Решение № 3507 от 13.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3507 гр. София, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100511620 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .

С решение № 11799/06.07.2023 г. по гр.д. № 71474/2021 г. на Софийски районен съд, 52 с-в, е:

1/ уважен предявеният от М. С. П. срещу “Е.Д.Д.” ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2 от Допълнително споразумение № 269/19.11.2021 г. към Трудов договор № 20/26.03.2014 г., съгласно която е уговорен в полза и на двете страни шестмесечен срок за изпитване;

2/ признато е за незаконно и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т.

1 от КТ, уволнението на М. С. П. от длъжността „Търговски представител“ при “Е.Д.Д.” ЕООД извършено със Заповед № 154/01.12.2021 г. на прокуриста на дружеството;

3 / възстановена е М. П. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, на длъжността „Търговски представител“ при “Е.Д.Д.” ЕООД;

4/ като е осъден ответникът “Е.Д.Д.” ЕООД да заплати на М. П. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, сумата 10 949.28 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г., заедно със законната лихва, върху тази сума от предявяването на исковата молба13.12.2021 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу така постановеното решение в 1 цялост, е постъпила въззивна жалба от ответника “Е.Д.Д.” ЕООД, чрез адв.

М., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на процесуалните правила, неспазване на материалния закон и необоснованост. Намира, че съдът погрешно е изследвал въпроса на наличието на злоупотреба с право от страна на работодателя, без в исковата молба да са били наведени такива фактически твърдения. Твърди се, че поради непълнота на изготвения от съда доклад и неправилно разпределена доказателствена тежест, ответникът е бил лишен от възможност да ангажира доказателства в процеса, касаещи разликата в двете длъжности, които ищцата е изпълнявала в предприятието преди и след сключването на допълнително споразумение за промяна на длъжността, съдържащо клауза за срок за изпитване. Счита, че заетата в резултат на споразумението нова длъжност е съществено различна от тази, която ищцата е изпълнявала преди, поради което уговорката за срок за изпитване не противоречи на закона. С оглед на това намира, че съдът неправилно е прогласил нищожността на клаузата на чл. 2 от Допълнителното споразумение от 19.11.2021 г., което е довело и до погрешни изводи за основателност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ., обусловени от искът за нищожност. Отправя искане за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и отхвърляне на предявените от ищцата искове.

Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в производството - М. С. П., чрез адв. И., с доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба. Въззиваемата страна счита, че по делото безспорно се установява, че сключеното между страните допълнително споразумение за промяна на длъжността на ищцата е недействително, като сключено в резултат на упражнена от работодателя принуда, както и поради заобикаляне на закона, тъй като с него работодателят е целял единствено да постигне облекчен начин за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Сочи, че клаузата за изпитване, уговорена за новата длъжност противоречи на закона, тъй като двете длъжности са твърде сходни. Намира, че по делото е доказано по безспорен начин, че работодателят никога не е целял да изпита качествата на служителя, като е прекратил на основание чл. 71, ал. 1 КТ трудовия договор на ищцата след като тя е работила на новата длъжност само един ден. С оглед на това намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е прогласена нищожността на клаузата за изпитване в допълнителното споразумение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи, че изводът за нищожност на клаузата за изпитване обосновава незаконосъобразност на извършеното от работодателят уволнение, поради което отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и в останалата му част, с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3 КТ. Претендира присъждането на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и 2 възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени обективно кумулативно съединени искове от М. П. срещу “Е.Д.Д.” ЕООД, както следва:

1/ по чл. 74 КТ за прогласяване на нищожността на сключено между страните Допълнително споразумение от 19.11.2024 г., респективно - само на клаузата на чл. 2 от него, предвиждаща срок за изпитване; и 2/ Искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за: отмяна на извършеното със Заповед №154/01.12.2021г. от работодателя уволнение на основание чл. 71, ал. 1 КТ; възстановяване на ищцата на предходно заеманата от нея длъжност “Търговски представител” съгласно допълнителното споразумение от 19.11.2021 г., евентуално “Специалист продажби”, на която е работила преди сключване на споразумението; както и осъждане на работодателя да заплати на ищцата обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца в размер на 10949.28 лева /съгласно направеното по реда на чл. 214 ГПК изменение на размера на иска/.

Не е спорно между страните, че: 1/ ищцата е работила при ответника по Трудов договор № 20/26.03.2014 г. /и допълнителни споразумения към него/, на длъжността „Специалист продажби“, с код по НКП: 33393004, че 2/ по силата на Допълнително споразумение № 269/19.11.2021 г. и на основание чл. 119 , във връзка с чл. 70 КТ трудовото правоотношение е изменено, като е променена длъжността на ищца, а именно – „Търговски представител“, с код по НКП: 33223003 и е уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на двете страни; както и че 3/ сключеният между страните Трудов договор № 20/26.03.2014г. е прекратен на основание 71, ал. 1 КТ по силата на Заповед №154/01.12.2021г., считано от 01.12.2021 г.

От събраните пред Софийски районен съд писмени документи се установява, че по силата на Трудов договор №20/26.03.2014 г. П. е заемала длъжността „Специалист продажби“ при ответника, като съгласно чл. 2 от договора, видът, обемът и точното описание на дейностите, които са трудови задължения на служителя, се определят в длъжностна характеристика, изготвена от работодателя и връчена на служителя при подписването на договора.

В производството пред СГС, на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, е допуснато събиране на писмени доказателства, като по делото е приета представената от въззивника-ответник длъжностна характеристика за длъжността “Специалист продажби”, утвърдена от месец април 2013 г.

От приетото като писмено доказателство пред СРС Допълнително споразумение № 269/19.11.2021 г., се установява, че на основание чл. 119 КТ, във връзка с чл. 70 КТ, трудовото правоотношение на ищцата е изменено, като е длъжността й е променена от “Специалист продажби” на „Търговски представител“. Уговорен 6-месечен срок за изпитване в полза на двете страни.

По делото е приета длъжностна характеристика за длъжността „Търговски представител“, в която подробно са изброени задълженията, 3 отговорностите и необходимите изисквания за заемане на длъжността.

От представената по делото електронна кореспонденция между страните, се установява, че около два месеца преди сключване на допълното споразумение, между страните е обсъждан въпросът за промяна на изпълняваната от П. длъжност. В представеното по делото копие от електронно писмо, ищцата е заявила, че не е съгласна с предложената от работодателя пълна промяна в естеството на работата и длъжностната й характеристика, както и с предложението да бъде преназначена и след това освободена по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, поради което не може да приеме. На свой ред е посочила, че щом работодателят не желае да прекрати договора й по реда на чл. 331 КТ, може да съкрати длъжността.

В отговор работодателят, чрез М.Д., е изпратил имейл, с който уведомява ищеца, че работодателят няма нужда от освобождаване от заеманата от нея длъжност, а от лице, което да изпълнява функциите на специалист продажби.

Установява се от представените по делото пред първоинстанционния и въззивния съд писмени доказателства, че между същите страни, един месец преди сключване на допълнителното споразумение, е възникнал друг спор, касаещ дисциплинарна простъпка от страна на П..

Видно от писмени доказателства, със Заповед № 62/20.10.2021 г. на М. П. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за извършено от нея дисциплинарно нарушение, представляващо нарушение на трудовата дисциплина. Така наложеното наказание е оспорено от работника, за което е образувано гражданско дело № 20211110171475, по описа на СРС, 75 състав и по което е постановено Решение № 3276/02.03.2023 г., с което на основание чл. 357, ал. 1 във връзка с чл. 188, т. 2 от Кодекса на труда наложеното със Заповед № 62/20.10.2021 г. дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” е отменено, като незаконно. Решението е влязло в сила на 06.04.2023 г.

Установява се от представената Заповед №154/01.12.2021г., че считано от 01.12.2021 г. трудовият договор на ищцата на длъжността “Търговски представител” е прекратен на основание чл. 71, ал. 1 КТ /в рамките на 6-месечния срок за изпитване/. Пред въззивният съд не е спорен въпросът относно авторството на подписа, положен за работодател, а именно - че същият принадлежи на прокуриста на дружеството, разполагащ с работодателска правоспособност.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните пред СРС писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.П. – съпруг на ищцата и П.И. – служител при ответника, че в периода от 22.11.2021 г. до 26.11.2021 г. П. е използвала заявения с молба от 19.11.2021 г. платен годишен отпуск.

Не е налице спор между страните и по въпросите относно липсата на сключен от ищцата последващ трудов договор в период от 6-месеца след извършеното уволнение, както и относно размера на брутното й трудово възнаграждение за последния пълно отработен месец.

4

Във връзка с горните обстоятелства се установява от приложеното по делото копие на трудова книжка и направената в съдебно заседание пред СРС констатация по представената трудова книжка в оригинал, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните, ищцата не е постъпвала на работа при друг работодател.

Приет е Фиш за работна заплата за м.юни 2021 г., съгласно който брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 1824.88 лева.

Съгласно заключението за изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, размерът на последното брутно трудово възнаграждение при пълен отработен месец е в размер на 1824.88 лева, а обезщетението за оставане без работа за периода от 01.12.2021 г. до 01.06.2022 г. е в размер на 10 949.28 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.