Решение № 580 от 10.04.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 580

10.04.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т

О НА

Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7945/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.А.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез ***.

К.Н. против Наказателно постановление № 19-0333-000669/21.11.2019 г., издадено от А. С. К. – *** при ***, с което на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от ***. С., който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения пледира да е допуснат съществен порок при описанието на нарушението, като поддържа с разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП да са уредени два отделни състава на административни нарушения, но в случая да остава неясно за осъществяването на кой от тях е наказан жалбоподателят. Счита, че по този начин правото на защита на наказания Ч. е било съществено нарушено.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх.№ 82947/18.12.2019 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Поддържа виновното извършване от страна на Ч. на административното нарушение, за което е наказан, да е категорично доказано от събраните по делото доказателствени материали. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Д.А.Ч., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 22.11.2019 г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена на 28.11.2019 г. (пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 08.11.2019 г. в 21:55 часа в град Перущица, на ул.

„И. Вазов“ жалбоподателят Д.А.Ч. управлявал лек автомобил „Порше Панамера 4 С“ с рег. № ** **** **, когато бил спрян за проверка от полицейски служители на РУ Стамболийски при ОД на МВР-Пловдив – свидетелите В.И.Х. и Т.М.Н.. Свидетелите поискали от водача - жалбоподателя Ч., да представи свидетелството си за управление на МПС и документите на автомобила, когато усетили мирис на алкохол от последния. Тогава свид. Х. поканил жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, но жалбоподателят Ч. отказал да му бъде извършена проверка. Пред свидетелите Х. и Н. той признал, че е употребил алкохол.

Свидетелят Х. обяснил на жалбоподателя, че при отказ от проверка с техническо средство следва да се яви за вземане на кръвна проба, като му издал Талон за медицинско изследване с бл. № 0062829. Екземпляр от талона бил връчен на Ч. срещу подпис в 22:05 часа на 08.11.2019 г.

На същата дата свидетелят Х. съставил и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA с № 83918 против жалбоподателя Ч., на когото бил връчен препис от акта срещу разписка.

Актът бил съставен и в присъствието на свид. Н..

До изтичането на определения в талона за изследване срок от 120 минути жалбоподателят не се явил за вземане на кръвна проба в посоченото лечебно заведение. В 00:20 часа на 09.11.2019 г. – 15 минути след изтичането на срока по талона за изследване, в „УМБАЛ Пловдив“ АД се явило неустановено по делото лице, което се представило за жалбоподателя Ч.. Лицето не носило документ за самоличност и заявило, че не знае единния си граждански номер. За явяването на това лице в лечебното заведение бил издаден лист за преглед на пациент в СО с № 022845, в който били вписани имената на жалбоподателя Ч., тъй като с тях се представило лицето с неустановена по делото самоличност, което се явило в лечебното заведение.

Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.И.Х. и

Т. М.Н.. В показанията си и двамата свидетели възпроизвеждат обстоятелства, които непосредствено са възприели като очевидци в хода на извършената проверка.

Анализирани поотделно, показанията им са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви. Съдът намери свидетелските показания и за взаимно кореспондиращи си, не се установяват и основания никой от свидетелите да се счита за заинтересован или предубеден. По тези съображения настоящият състав кредитира показанията на свидетелите Х. и Н.. От тях се установява първо мястото на извършване на нарушението, а именно в гр. Перущица, като свид. Н. изяснява и улицата, на която е била извършена проверката – ул. „И. Вазов“. Досежно датата на деянието свид. Х. поддържа констатациите си по АУАН. На следващо място от свидетелските показания съдът установява и обстоятелствата по самата проверка, като водачът на спрения автомобил е бил поканен да бъде проверена концентрацията на алкохол в кръвта му чрез изпробването му с техническо средство „Алкотест Дрегер“, което той отказал. И двамата свидетели са категорични, че при отправената му покана за проверка с техническото средство жалбоподателят е отказал, като този му отказ е бил ясно демонстриран и обективиран с думи. Свидетелят Х. изяснява, че тогава дори е разяснил на жалбоподателя възможните неблагоприятни за него последици от това му поведение.

Свидетелят Н. пък посочва, че водачът е обяснил, че отказва да даде проба, защото бил употребил алкохол. Това му твърдение кореспондира и с показанията на свид. Х., който също посочва, че в хода на проверката жалбоподателят е признал да е употребил алкохол. И двамата свидетели изясняват, че водачът се е държал адекватно, но от него се е усещала силна миризма на алкохол. В показанията си свид. Х. посочва още марката и модела на лекия автомобил, който е управлявал жалбоподателят. По категоричен начин се установява и фактът, че именно последният е бил водач на автомобила към момента на процесната проверка. И двамата свидетели изясниха, че макар жалбоподателят да не е бил сам в лекия автомобил, именно той го е управлявал, когато е бил спрян за проверка, отново той е бил лицето, поканено и отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство за изследване концентрацията на алкохол и в крайна сметка срещу него е бил съставен актът за установяване на административно нарушение. В тази връзка обстоятелството, че свид. Х. твърди освен водача в автомобила да е имало един пътник, а свид. Н. да посочи, че пътниците са били двама, не разколебава, нито изключва доказателствената стойност на свидетелските показания. Касае се за несъществено противоречие, което се обяснява с изминалия период от време от момента на възпроизвежданите събития до датата на разпита на свидетелите пред съда, така и с нормалния процес на забравяне на отделни обстоятелства. И за двамата свидетели се установи да са полицейски служители, заемащи длъжността младши автоконтрольор, поради което работата им предполага множество подобни проверки за спазване на правилата за движение. Самото противоречие засяга обстоятелство, неотносимо към предмета на доказване по делото, като последният беше изцяло изяснен от всички събрани доказателствени материали. В останалата си част показанията на свидетелите са напълно кореспондиращи си, поради което настоящият състав им дава вяра.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Д.А.Ч.

(лист 33 от делото) се установява, че той е правоспособен водач на моторно превозно средство, притежаващ СУМПС с № ***, издадено на 05.08.2014 г. и валидно до 05.08.2024 г.

От талон за изследване с № 0062829 се изяснява, че същият е връчен лично и срещу подпис на жалбоподателя Ч. на 08.11.2019 г. в 22:05 часа и с указания, че следва да се яви в лечебното заведение в срок до 120 минути от връчването на екземпляр от талона.

От писмо с изх. № СД-75/17.02.2020 г. по описа на

„УМБАЛ Пловдив“ АД от *** А. А. - *** на ***, (лист 39 от делото) и лист за преглед на пациент – на жалбоподателя Д.А.Ч., с № 022845, издаден на 09.11.2019 г. от *** Л. А. (лист 40 от делото) се установява, че в 00:20 часа на 09.11.2019 г. в лечебното заведение се е явило лице, представило се за жалбоподателя Ч.. Изяснява се, че явилият се не е носил в себе си документ за удостоверяване на самоличността си, както и че заявил, че не знае своя единен граждански номер и адреса по местоживеенето си. Изяснява се още, че поради невъзможност за установяване на самоличността на лицето и изтичане на определения в талона за изследване срок не е взета кръвна проба от явилото се лице.

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя от съдържанието на наказателното постановление да не ставало ясно за какво извършено от фактическа страна деяние той е бил наказан с обжалваното НП. Както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е посочено, че нарушението, за което се ангажира административнонаказателната отговорност на водача, е отказът му да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, като същевременно по делото категорично се доказа и нарушителят да не е изпълнил предписанието за медицинско изследване в указания му срок.

Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Посочената разпоредба предоставя възможност на всеки водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство „или“ да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта си, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е, че той следва да проведе поне едно от изследванията, в противен случай същият следва да бъде санкциониран именно по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Иначе казано, нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е с две форми на изпълнителното деяние като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението. В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, а и в последствие целта на проверката не е била постигната по друг начин – чрез вземане на биологична проба за изследване употребата на алкохол. Следователно тази му деятелност правилно е квалифицирана като нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда едно единствено нарушение – отказ на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, който отказ може да има различни форми (така Решение