Решение № 3508 от 27.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3508 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20231110155597 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „Армеец“ твърди, че по договор за застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 52 661,25 лв. /след извършено прихващане на дължимите премии по полицата в размер на 1347,75 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю 30“, с рег.

№ РВ 5441 ТТ, настъпили в резултат от ПТП на 22.06.2018г. на път II 62, км. 59 и 668.

Виновен за ПТП е водачът на т.а. марка „Рено“, модел „Т“, с рег. № СВ 1285 ВА и ремарке с рег. № Е 2656 ЕЕ, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение, като е останал задължен за сумата от 6 819,40 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Моли съда да осъди ответника да му заплати последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 10.10.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 2179,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.10.2020г. до 04.10.2023г. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД в срока по чл.131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба. Поддържа, че е заплатил на ищеца по процесната щета сумата от 47 224,60 лв. /с включени 15 лв. ликвидационни разноски/, до който размер счита, че е отговорността му. Твърди, че размерът на определеното обезщетение е завишен и не 1 отговаря на стойността на действителните вреди. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 411 КЗ:

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Всички факти, включени във фактическия състав на вземането с изключение на неговия размер, са безспорни между страните, поради което и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Спорен между страните е въпросът, в какъв размер е възникнало регресното вземане. За отговор на този въпрос съдът съобразява съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол – решение №52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/ застрахователят на гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.

От приетото и неоспорено от страните заключение на повторната САТЕ се установява, че действителната стойност на увредения л.а. марка „Инфинити“, модел 2

„Кю 30“, с рег. № РВ 5441 ТТ към датата на ПТП – 22.06.2018г. е за сумата от 57 968 лв. Съдът кредитира заключението на повторната експертиза, доколкото същото не е оспорено от страните, подробно и пълно отговаря на поставените задачи, отчитайки и времето на експлоатация на МПС. Съгласно заключението на първоначално изготвеното заключение на САТЕ, неоспорено от страните в останалата част /с изключение на отговора на задача № 2/ стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю 30“, с рег. № РВ 5441 ТТ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 51 203,58 лв., която стойност надхвърля 70% от действителната стойност на самото МПС към датата на ПТП – 57 968 лв., поради което и при съобразяване с разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, съдът приема, че е налице тотална щета на МПС. При формиране на дължимото от ответника обезщетение, съдът намира, че от пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП – 57 968 лв., следва да бъде приспадната стойността на запазените части на автомобила в размер на 20% /съгласно заключението на САТЕ/, намиращи се във владение на собственика на МПС, доколкото същите нямат качеството на увредено имущество и на увредения не се дължи обезщетение за тяхната равностойност. Отделно за собственика съществува възможността да реализира приход на парични средства чрез продажбата им, което е релевантен начин за обезщетяването им за повредата на автомобила като цяло. С оглед изложеното, съдът приема, че действителната стойност на л.а. марка „Инфинити“, модел „Кю 30“, с рег. № РВ 5441 ТТ, след приспадане на запазените части е в размер на 46 374,40 лв.

Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът на действителните вреди. На основание чл.411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.411 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 46 389,40 лв.

Безспорно между страните е, че ответникът е заплатил сумата от 47 204 лв., с което плащане изцяло е погасил размера на дължимото регресно вземане на платено застрахователно обезщетение, поради което искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът за 3 заплащане на лихва за забава върху главницата следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответникът в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 6 819,40 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 22.06.2018г. на път II 62, км. 59 и 668, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 179,26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.10.2020г. до 04.10.2023г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, сумата от 100 лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4