Решение № 642 от 04.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Бургас, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100501319 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.435 и сл.ГПК.

Постъпила е жалба от „Синетудис“ – ЕООД – гр.Варна – длъжник в изпълнителното производство, чрез адв. Кремена Владимирова, против действията на ЧСИ Ивелина Божилова рег. №800, извършени по изп.д.№141/6г., съставляващи:

- Постановление от 18.06.26г. за прекратяване на делото;

- отказ за приемане на разноски в полза на длъжника срещу взискателя.

Жалбоподателят твърди, че преди издаването на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното дело, задължението му към община Созопол е било изцяло погасено по банков път. На 17.12.25г. с платежно нареждане от интернет банкиране на „Алианц банк България“ - документ №40351224/17.12.2025 г. с посочено основание „адвокатско възнаграждение по гр.д. 991/2025 на P C Бургас по решение 2585/19.11.2025 г.“ е внесена сума в размер на 366.36 евро, с левова равностойност 716.53 лв. С получената по делото покана за доброволно плащане, длъжникът бил уведомен, че едновременно с поканата, наложен запор на банковата сметка на дружеството в ПИБ АД и възбрана на имот с идентификатор *** с площ 4419 кв.м., последвана от насрочване на опис и оценка за дата 28.05.2026 г., както и запор на вземане - гаранция в размер на 1329,36 евро по ч.гр.д. 480/2025 г. по описа на БРС.

Длъжникът твърди, че след получаване на ПДИ е сезирал ЧСИ със становище и искане за присъждане на разноски от 09.04.2026 г. Със становището били направени искания за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК; за вдигане на всички наложени запори и възбрани, наложени за обезпечаване събирането на несъществуващото задължение; всички разноски по делото, вкл. за вдигане на запорите и възбраните да са за сметка на взискателя; на длъжника да бъдат присъдени всички разноски, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар в размер на 240 1

Евро, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 31.03.2026 г.

С тук обжалваното постановление, изпълнителното дело прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, срещу което основание жалбоподателят възразява.

Заявява, че е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК и извършва анализ на нормата в тази връзка, за да обоснове извод, че от представеното в изпълнителното дело платежно нареждане е видно, че сумата е наредена по сметката на общината, основанието за плащането е индивидуализирано и плащането е извършено преди образуване на изпълнителното дело, което съставлява „писмото от банка“ по смисъла на нормата.

Излага съображения, за обосноваване на тезата, че не е налице прекратително основание по чл.433, ал.1, т.2 ГПК, т.к. не е налице оттегляне на молбата за образуване на делото от взискателя. Обосновава правния си интерес от обжалване с отговорността за разноски. След като задължението е било погасено преди образуване на изпълнителното дело, не длъжникът, а взискателят е дал повод за образуване на производството, а на основание чл. 79 ГПК и трайната съдебна практика взискателят дължи всички разноски по изпълнителното производство, включително: такси по делото, такси за наложени запори и възбрани, разноски за тяхното вдигане, адвокатско възнаграждение на длъжника.

В тази връзка обжалва полученото на 03.07.2026 г. съобщение изх.

№10465/26.06.2026 г., с което искането му за присъждане на разноски е оставено без уважение. Според жалбоподателя, отказът на съдебния изпълнител е вътрешно противоречив - от една страна приема, че длъжникът няма право да претендира разноски в изпълнителното производство, което е невярна теза, предвид чл. 79 ГПК, вр. чл. 433 ГПК – излага съображения, че както взискателя, така и длъжника не разполагат с изпълнителен титул относно разноските в изпълнителното производство.

След като взискателят има възможност да претендира своите разноски, същото право следва да се предостави и на лицето, което в конкретния случай формално участва като длъжник в изпълнителния процес, но срещу него не съществува изискуемо вземане, поради извършеното плащане преди издаването на изпълнителния лист.

Според жалбоподателя, неуважаването на молбата на „длъжника“ за присъждане на разноските би означавало той да бъде натоварен с финансовата тежест не за собственото си, а за противоправното поведение на лицето, което без основание е образувало изпълнителното производство. В тази връзка се позовава на Определение 6933 от 22.05.2013г., постановено по гр.д. 6270/2013г., ОС Пловдив и на Определение Ns 403/01.12.2008 г. на ВКС, пето гражданско отделение по ч. гр.дело N° 1762 /2008 г., за опровергаване аргументите на ЧСИ, че „взискателят“ ще бъде поставен в неравноправно положение, тъй като нямало да има възможност да възрази за прекомерност на адвокатското възнаграждение на длъжника по висящото изпълнително дело. Излага съображения, че би била приложима съответно нормата на чл.78, ал.5 ГПК. Тук се позовава и на направеното от Община Созопол искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в размер на 240 евро, какъвто размер се претендира и от жалбоподателя.

Взискателят Община Созопол не представя писмени възражения по жалбата.

Във връзка с обжалваното действие, на осн. чл.436, ал.3, изр.ІІ ГПК, ЧСИ Божилова излага подробни мотиви. Намира жалбата за недопустима, евентуално – за неоснователна, необоснована и недоказана. Според ЧСИ Божилова, в разпоредбата на чл. 435 от ГПК са посочени изчерпателно лицата и изпълнителните действия, които те могат да обжалват. В разпоредбата на чл. 435 ал. 2 от ГПК са посочени действията, които длъжникът може да обжалва, в т.ч. отказа на съдебният изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Т.к. жалбата е подадена от длъжника срещу постановлението за прекратяване, същата е недопустима – излага съображения и посочва съдебна практика. Излага съображения, че жалбата в частта срещу постановлението за прекратяване е лишена и от правен интерес, т.к. като краен резултат производството е прекратено, независимо от основанието. В тази връзка оспорва аргументите на жалбоподателя, основани на нормата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК 2 и възможността да се претендират от длъжника направените разноски – излага съображения, че прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не поставя длъжника в понеблагоприятно положение спрямо прекратяване по т. 1 от същата алинея.

Според ЧСИ Божилова, недопустимо е да обжалва постановения отказ да бъдат приети разноски по изпълнителното дело на длъжника, т.к. в изпълнителното производство не е предвидена възможност за длъжника да претендира реализирани разноски, то се образува именно за събиране на задължение от длъжника, а не за длъжника. Излага съображения, основани на нормата на т.34 към ТТРЗЧСИ, за да обоснове извод, че разноски, които не са обективирани в изпълнителния титул, но са били направени за реализиране на производството - за заплатено адвокатско възнаграждение, за възнаграждение за вещо лице, заплатените ключарски услуги, пазач и т.н. са за сметка на длъжника и съобразно нормата на чл. 435 ал.2 т.7 от ГПК могат да се обжалват от длъжника, не и от взискателя. При тълкуване на тази разпоредба, ЧСИ обосновава извод, че длъжникът няма право на разноски в изпълнителното производство.

Евентуално ЧСИ Божилова излага съображения за неоснователност на жалбата. Извършва анализ на хипотезите на чл.433 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство и заявява, че настоящото изпълнително дело е прекратено на осн. чл.433 ал.1, т.2 от ГПК – на основание подадена по делото молба с вх. № 11591/27.05.2026г. за прекратяване от взискателя Община Созопол, съобразно хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, в която съдебният изпълнител не разполага с оперативна самостоятелност да продължи изпълнението или да откаже прекратяване.

Оспорва изложеното в жалбата, че изпълнителното производство следва да бъде прекратено на друго основание - по чл. 433 ал.1, т.1 от ГПК, предвид представеното платежно нареждане за преведена сума преди образуване на изпълнителното дело. Заявява, че същото е изпратено на взискателя за становище и потвърждение и не е било потвърдено, а е поискано прекратяване на делото поради плащане на задължението, което е водещото основание за прекратяване – излага подробни съображения, относно конкуренцията на основания за прекратяване на изпълнителното дело.

Оспорва изложеното в жалбата, че прекратителното основание има значение относно отговорността за разноски в изпълнителното производство. Намира, че в настоящата хипотеза взискателят следва да понесе начислените по делото такси и разноски, но не такива, направени от длъжника. В изпълнителното производство норми, овластяващи ЧСИ да присъжда разноски в полза на длъжника срещу взискателя – в тази връзка оспорва аргументите на жалбоподателя, основани на чл. 79 ГПК и излага подробни съображения.

Според ЧСИ, неприложима е логиката на чл. 78 ГПК - „загубилата страна дължи разноски“ в изпълнителния процес – излага подробни съображения.

ЧСИ оспорва оплакването на жалбоподателя, че Община Созопол „противоправно“ е образувала изпълнителното производство, че е „интервенирала грубо“ в правната сфера на дружеството и че му е причинила вреди. Намира, че това са твърдения за деликтна или друга имуществена отговорност на взискателя, но те не могат да бъдат разглеждани от съдебния изпълнител, който не установява с правораздавателен акт дали взискателят е действал виновно, противоправно, дали длъжникът е претърпял вреди, дали има причинна връзка и какъв е размерът на обезщетението. В рамките на изпълнителното производство ЧСИ изпълнява принудително удостоверено изпълняемо право, а не разрешава исков спор между страните.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, по допустимостта на жалбата, с оглед процесуалното качество на жалбоподателя в изпълнителното производство, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по изп.д.№141/26г. е образувано по молба на Община Созопол, чрез адв. Ю. Б., с която е представен Изпълнителен лист №162 от 17.02.2026г.. издаден 3 въз основа на Решение № 2585/19.01.2025г. по гр.д. № 991/2025г. по описа на Районен съд Бургас, в полза на взискателя, срещу длъжника: "СИНЕТУДИС" ООД, за събиране на суми, посочени в него. С молбата взискателят е поискал пълно проучване на имуществото на длъжника; направено е искане на осн. чл. 427 от ГПК, за насочване на изпълнението срещу притежавания от длъжника недвижим имот, представляващ:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Созопол, с площ от 4 419 кв.м.

Със Запорно съобщение от 17.03.2026г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в "Първа инвестиционна банка" - АД.

На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена на 30.03.2026г.

С молба с вх. №07675/02.04.2026г., взискателят е поискал налагане на запор върху вземането на длъжника "СИНЕТУДИС" ООД, по внесена парична гаранция в размер на 2 600.00 лева по ч.гр.д. № 480/2025г. по описа на БРС. Запорът е наложен със запорно съобщение с изх.№05347/03.04.2026г.

Със становище с вх. № 08064/07.04.2026г., длъжникът "СИНЕТУДИС" ООД е посочил, че вземането към взискателя е платено преди образуване на изпълнителното дело. Направено е искане разноските в производството да бъдат за сметка на взискателя. Поискано е в негова полза да бъде заплатено и адвокатско възнаграждение, съгласно приложени договор за правна помощ и пълномощно.

Същото е изпратено до взискателя за становище.

В отговор е постъпила молба от взискателя, с която иска прекратяване на производството поради плащане от длъжника.

След молбата, с тук обжалваното постановление, ЧСИ Божилова е прекратила производството на осн. чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

С молба вх. №134074/24.06.2026г., длъжникът е поискал присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Със съобщение с изх.