Решение № 4674 от 22.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4674 гр. Варна, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110104807 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „В и К“ АД, гр. Ловеч с р е щ у К. П. А., обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 566,94 лв., представляваща главница за незаплатени В и К услуги за периода от 29.03.2024 г. до 28.06.2024 г. за имот в ****; сумата от 47,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата до 28.01.2025 г.; както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 30.01.2025 г. до окончателното плащане. За тези суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1409/2025 г. по описа на ВРС.

В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е негов абонат по партида № 130056 за имот в гр. Ловеч, като отношенията им се уреждат от договор при Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от КЕВР и публично оповестени. За процесния период на ответника е доставена питейна вода, отчетена по изправен водомер, монтиран с протокол от 22.06.2023 г., подписан от ответника. Потреблението е отразено в 4 броя фактури, които са осчетоводени, но не са заплатени. Поради неизпълнението е подадено заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение и срещу която длъжникът е възразил.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника , в който се оспорват исковете изцяло. Ответникът оспорва качеството си на „потребител“ и наличието на валидна облигационна връзка, тъй като ищецът не е представил доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на имота. Оспорва реалността на отчетените количества вода, като твърди, че не са представени карнетни листи, подписани от него, от които да е видно, че отчитането не е било служебно. Оспорва съдържанието и получаването на процесните фактури, като твърди, че те са частни документи, които не доказват реална консумация. Навежда твърдение, че през процесния период не е извършвано реално отчитане на водомер от служител на ищеца. Като основно възражение представя справка от сайта на ищеца, направена на 28.02.2025 г., от която е видно, че за потребителски номер 130056 „няма неплатени задължения“.

В откритото съдебно заседание ищецът не се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа изцяло исковата молба и представя уточняваща молба относно формирането на главницата по всяка от фактурите. Ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа отговора и оспорва иска.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – писмени такива, заключението по съдебно-счетоводната експертиза и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното ч. гр. д. № 1409/2025 г. по описа на ВРС се установява, че по подадено от „ВиК" АД – Ловеч заявление по чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 638/06.02.2025 г. срещу К. П. А. за сумата 566,94 лв. главница за незаплатени ВиК услуги за периода 29.03.2024 г. – 28.06.2024 г. и 47,92 лв. обезщетение за забава до 28.01.2025 г., ведно със законната лихва от 30.01.2025 г. до окончателното плащане. В законоустановения срок ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което ищецът е предявил в срок установителните искове по чл. 422 ГПК.

От представената искова молба и приложените към нея доказателства се установява, че за имот, находящ се в ****, е открита абонатна партида с потребителски № 130056, по която като абонат-потребител е вписан ответникът К. А.. Доставката на ВиК услуги се извършва при Общи условия за 2 предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК" АД – Ловеч, одобрени от ДКЕВР и публикувани в печата и на интернет страницата на оператора.

От приложения Протокол за монтаж на водомер от 22.06.2023 г. се установява, че на адрес **** е монтиран водомер за потребителски № 130056, като в протокола са отразени данни за водомера и показанията му при монтажа, а същият е подписан и от ответника К. А.. С подписа си ответникът удостоверява приемането на измервателното устройство и факта, че с него ще се отчита потреблението в процесния имот.

От приложената извадка от електронните отчети за потребителски № 130056 се установява, че за периода до 24.07.2024 г. са отразени последователни показания на монтирания на 22.06.2023 г. водомер, като за процесния под-период 12.03.2024 г. – 19.06.2024 г. са отчетени последователно количества от 30 м³, 35 м³, 32 м³ и 23 м³, съответстващи на фактурираните количества.

От представеното извлечение за задълженията към 28.01.2025 г. по партида № 130056 се установява, че незаплатените суми за ползвани ВиК услуги за периода 11.04.2023 г. – 19.06.2024 г. са начислени по четири фактури, издадени в периода 29.03.2024 г. – 28.06.2024 г., като по процесните четири фактури общият размер на главницата възлиза на 566,94 лв., а начислената мораторна лихва до 28.01.2025 г. – на 47,92 лв.

Съдебно-счетоводната експертиза, назначена по делото и изслушана в откритото заседание, след проверка в счетоводството на ищеца и въз основа на представените писмени доказателства, дава заключение, че дължимите суми са начислени помесечно и съобразно приложимите ценови ставки за съответния период и имот. Вещото лице установява, че по партида с потребителски № 130056 незаплатените суми за ВиК услуги са за периода 11.04.2023 г. – 19.06.2024 г., като процесните фактури са издадени в периода 29.03.2024 г. – 28.06.2024 г. В Таблица 1 на заключението са подробно отразени: периодът на потребление, отчетените количества, стойността по всяка фактура, падежите, периодът на забава и изчислената лихва, а именно:

– фактура № 0213014600/29.03.2024 г. – за период 11.04.2023 г. – 12.03.2024 г., количество 30 м³, главница 126,18 лв., падеж 29.04.2024 г., лихва за забава до 28.01.2025 г. – 13,11 лв.;

3

– фактура № 0213014664/30.04.2024 г. – за период 12.03.2024 г. – 11.04.2024 г., количество 35 м³, главница 171,41 лв., падеж 31.05.2024 г., лихва – 15,71 лв.;

– фактура № 0213014721/31.05.2024 г. – за период 11.04.2024 г. – 14.05.2024 г., количество 32 м³, главница 156,71 лв., падеж 01.07.2024 г., лихва – 12,50 лв.;

– фактура № 0213014779/28.06.2024 г. – за период 14.05.2024 г. – 19.06.2024 г., количество 23 м³, главница 112,64 лв., падеж 29.07.2024 г., лихва – 7,78 лв.

Общият сбор на главниците по тези фактури е 566,94 лв., а общият размер на лихвите за забава до 28.01.2025 г., изчислен от вещото лице, възлиза на 49,10 лв., като вещото лице в съдебно заседание уточнява, че посоченото в текста „566,94,65 лв." е очевидна техническа грешка, която не се съдържа в самата таблица. Експертизата потвърждава, че начисленията по фактурите са извършени съобразно действащите цени за доставяне, отвеждане и пречистване на вода и съгласно Общите условия на оператора.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са процесуално допустими. Налице са специалните предпоставки за защита по този ред – издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1409/2025 г., подадено в срок възражение от длъжника и предявен в срока по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК установителен иск за същото вземане и между същите страни, при пълен идентитет по предмет и размер на претенцията.

По съществото на спора, в тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги в процесния имот; че за спорния период действително са предоставени ВиК услуги в посочените количества посредством изправно средство за търговско измерване; че са издадени процесните фактури и вземанията по тях са станали изискуеми; както и че размерът на начислените главници и лихви е правилно определен. В тежест на ответника е при установяване на тези факти да докаже своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, включително евентуално плащане, липса на потребление или други основания за недължимост.

4

По отношение на възражението за липса на качеството „потребител", съдът намира, че същото е неоснователно. Съгласно § 1, т. 2, б. „а" и „б" ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. потребител на ВиК услуги е физическо или юридическо лице – собственик или ползвател на имота, в който се предоставят услугите. От представената партида и най-вече от Протокола за монтаж на водомер от 22.06.2023 г., в който като потребител, присъствал и подписал, е посочен именно ответникът, се установява, че той се е легитимирал пред оператора като лице, което ползва имота и приема монтирането на измервателното устройство за своя сметка. С подписа си върху протокола ответникът фактически е признал, че е потребител на ВиК услуги за процесния обект, а това признание, в съчетание с воденето на партида на негово име, е достатъчно да обоснове качеството му на потребител, независимо от липсата на представен нотариален акт в процеса.

Възражението, че не е доказано реално отчитане, също не може да бъде споделено. От извадката от електронните отчети е видно, че за процесния период са отразени конкретни дати на отчет, начални и крайни показания на водомера и реално потребени количества, които съвпадат с количествата по фактурите. Отделно от това съдебно-счетоводната експертиза, изготвена въз основа на счетоводните регистри на ищеца, потвърждава, че начислените суми съответстват на отчетените количества и на действащите тарифи. Експертното заключение е обективно и обосновано, поради което съдът го кредитира изцяло.

Представената справка от сайта на ищеца за липса на непогасени задължения към 28.02.2025 г., не опровергава съществуването на процесните вземания. При липса на представен по делото платежен документ, който да послужи като доказателство за погасяване на конкретните четири фактури, не може да приеме, че с една обща онлайн справка се доказва липса на задължение, която се опровергава от издадените счетоводни документи и експертно заключение за дължими суми.

От изложеното следва, че ищецът е установил възникването и съществуването на вземанията за заплащане на стойността на доставените ВиК услуги за периода 29.03.2024 г. – 28.06.2024 г. в общ размер на 566,94 лв., както и дължимостта на обезщетението за забава до 28.01.2025 г. в размер на 47,92 лв., съответстващ на петитума на предявения иск. Не са налице 5 доказателства за погасяването им, поради което предявените положителни установителни искове се явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълния им размер.

Предвид основателността на главните искове, основателна се явява и претенцията за законна лихва върху главницата от 566,94 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.01.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Относно разноските:

Съобразно изхода на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство. Съдът, отчитайки представения по делото списък на разноските и дадените указания, намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени:

375 лв. – съдебно и 25 лв. – разноски в заповедното производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. П.

А., ЕГН **********, с адрес ****, дължи на „ВиК" АД, ЕИК 110549443, със седалище и адрес на управление ****, сумата 566,94 (петстотин шестдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 29.03.2024 г. до 28.06.2024 г. за имот, находящ се в ****, по абонатна партида с потребителски № 130056; сумата 47,92 (четиридесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава върху тези главници за периода до 28.01.2025 г.; както и законната лихва върху сумата 566,94 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 638/06.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1409/2025 г. по описа на Варненски районен съд, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.