Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 267 от 05.11.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
447/2026
Подписан
05.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 43 · Закон за измерванията
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс
  • чл. 80 и 81 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Б., 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Н.Ц.П. при участието на секретаря И.С.Т. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20261810200447 по описа за 2026 година

Предметът на обжалване:

Електронен фиш /ЕФ/ серия К № ****, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т.2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Н. Ц. Б., ЕГН: **********, законен представител на фирма „****“ ЕООД, с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.Д., ****, ул.“****“ **** е наложена „глоба” в размер на 25,56 евро/ 49,99 лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Електронния фиш е обжалван от наказаното физическо лице, чрез пълномощиника си адв. Н. П. от САК в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Иска се същият да бъде прогласен за нищожен, а при условията на евентуалност отменен като незаконосъобразен, необоснован и издаден при изтекли преклузивни срокове и погасителна давност. Според въззивника оспорения ЕФ е негоден акт, които да поради правни последици, тъй като в съдържанието му не е посочено длъжностно лице, а единствено административната структура, липсвала дата на издаването му /според жалбоподателя порок водещ до нищожност на ЕФ/, а разпечатката връчена на жалбоподателя не съдържала удостоверяване на електронно изявление.

Въведено е възражение, че е неустановено по надлежния ред ограничението 1 на скоростта, местоположението на знака спрямо мястото на измерване, посоката на движение, за която важи, респ., че мястото на измерване не попада в обхвата на действие на знака. Твърди, че е към 19.07.2023г. използваното АТСС не е имало валидна метрологична проверка. Наведени са доводи за нарушение при самото измерване, доколкото не бил ясен режимът на използване на АТСС – стационарен или мобилен, липсвали и данни дали в измервателния уред в момента на заснемане дали не е попадало и друго превозно средство. Подчертава се, че е наложена санкция непредвидена в закона – в закона е фиксирана в размер от 50лева, а с обжалвания фиш е 49,99 лева/25,56 евро. Според въззивника е изтекъл преклузивният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и три годишният срок за погасителната давност по чл. 80 и 81 от НК. Изложени са съображения, че към датата на връчване на обжалвания ЕФ данните за водача към инкриминираната дата били унищожени, респ. правото му на защита реално неупражнимо. Претендира разноски.

В съдебно заседание редовно призован жалбоподателя не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответната страна ОД на МВР- С. редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и писмена защита от гл. юрисконсулт наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на процесното НП и прекомерност на разноските в съдебното производство. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 19.07.2023 г., в 14,06 часа, в Софийска област, община Б., АМ-Хемус 39+300 км посока от гр. С. към гр. Варна, при ограничение на скоростта от 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с товарен автомобил „Ивеко 50 Ц 35“, с регистрационен № ****, собственост на „****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със законен представител Н. Ц. Б., ЕГН: ********** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 насочено към гр. С.. При разрешена 2 стойност на скоростта 80 км/ч., е установена скорост на движение на описания автомобил от 95 км/ч, след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км(%), при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта с 15 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на търговско дружество „****“ АД, с ЕИК: ****, със законен представител И.Р.М., ЕГН: **********.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като законен представител на собственика на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: ЕФ серия К № ****, протокол ******** от ****., от проверката на мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1”(с идентификационен номер на СИ 120cd16); ежедневна ведомост; справка от Търговския регистър; удостоверение от Факултет Полиця; заповед № ****г. и заповед №****г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №****, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата ****г. на 16 км, на пътя от село К. към гр. С., справка за собственост на МПС; справка-отговор на АПИ, ведно със схема на пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на МПС при км 39+530 на АМ Хемус с посока на движение към гр.

Варна, справки АИС АНД. и др., които следва да бъдат кредитирани.

От справката на АПИ и схемата към нея се установява категорично, че към датата на извършване на твърдяното нарушение /19.07.2023г./ при км 39+300 пътното платно в посока гр. Варна е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 39+200 и обхват на действие до км 40+520, тоест 1320 метра. Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 3

Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата ****. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС, както и че уредът е бил, според заповедта на председателя на ДАМТН, валиден до 12.09.2023 година. Следователно, мобилната система, с която е установено и заснето процесното нарушение е годно и надлежно средство за измерване скоростта на пътното превозно средство към датата на извършване на нарушението – 19.07.2023 година.

За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението 31.03.2023г. вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП (с ДВ бp. 54 от 05.07.2017 г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 19.07.2023г. не е било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.

От справките на АИС АНД и приложената по делото справка, като документи с официална удостоверителна сила и приложеното заверено копие се установява датата на издаване на обжалвания ЕФ, връчването му на жалбоподателя.

Заповедите на Министъра на вътрешните работи са официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила. Поради това съдът кредитира тези Заповеди и установява, че конкретно 4 съставеният Електронен фиш отговаря на одобрения образец.

От правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, пред съответния компетентен съд.

От приложената справка от КАТ е видно, че собственик на процесния автомобил е ****“ ЕООД, с ЕИК: ****, със законен представител Н. Ц. Б., ЕГН: **********. Най-късно към датата на подаване на жалбата /06.07.2026г./ жалбоподателят вече е знаел за издадения на негово име Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало автомобила в процесния ден и час.

Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето твърдяното процесно нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение ****7.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

От удостоверението за извършено обучение в Академия на МВР, се установява, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за работа с АТС „ARH CAM S1”.

За да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за 5 това е да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № ****г., като надлежно се попълни протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението. В случая е представен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, съгласно приложението на Наредба № **** г. на МВР за друго място и дата.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредба № **** г. автоматизираните технически средства и системи се използват съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип, а съгласно чл. 9, ал.

1 от същата за осъществяване на контрол с АТСС служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока. За спазване на изискванията на чл. 9 от посочената наредба се съставя протокол в изпълнение на чл. 10 от същата. В случая административнонаказващият орган е доказал, че процесната преносима система е технически годна към датата на установяване на нарушението и е от одобрен тип средство за измерване, с оглед представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване, издадено от Българския институт по метрология. В случая не е представен протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г., съставен към датата на извършване на нарушението.

Съгласно утвърдения образец - Приложение **** към чл. 10, ал. 1 от посочената наредба, задължителни реквизити от съдържанието на протокола са данните за общото ограничение на скоростта, ограничението с пътен знак и разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС. Същевременно обаче при положение, че протоколът е за друг участък, друг час, съдът се оказва в невъзможност да провери и констатациите в акта и да разбере дали и на тази дата в този участък е била поставена камерата, при положение, че съвсем други обстоятелства са описание в протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, представен по делото. Отделно от това мястото е обективен елемент на нарушението, и неясното посочване на същото или в частност несъответствията между фиша и протокола е в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, т. 5 от ЗАНН. На второ място, категоричното посочване на мястото на нарушението е от съществено значение за прилагане на съответната релевантна хипотеза на чл. 21 от ЗДвП, т. е. дали моторното 6 превозно средство е управлявано в населено или извън населено място, което е и задължителен обективен елемент при санкционирането му по чл. 182 от ЗДвП. В процесния случай при квалификацията на нарушението е посочена чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, но при липса на съвпадение на записаните участъци в ЕФ и протокола, както и липсата на снимка на МПС-то води до невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение е извършил, за да организира ефективно защитата си. Отделно от това изисканата скица и писмо от ОПУ-С. касаят обозначенията и знаците в участъка, описан в ЕФ, а в протокола е описан съвсем друг участък от община Сливница, т. е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост. Така констатираната промяна на фактическите обстоятелства /в ЕФ и протокола/ безспорно ограничава правото на защита на нарушителя. Още повече, че ЕФ се издава в негово отсъствие и същият не може да се запознае със съдържанието му и да прави възражения, както би било при съставяне на акт за установяване на административно нарушение.