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м., при посочени граници и съседи.

С договор за продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 133, том I, peг. № 1132, дело № 125/30.06.2009 г. на нотариус Георги Маринов, ответницата продала на ищеца ½ идеална част от процесния имот, заедно с ½ идеална част от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, за сумата от 2 200 лева. Ответницата е заявила, че получила последната сума напълно и в брой от ищеца.

Според приетата съдебно-оценителната експертиза на в.л. Г. А. средната пазарната стойност на процесния УПИ към 30.06.2009 г. е в размер на 4 700 лева, а на сградата – 41 920 лева или общо – 46 620 лева.

Съгласно приетото заключение по съдебно-оценителната експертиза на в.л. С.Н., средната пазарната стойност на процесния УПИ към 20.02.2008 г. е в размер на 5 985 лева, а на сградата – 4 850 лева или общо – 10835 лева, а към 30.06.2009 г. на УПИ е в размер на 7 780 лева, а на сградата – 25 728 лева или общо – 33 508 лева.

Съгласно приетата съдебно-оценителната експертиза на в.л. В. Я. средната пазарната стойност на процесния УПИ към месец 02.2008 г. е в размер на 10 414 лева, а на сградата – 4 469 лева или общо – 14 883 лева, а към 30.06.2009 г. на УПИ е в размер на 13 277 лева, а на сградата – 35 871 лева или общо – 49 148 лева.

Според заключение на приетата съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице М.М., строителството в процесния УПИ на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 63 кв.м. е извършено преди 15-20 годинии върху съществувалата преди това едноетажна постройка, която е разширена и надстроена. Изводите си вещото лице прави въз основа на състоянието на материалите, вложени при изграждането, както и поради това, че бетоновите елементи – колони, греди и плочи са наливани с бетон, произведен от бетонов възел, а не са приготвяни ръчно и наливани на място, като сочи, че приетият от него период на извършване на строителството кореспондира с периода на закупуването на строителните материали, посочени в представените от ответницата проформа фактури и касови бележки за закупени от нея строителни материали – три проформа фактури за 25 куб.м. бетон, доставен и положен на обект в с. Р., тухли, цимент и др. Според устните обяснения на вещото лице в о.с.з. на 20.10.2025 г. отразеното в нотариалния акт от 30.06.2009 г., че застроената площ на къщата е 63 кв.м. и РЗП на същата е 126 кв.м. съответства на действителното положение към настоящия момент, като сградата не е търпим строеж, защото след пристрояването се намира на по-малко от един метър от оградата в задната част на дворното място, а необходимото отстояние следва да бъде поне 3 метра.

С писмения отговор на исковата молба ответницата е представила документи за 3 закупуване на материали през периода 11.12.2008 г. - 11.03.2009 г., една касова бележка е от дата 19.07.2009 г., една касова бележка е от дата 22.07.2009 и една складова разписка е от дата 08.10.2009 г. Представен е и договор за изработка и монтаж на дограма от 31.10.2008 г. или 2009 г.,

Извършването на строително-ремонтните работи в имота от страна на ответницата се потвърждава и от показанията на св. И.И., според които между 2008 г. и 2009 г. са започнали дейностите по премахване на покрива на масивна едноетажна жилищна сграда.

Според показанията на св. Е.К. през 2009 г. е работила заедно с ответницата в електропреносното предприятие за С. град. Тогава, при проверка в подстанция Военна рампа, в която работела ответницата, чула мъж да казва „аз, ще те убия, трябва да ми прехвърлиш еди си какво“, след което мъжът изчезнал и тя направила забележка на ответницата как е възможно да допусне външни лица в станцията. След това видяла ответницата да плаче, като същата имала синина на едното око и на едната ръка, поради което свидетелката започнала да успокоява ответницата. Последната споделила, че мъж на име Е. я е заплашвал, като искал да му прехвърли половината от къща, която Й. е закупила със средства от изтеглен кредит. Свидетелката споделя още, че чула и за друг случай, в който през 2009 г. същият Е. бил влязъл и се нахвърлил да бие ответницата на работното й място, когато вместо ответницата набил техен колега, който искал да я защити. Същият звънял на ответницата и през 2010 г. по време на коледен банкет, като последната стояла 10 минути на банкета и си тръгнала, защото била стресирана. Продължавал да звъни на ответницата и през 2020 г., когато тя му казвала, че няма да го допусне в имота и няма да му даде пари, а пред свидетелката К. ответницата споделила, че ищецът я е изнудвал за пари.

Свидетеля Е.Ч.И. посочва, че ответницата е придобила процесния имот, като е изтеглила кредит и на мястото на старата къща е построила нова. Свидетелят Г.М.К. посочва, че през 2012 г. за около 10 дни е извършвал строителни дейности в имота, заедно с ищеца и баща му, изразяващи се в направата на покрив и външни зидове на подпокривното пространство на вече изградената към този момент масивна двуетажна жилищна сграда, а година или две по-късно, с бащата на ищеца е монтирал входна врата на къщата.

Последното се подкрепя и от заявеното от свидетеля Д.Д.В.

Видно от писмо на началника на 02 РУ – СДВР и приложените към него уведомително писмо от 27.03.2015 г., докладна записка от 27.03.2015 г. и протокол за предупреждение от 27.03.2015 г., ищецът е предупреден на основание чл. 56 от ЗМВР да не нарушава обществения ред, да не влиза в спорове с ответницата и всички спорни въпроси да решава по законно установения ред, с оглед подадено заявление от ответницата с оплакване, че на 19.03.2015 г. ищецът се е обаждал на мобилния й телефон, отправяйки закани за саморазправа.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

В делбеното производство не подлежат на разглеждане възраженията по чл. 27-31 от ЗЗД. Съгласно задължителните указания по приложението на процесуалния закон, дадени от 4

Пленума на ВС в Постановление № 7 от 28.11.1973 год. /т. 3/ с иска за делба не могат да се съединяват конститутивни искове за потестативни права, освен изрично предвидените в чл.

343 от ГПК. В делбения процес не намира приложение и правилото на чл. 32, ал. 3 от ЗЗД за упражняване на правото да се иска унищожаване чрез възражение, тъй като искът за делба не е иск за изпълнение на облигационен договор. С оглед това съдът не следва да разглежда в настоящото производство възражението на ответницата за унищожаЕ.ст на договора, сключен с н.а. № 133, том I, peг. № 1132, дело № 125/30.06.2009 г. поради заплашване /чл. 27, пр. 5 от ЗЗД и чл. 30 от ЗЗД/.

По възражението за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави /с твърдения за нееквивалентност на престациите/, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, съдът намира следното: