Решение № 146 от 09.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500250 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на община Варна, подадена чрез надлежен процесуален представител, против решение № 385/09.04.26г., постановено по гр. д. № 1895/25г. на ОС-Варна, в частите му, с които същата е осъдена да заплати на И. Й. Й. от гр. Варна сумата 20 451.68 евро, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на лява бедрена кост, причинено от падане на непочистен от снежна покривка, заледен участък от улично платно на 19 февруари 2025 г. между 15:00 и 16:00 часа в гр. Варна на мястото, посочено на снимката на л. 167 от делото, вследствие бездействието на служители на ответника по поддържането на пътя, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда: 26.08.2025г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата 2 749.11 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди: разходи, както следва: 79 лв. – проходилка; 52.20 лв. – талон за платена такса; 130.50 лв. – лекарство; 2400 лв. – талон за медицинско изделие; 275.09 лв. – инвалидна количка; 840.00 лв. – кинезитерапевтични процедури; 1600 лв. – процедури от 24 април 2025г. до 04 май 2025г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда: 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 2 545.81 евро разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В жалбата се поддържа, че размерът на обезщетението следва да репарира действителните вреди към датата на настъпване на инцидента. В тази връзка се поддържа вече изложеното в 1 отговора на исковата молба, ведно с обратните искове срещу привлечените трети лица. Поддържа се, че не е било доказано виновното поведение на общината, изразяващо се в бездействие, което да се намира в пряка причинна връзка с произшествието и вредите на ищеца. Счита се, че от доказателствата по делото не е установено от една страна, че на процесната дата и място действително е настъпило твърдяното от ищеца събитие, а от друга страна – наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на служители на общината и настъпилите вреди. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените против общината искове да бъдат отхвърлени.

В указания срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна И. Й. Й. чрез адв. И. М.-Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Посочени са правните норми от ЗОбС, ЗМСМА и Закона за пътищата, от които се извежда задължението на общината да управлява и поддържа общинските пътища като осигурява необходимите условия за тяхното непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, включително и тяхното снегопочистване. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и на експертно заключение, се поддържа, че по делото е установено, че от страна на общината не са били изпълнени вменените й задължения и поради непочистването на натрупаната на датата на инцидента снежна покривка върху уличното платно на посочената общинска улица, ищецът е паднал и претърпял травматичното увреждане, довело до неговите болки и страдания, както и извършване на разходи за лечение. Сочи се, че по размера на присъденото обезщетение не са били наведени оплаквания за неправилност на решението, поради което и с оглед нормата на чл. 269 ГПК правомощията на въззивния съд са ограничени до посоченото в жалбата. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

С определение № 364/01.07.26г. съдът е прекратил въззивното производство по отношение на „Пътища и мостове“ ЕООД, гр. Провадия и „Пътно строителство“ АД, гр. Добрич, като трети лица-помагачи на ответника община Варна (въззивник в настоящото производство), тъй като последната в указания й от съда срок не е уточнила дали обжалва първоинстанционното решение и в частта му, с която са отхвърлени обратните му искове против посочените две дружества, нито е заплатила дължимата държавна такса за такова обжалване. Определението като необжалвано е влязло в сила. Поради това следва да се приеме, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частите му, с които са отхвърлени обратните искове, предявени от община Варна за заплащане от присъдените на ищеца суми: 14 316.17 евро от обезщетението за неимуществени вреди и 1 924.37 евро от обезщетението за неимуществени вреди – от „Пътища и мостове“ ЕООД гр. Провадия, и 6 135.50 евро от обезщетението за неимуществени вреди и 824.73 евро от обезщетението за неимуществени вреди – от „Пътно строителство“ АД гр.

Добрич, основани на твърдение за неизпълнение на задължението за поддържане по договор от 31.12.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на главните искове: 26.08.2025г. до окончателното изплащане, при условие, че община Варна от своя страна е платила същите суми на И. Й.

Й.; община Варна е осъден да заплати на „Пътища и мостове“ ЕООД гр.

2

Провадия разноски за първата инстанция.

В съдебно заседание представител на въззивника не се явява, а представителят на въззиваемата страна поддържа изразеното в отговора на въззивната жалба становище.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт.

Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното:

С подадената на 25.08.25г. искова молба И. Й. Й. е предявил против община Варна осъдителни искове за присъждане на сумата от 40 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от травматично увреждане, настъпило на 19.02.25г. в гр. Варна на ъгъла на ул. „Шерба“ и бул. „Княз Борис І“, в резултат на падане на непочистен от снежната покривка и заледен участък от общински път, както и сумата от 5 376.70 лв. като обезщетение за имуществени вреди, представляваща сбор от извършени разходи във връзка с лечението и възстановяването от травматичните увреждания (подробно посочени по видове и размер), ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетенията. Наведените твърдения са били, че на 19.02.25г. между 15:00 ч. и 16:00 ч. и на посоченото място (с уточняваща молба от 28.01.26г. и приложени 2 снимки, снети от Google Street view, актуални към м. 08.2024г., ищецът е означил с „Х“ мястото на инцидента – л. 157, а с допълнителна молба от 05.02.26г. е представил допълнително още 2 снимки с означение с „Х“ на мястото на инцидента до имот с административен адрес ул. „Шерба“, № 2 – л. 166-167; а с изявление в открито съдебно заседание от 27.02.26г. процесуалният представител окончателно е уточнил, че мястото на падане е означеното с „Х“ на снимката на л. 167 ) ищецът е паднал, след което веднага е позвънил на телефон 112 и отзовалият се екип на Спешна помощ му е оказал първа помощ. Същият е изпитвал силни болки и при извършените изследвания в болничното заведение МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, било установено пертрохантерно счупване на лява бедрена кост. Това наложило извършването на 24.02.25г. на операция, а на 28.02.25г. бил изписан от лечебното заведение с предписано движение с помощни средства. Ищецът бил транспортиран в дома на майка си в гр. София, където тя полагала изцяло грижите за ежедневното му битово обслужване, тъй като ищецът не е могъл да се обръща и да извършва елементарни движения, постоянно плачел от болката и се страхувал, че никога няма да проходи. Посочил, че за облекчаване на болките е приемал обезболяващи и превантивно - съдоразширяващи медикаменти през първите 2 месеца след травмата. На втория месец ищецът започнал да ходи с проходилка и 2 месеца след това - с патерици, до м. юли 2025г. включително. През периода от 24.04.25г. до 02.05.25г. е осъществил курс по рехабилитация с дадени препоръки за обучение в ходене в амбулаторни или домашни условия. При преглед на 06.06.25г. било установено, че ищецът извършвал движения с помощни средства с натоварване на оперирания крак до 50 %. Поради продължилите затруднения в движението на крака ищецът провел още 12 бр. кинезитерапевтични процедури за периода от 15.05.25г. до 27.06.25г. Отделно от това ищецът не могъл да започне работа, което му се отразило негативно.

3

Бил принудително откъснат и от младежката си среда - не излизал и нямал никакъв социален живот повече от половин година след инцидента. Всичко това се отразило на емоционалното му състояние – станал раздразнителен и негативно настроен към света. Междувременно на 30.03.25г. починала баба му С.Х.Т., с която той бил в много близки отношения, но поради своето физическо състояние не могъл да присъства на погребението й. Това допълнително допринесло за депресивно му състояние. Тъй като пътят, на който е настъпил инцидента, е публична общинска собственост (чл. 8, ал. 3 и чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗП и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА) и съобразно чл. 11 от ЗОбС общините следва да управляват имотите си в интерес на населението с грижата на добрия стопанин, то длъжностните лица на община Варна не са изпълнили задължението си да поддържат посочения път като го почистят от натрупалата се снежна покривка, за да осигурят необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение (съобразно § 1, т. 14 от ДР на ЗП). Именно от това са настъпили вредите на ищеца при падането му на непочистената улица.

В отговора на исковата молба представителят на община Варна е оспорил, че на 19.02.25г. и на посоченото от ищеца място е съществувала заледена повърхност, която да е причинила падането му. Сочи се, че пешеходната дейност на физическите лица не е рискова и следва да се осъществява с нужното внимание и дължимата грижа. Поради това по делото е необходимо да се установи дали инцидентът не е в резултат на невниманието на ищеца. Освен това е оспорено, че служителите на общината противоправно са бездействали, от което като пряка последица да са настъпили описаните вреди от ищеца. Поради липсата на доказателства се счита, че исковете са неоснователни, евентуално – основателни за нисък размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди. Изложени са и обстоятелствата, релевнатни за определяне на справедлив размер на обезщетението, както и предпоставките за приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – дали и доколко пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Не се оспорва обстоятелството, че участъкът от пътя, на който се твърди, че е настъпило произшествието, попада на територията на община Варна, чиито пътища са били възложени за зимна поддръжка и снегопочистване на ДЗЗД „Зимно Варна 2025“, учредено от „Пътища и мостове“ ЕООД, гр. Провадия и „Пътно строителство“ АД, гр. Добрич.

Конституираните като трети лица-помагачи на ответника в първоинстанционното производство са оспорили предявените искове.

Посочили са, че липсва точно установяване на мястото на инцидента и ако същият е настъпил на бул. „Княз Борис І“, същият не е част от общинската пътна мрежа, а от републиканската такава. В отговорите им на исковата молба е било релевирано възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като се поддържа, че той не е положил дори минимална грижа за собствената си безопасност и не се е съобразил с атмосферните условия, характера на уличната инфраструктура и зимната обстановка към момента на инцидента.

Допълнено е било, че посочената от ищеца улица „Шерба“ не е сред улиците с приоритет за обслужване и почистване, тъй като не съвпада с маршрута на градския транспорт и не е сред улиците с нива на поддържане № 2, № 3 и № 4 в съответствие с Оперативния план на общината, утвърден съгласно Наредба 4

№ РД-02-20-19/12.11.12г., а за тази локална улица сигнал за почистването й не е бил подаден на посочената дата от граждани и/или от община Варна.