Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 870 от 16.05.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 438/2022
Вид
Решение № 870
Подписан
16.05.2022
В сила
16.05.2022
Състав
ЯВОР ИВАНОВ КОЛЕВ, ЯНКО АНГЕЛОВ АНГЕЛОВ, ЙОРДАН РОСЕНОВ РУСЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6 ал.2, т.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.72 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.78 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.78 ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 870 Година 2022, 16.05. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав на 19.04.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР

КОЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

ЙОРДАН РУСЕВ при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора СЛАВЕНА КОС­ТО­ВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ

ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер

438 по описа за 2022 годи­на и като обсъди:

Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „ОМНИКАР АУТО“ООД, със седалище и адрес на управление в село Труд, ул.„Карловско шосе“, чрез адв.Т. К., срещу постановеното по АНД №6406/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив/ПРС/, ІII н. състав съдебно решение №2302/17.12.2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/ №594593-F600708/19.08.2021г., издадено от заместник директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на дру­жеството, на основание чл.182 ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 4 100,37 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС. Със същото решение жалбо­подателят е осъден и да заплати на НАП сумата в размер на 80 лева разноски.

В жалбата се сочи, че решението на ПРС е незаконосъобразно, като са изложени доводи за наличие на касационни основания – съществено нарушени процесуални правила, нарушение на материалния закон и неправилно опреде­лено наказание.

Претендира се приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, алтер­нативно намаляване размера на санкцията до минимума. Моли реше­нието да бъде отменено, като вместо това се постанови отмяна, алтернативно изменение на издаденото НП.

Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП – Пловдив, чрез проце­суа­лен представител юриск.А. оспорва жалбата и моли решението на ПРС като правилно и законосъобразно да се потвърди. Подробни съображения излага в депозиран по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаг­раждение и прави възражение за прекомерност на евентуално претен­дирано адвокатско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е ОСНО­ВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав установи, че с оспореното НП №594593-F600708/19.08.2021г. на заместник директор на ТД на НАП – Пловдив, на „ОМНИКАР АУТО“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 100,37 лева за нарушение на чл.78 ал.2 ЗДДС и чл.78 ал.3 ЗДДС, за това, че като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на стока – лек автомобил марка Nissan, модел Micra, шаси №VNVK1400163207611 при условията на финансов лизинг по чл.6 ал.2, т.3 ЗДДС, не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 4 100,37 лева по фактура №**********/30.08.2019г., издадена от „ОББ Интерлийз“ЕАД в законоустано­вения срок – от 01.11.2020г. до 14.11.2020г. вкл. за данъчен период м.10.2020г., което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС за м.10.2020г. в по-малък размер със сумата от 4 100,37 лева. Установено е, че съгласно договор за финансов лизинг №0021142/J/12.08.2019г., сключен между „ОББ Интерлийз“ЕАД в качеството на лизингодател и „ОМНИКАР АУТО“ООД в качеството на лизингополучател, лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг с възможност за закупуване следните лизингови вещи, сред които: лек автомобил марка Nissan, модел Micra, шаси №VNVK1400163207611.

Автомобилът е предаден на лизингополучателя на 12.08.2019г., видно от удостоверение за приемане - Приложение 4 от същата дата. За извършената доставка „ОББ Интерлийз“ЕАД е издало фактура №**********/30.08.2019г. с данъчна основа 25 325,01 лева и ДДС 5 065,00 лева, по която ДДС е начислен от лизинговото дружество в данъчен период м.08.2019г. През м.08.2019г. по фактурата е ползвано право на данъчен кредит по смисъла на чл.72 ал.2 ЗДДС и от „ОМНИКАР АУТО“ООД. С Допълнително споразумение №4 от 16.10.2020г. към Договор за финансов лизинг №0021142/J/12.08.2019г., същият е частично прекратен по отношение на гореописания лек автомобил.

Във връзка с развалянето на доставката, от страна на доставчика е изда­дено кредитно известие №**********/28.10.2020г. с данъчна основа „минус“ 20 501,83 лева и ДДС „минус“ 4 100,37 лева, което е трябвало да бъде отразено в резултата по ДДС на „ОМНИКАР АУТО“ООД за данъчен период м.10.2020г.

В данъчния период, през който е извършено намалението на данъчната основа по доставката – м.10.2020г., „ОМНИКАР АУТО“ООД е следвало да направи корек­ция на ползван данъчен кредит в размер на 4 100,37 лева по фактура №**********/30.08.2019г., като отрази издаденото от доставчика кредитно известие №**********/28.10.2020г. в дневника си за покупки и в СД, подадени в ТД на НАП – Пловдив, СД вх.№16004486256/13.11.2020г. за данъчен период м.10.2020г. „ОМНИКАР АУТО“ООД е извършило следващата се корекция на ползван данъчен кредит в размер на 4 100,37 лева със закъснение, като е отразило издаденото кредитно известие в дневника си за покупки и в СД с вх.№16004574878/12.02.2021г. Кредитното известие е отразено в ДП за данъ­чен период м.12.2020г., като е допусната техническа грешка от ЗЛ и е вписана дата на КИ 01.12.2020г., която техническа грешка е коригирана и издаденото КИ №**********/28.10.2020г. е отразено с вярната дата в м.01.2021г. в подаде­ната СД по ДДС в ТД на НАП – Пловдив с вх.№16004574878/12.02.2021г.

Неизвършването на корекцията е прието, че е довело до определяне на резултат за данъчен период м.10.2020г. в по-малък размер, вместо следващия се резултат – „ДДС за внасяне“ с включено ДДС при коректно отразяване на кредитното известие. Нарушението е прието, че е извършено на 17.11.2020г. в град Пловдив и установено при проверка на „ОМНИКАР АУТО“ООД с предоставени документи и писмени обяснения от задълженото лице в ТД на НАП – Пловдив с Придружително писмо вх.№70-00-819/26.01.2021г. по връчено ИПДПОЗЛ

№П-16001620213431-040-001/15.01.2021г.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния съд е приел, че от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на дружеството на вме­неното му нарушение на ЗДДС, а от друга, че наложеното му на­ка­­зание съот­ветства на осъществената от него про­тивоправна дейност, как­то и че не са налице допуснати съществени нарушения на про­цесуалните правила от адми­нист­­­­ра­­тив­нонаказващия орган. Прието е също така и че извършеното наруше­ние не е маловажен случай по чл.28 ЗАНН.

Така постановеното решение е неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя установената от ПРС фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотра­зя­ване на получен данъчен документ – кредитно известие в отчетните регистри за съответния данъчен период – м.10.2020г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена като кредитното известие е отразено в дневника за покупки за м.12.2020г. с допус­ната грешка, която е отстранена в подадената за м.01.2021г. справка-декла­рация, т.е. преди съставяне на АУАН, по инициатива на наказаното лице.

В случаи от вида на разглеждания обаче, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстра­нено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не над­хвър­ля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което се констатира, че не е било направено/в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/.

Това е така, защото в случая е налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недекла­рираната сума, и то при положение, че към момента на установяване на нару­шението, същата вече е била декларирана, макар и с известно закъснение.

При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на ней­ния размер, настоящият съдебен състав приема, че наложената санкция е в несъответствие с принципа на пропорционалност.

Все в тази насока следва да бъде съобразено, че преценката дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение, следва да бъде основана и на практиката на СЕС по дело С-259/12, което е с предмет: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неут­ра­литет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012г., постъпил в Съда на 24 май 2012г. Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и „Родопи-M 91“ООД по повод наложена на последното администра­тивна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура.

В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл.182 ал.1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде съобразена практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват.

Съгласно постоянната съдебна практика при лип­сата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции­те, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компе­тентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи /в този смисъл Решение от 19 юли 2012г. по дело Redlihs, C-263/11/.

При това положение, санкциите, които държавите членки могат да прие­мат, за да осигу­рят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане и по-специално, за да гарантират спазването на задълже­нията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анули­рането на фактура, по която са извършили приспадане, в т.ч. и какво в случая се касае за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли на първо място да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС/в този смисъл Решение от 29 юли 2010г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09 и Решение от 29 март 2012г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10/.

СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер/Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика/.

В заключение СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заоби­ка­ляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постига­не на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност нацио­нална правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки.