Решение № 3155 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3155 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110207165 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № НП-КД-2 от 12.05.2022г., издадено от В.Н.Т. – Изпълнителен директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.34, ал.1 и ал.2 и чл.166 от Закона за социалните услуги (ЗСУ), вр. чл.83, ал.1 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ на ЕТ „****“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7000 (седем хиляди) лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от ЕТ „****“ чрез адв. Т..

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочва се, че Дом за стари хора, находящ се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „Пионерска“ № 1А е имал Лиценз със срок до 31.12.2021г. В срока, в който Лицензът трябвало да бъде подновен управителят се разболял от Ковид – 19 и не е било възможно да подаде нужните документи.

Административно – наказващият орган се критикува, че не е отчел, че след извършване на проверката са били подадени документи за преразглеждане на Лиценза. Изтъква се, че в Дома не е имало никакви нарушения, не са настъпили вреди за настанените там хора и че това е първо нарушение за жалбоподателя. Иска се прилагане на чл.28 от ЗАНН и отмяна на Наказателното постановление поради противоречие със закона. Алтернативно се иска намаляване на наложената санкция до законовия минимум. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 25.10.2022г. жалбоподателят ЕТ „****“ и адв. Т., редовно призовани, не се явяват. В съдебното заседание на 10.01.2023г.

1 жалбоподателят се представлява от адв. Т., а в съдебното заседание на 04.04.2023г. се явяват и адв. Т., и управителя В.М.. По време на съдебните прения пред СРС на 04.04.2023г. адв. Т. пледира за уважаване на жалбата, тъй като административно-наказващият орган бил упражнил правомощията си неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че са нарушени правата на ЕТ „****“. Посочва се, че до края на 2021г. жалбоподателят е притежавал необходимите документи за упражняване на дейност. Административно-наказващият орган не бил съобразил, че няколко седмици преди изтичане на срока - 31.12.2021г. при извършена проверка не е отбелязана липсата на Лиценз, нито били издадени указания за издаването му.

Не било отчетено и това, че е имало промяна в управата на едноличния търговец, както и последващият факт на заболяване с Ковид-19. Твърди се, че проверката е по повод на сигнал, свързан с неосъществено свиждане след 12:00 часа. Адвокатът заявява, че административно-наказващият орган е посочил правното основание, но не е отбелязал обхвата на проверката по смисъла на чл.38, ал.2 от Наредбата. Иска се от административнонаказващия орган да предостави методическа помощ за подновяване на статуквото след установяване на нарушението, да издаде задължителни предписания, които да подпомогнат жалбоподателя да спази материалния закон, като се твърди, че чак тогава е следвало да се извърши последваща проверка, която да установи липсата на изпълнение на дадените вече задължителни предписания и да се издаде процесното Наказателно постановление. С тези аргументи се моли СРС да отмени Наказателното постановление, алтернативно да намали санкцията. В съдебно заседание пред СРС, НО, 10 състав на 04.04.2023г. управителят на ЕТ „****“ заявява, че поддържа казаното от адв. Т. и че няма какво да допълни.

Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна – Изпълнителен директор на АКСУ – се представлява от юрк. Делииванова, която в съдебно заседание на 25.10.2022г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 04.04.2023г. юрк. Делииванова представя писмени бележки и казва, че Наредбата, на която се позовава адв. Т. е в сила от 04.07.2022г., т.е. след проверката. Пледира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за потвърждаване на процесното Наказателно постановление.

В писмените бележки юрк. Делииванова се позовава на §38 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗСУ. Относно твърденията от жалбата се посочва, че управителят на ЕТ „****“ се твърди да е сменен извън дадения от закона срок за лицензиране до 31.12.2021г. и че тогава било и претърпяното заболяване. Освен това при справка в Търговския регистър не се установявала промяна на управителите на ЕТ „****“, нито с жалбата били представени такива доказателства. Доколкото с издаването на Лиценз се лицензира доставчика на услуги, а не представляващото го лице, което физически следва да подаде заявление за лицензиране, законът определя като административно - наказателно отговорно лице самият доставчик – без значение дали той е физическо или юридическо лице. Поради това се твърди, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на ЕТ „****“ по реда на чл.166 от ЗСУ. Посочва се, че предоставянето на услугата преди издаването на Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ, основаващо се на друг документ, издаден от предишен компетентен орган в тази област, е ирелевантно, тъй като 2

ЗСУ обхваща и регулира обществените отношения в областта на предоставянето и ползването на социални услуги след влизане в сила на ЗСУ. Посочва се, че издаденото удостоверение от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е без правна стойност след 31.12.2021г. Като релевантно се определя наличието на сключени договори и настанени потребители. Посочва се, че естеството на нарушението не е еднократен акт, тъй като се извършва непрекъснато в определено време до установяването му чрез договори, сключени както след 31.12.2021г., така и такива от преди това, но действащи след 31.12.2021г. Твърди се, че нарушението се е осъществявало и към момента на проверката. Обяснява се, че датата на проверката е и дата на извършване на нарушението, тъй като тогава е установено, че лицето предоставя социална услуга без да е изпълнило изискванията на чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ. Процесуалният представител на въззиваемата страна обръща внимание и на това, че законодателят неколкократно е удължавал първоначално заложения срок - 1 януари 2021г. Първо срокът е бил удължен до 1 юли 2021г., а по-късно (с нова промяна в ЗСУ) срокът е бил удължен до 31 декември 2021г. и заради усложнената епидемиологична обстановка в страната, и за да се даде достатъчно време на заинтересованите граждани да се запознаят с промените в закона и да предприемат съответните действия за привеждане на дейността си в съответствие с новите изисквания. В писмените бележки се посочва, че в действителност от извършеното нарушение няма настъпили вреди, но се отбелязва и това, че нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Липсата на възникнали вредни последици не може да бъде единствената предпоставка за квалифициране на деянието като маловажен случай. По отношение на твърдението на жалбоподател, че полаганите грижи за настанените в Дома лица били в съответстват на изискванията на закона, юрк. Делииванова посочва, че това няма как да е така, тъй като ЕТ „***-В.М.“ нерегламентирано предоставя социални услуги, без да спазва изискването на закона да притежава Лиценз, за издаването на който е необходимо да бъдат спазени допълнителни регламенти и изисквания. Във връзка с аргументите, развити в жалбата, в писмените бележки се посочва, че не може да се приеме за смекчаващо вината обстоятелство това, че нарушението е извършено за първи път, тъй като поредността е включена в състава на правната норма, приложима и съответстваща на извършеното нарушение. В писмените бележки се отбелязва и това, че нарушението не може да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като ЕТ „***-В.М.“ предоставя социалната услуга „резидентна грижа“ по реда на чл.15, т.8 от ЗСУ за целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“ по чл.14, ал.2, т.6 от ЗСУ без издаден лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ, като в проверения Дом за стари хора е била предоставена социална услуга на 23 лица в надтрудоспособна възраст по смисъла на § 1, т.26 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗСУ. Твърди се, че с подписването на договор с всяка едно от тези лица е изпълнен съставът на нарушение по чл.31, ал.1 и ал.2 от ЗСУ. Според предмета на договора на лицата са предоставяни социални услуги, в които се включват осигуряване на лекарски надзор и оказване при нужда на спешна медицинска помощ, осъществяване на грижи за задоволяване на ежедневни потребности, грижи за оптимизиране на условията на живот и почивка на потребителя. Според юрк. Делииванова 3 това по категоричен начин показва, че ЕТ „***-В.М.“ като страна по договорите за социални услуги на всяко едно от настанените лица е предоставяло социалната услуга „резидентна грижа“, която съгласно § 1, т.15 от ДР на ЗСУ е дейност за осигуряване на място за насТ.ване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности - за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот.

Относно размера на наложеното наказание юрк. Делииванова посочва, че е съобразена тежестта на административното нарушение, както и обществено-опасните му последици.

Отчетен е броят на засегнатите от нарушението лица, както и тяхната надтрудоспособна възраст и специфични потребности да получават качествена грижа непрекъснато - 24 часа в денонощието. Категорично се отрича маловажност на административното нарушение. Въз основа на гореизложеното и позовавайки се на незадължителна съдебна практика процесуалният представител на въззиваемата страна иска съдът да потвърди процесното Наказателно постановление, тъй като съдържа всички изискуеми от закона реквизити, издадено е в съответствие с материалноправните разпореди и в съответствие е целта на закона, от компетентен орган, при спазване на установената форма и без да са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбоподателя доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

На ЕТ „****“, предоставяща социални услуги в Дом за стари хора било издадено от Агенция за социално подпомагане Удостоверение за регистрация № 838-01 от 28.04.2010г.

Със Заповед № РД-18-263 от 08.04.2022г. на Изпълнителния директор на АКСУ е наредено да се извърши проверка по сигнал в частен Дом за стари хора „***“ с доставчик ЕТ „****“, с адрес на предоставяне : ***. Проверката е възложена на Ц.П. (Началник отдел „Северозападен“ в Дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“), Т. Ш. (Началник отдел „Югозападен“ в Дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“) и Т. М. (главен инспектор в Дирекция „Контрол, мониторинг и лицензиране на социалните услуги“).

На 08.04.2022г. свидетелките П., Ш. и М. извършили проверка на Дом за стари хора в гр. София, ***, стопанисван от ЕТ „****“. В Дома били установени общо 23 лица със сключени и действащи договори за социални услуги с ЕТ „****“, както и 3 лица без сключени договори, вписани в регистъра на потребителите. Проверяващите служители поискали от представител на ЕТ „****“ да им предостави документ, доказващ разрешение за извършване на дейност, но получили отговор, че такъв документ няма. Проверяващите лица установи, че в Дома за стари хора ЕТ „****“ се предоставя социална услуга на общо 26 души, но няма издаден Лиценз от Изпълнителния директор на АКСУ. От базата данни на АКСУ било констатирано, че откакто съществува АКСУ /15.09.2020г./ до момента на проверката /08.04.2022г./ не са били подавани документи от страна на ЕТ „****“ и 4 съответно не е издаван Лиценз за предоставяне на социални услуги.