Решение № 17366 от 09.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17366 гр. София, 09.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА Гражданско дело № 20241110140542 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ж. А. М., с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца от ответницата за дължими суми, както следва: сумата от 3019,94 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********, аб.№ ******, сумата от 27,83 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 2.11.2023г. до окончателното плащане, сумата от 541,38 лв. – мораторна лихва върху първата главница за периода от 15.08.2021г. до 11.10.2023г., и сумата от 6,46 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 15.11.2020г. до 11.10.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60622/2023г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че ответницата в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което е обвързана от договор за продажба при Общи условия, приети от топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са определени в съответните приложими към договора Общи условия. Поддържа, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 1

ЗЕ потреблението на топлинна енергия е остойностявано ежемесечно по прогнозни вноски, а в края на всеки отоплителен период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота. Посочва, че ответницата не е изпълнила задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия и на услугата дялово разпределение, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж. За дължимите суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената искова защита. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който не оспорва предявените искове. Заявява, че с ищеца са сключили споразумение за разсрочено плащане на дължимите суми.

С молба от 17.12.2024г. ищецът посочва, че действително страните са постигнали споразумение, като с оглед наличието на непогасен остатък от дълга има правен интерес от продължаване на инициираното исково производство. С молби от 23.07.2025г. и от 16.10.2025г. ищецът заявява, че ответницата спазва погасителния план по споразумението, като към м.10.2025г. е заплатила 12 от общо 36 разсрочени месечни вноски. Прави оттегляне на исковете с предмет вземанията за мораторни лихви.

С протоколно определение от 21.10.2025г. на основание чл. 232 ГПК производството по делото е прекратено в частта по акцесорните искове.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 29.01.2026г. ищецът признава извършено погашение по споразумението до падежиралата през м.01.2026г. вноска включително.

Съдът, като прецени твърденията на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяване на фактически състав, включващ: 1/ наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот през исковия период; 2/ извършена от ищеца през този период доставка на топлинна енергия в количество на стойност съответна на претендираната цена; 3/ предоставяне на услугата дялово разпределение, вземането за чиято цена в начисления размер е възникнало в неговия патримониум;

4/ изпадане на ответницата в забава за изпълнение паричните й задължения за заплащане стойността на потреблението и услугата дялово разпределение и размер на дължимото обезщетение за забава съответен на начислените от ищеца мораторни лихви върху всяка главница.

С оглед твърденията на ответницата за сключено с ищеца споразумение и 2 извършени по същото плащания в погашение на предявените вземания за главници и мораторни лихви, съставляващо признание на вземанията както по основание, така и по размер, съдът намира за безспорни всички посочени правопораждащи факти. В тази връзка съдът съобразява представеното като доказателство споразумение от 14.11.2024г., с което ответницата е признала с изрично волеизявление дължимостта в пълен размер на всички вземания предмет на исковите претенции, ведно с начислената върху главниците законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до датата на споразумението, както и разноските, направени от ищеца за държавна такса по заповедното и исковото дело. Договорено е разсрочено плащане на дълга по приет погасителен план, предвиждащ погасяване на задължението на 36 месечни вноски, всяка в размер от 115,47 лв., с указани падежи на плащане 14-то число от месеца, съответно падеж на първа вноска 14.11.2024г. и падеж на последна вноска 14.10.2027г. Предвидено е, че при точно изпълнение съобразно погасителния план ищецът няма да начислява законна лихва за забава върху сумите предмет на споразумението за срока на разсроченото плащане.

С оглед съдържащите се в процесното споразумение уговорки и съобразявайки естеството на постигнатата обща воля на страните съгласно чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че същото обективира съглашение с характеристиките на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Със споразумението страните са уредили спора си във връзка с начислените от ищеца дължими суми по партидата на процесния имот, които ответницата е приела да погаси при уговорените условия за разсрочено плащане. Така сключеното споразумение обвързва валидно страните, като по силата на обективираната в него спогодба съдът намира в полза на ищеца да са възникнали вземания за признатите от ответницата суми за цена на топлофикационните услуги и лихви за забавеното им плащане. С оглед договорения със споразумението срок за изпълнение, към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство е настъпила изискуемостта на първите 15 погасителни вноски с падежи на плащане в периода 14.11.2024г. – 14.01.2026г. Видно от приети като доказателства по делото 15 бр. фискални бонове, в полза на ищеца са извършени в срок плащания, които последният не оспорва, в погашение на всяка от падежиралите към визирания момент вноски, възлизащи общо на сумата от 1732,05 лв. Не се твърди от страна на ищеца, нито са ангажирани доказателства за прекратяване на постигнатото от страните споразумение на посочено в него или друго законово основание. При липса на данни в този смисъл следва да се приеме, че споразумението е действащо между 3 страните и приложими въз основа на същото са уговорените с него условия за разсрочено плащане на дълга. Доколкото непогасените към приключване на съдебното дирене вноски (с падежни дати в периода 14.02.2026г. – 14.10.2027г.) са с ненастъпил падеж, т.е. неизискуеми, то претенциите на ищеца за остатъчната част от дълга са неоснователни.

Въз основа на изложеното се налага извод за неоснователност на предявените искове, поради което същите подлежат на отхвърляне.

По разноските: Тъй като споразумението за погашение на дължимите суми и плащанията по него следват съдебното предявяване на вземанията, вкл. по исков ред, с оглед на което ответницата е дала повод за иницииране както на заповедното, така и на исковото производство, на ищеца се следват сторените от него разноски.

Същият претендира само разноски за юрисконсултско възнаграждение, които са извън предмета на постигнатото споразумение, поради което следва да му се присъдят в определен от съда размер, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 Наредба за заплащане на правната помощ, съответно по заповедното дело – в размер от 50 лв., с равностойност по фиксинг на БНБ 25,56 евро, и по исковото дело – в претендирания по представения списък по чл. 80 ГПК размер от 100 евро.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Ж.

А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ за установяване съществуването на вземания на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 3019,94 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, *********, аб.№ ******, и за сумата от 27,83 лв. – главница, представляваща неплатена цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.09.2020г. до м.04.2022г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 60622/2023г. по описа на СРС, 44 св.

ОСЪЖДА Ж. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 4 сумата от 25,56 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, и сумата от 100 евро – разноски за юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „Нелбо“ АД, ЕИК 175367099.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5