Решение № 186 от 02.12.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Оряхово, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100333 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Н. И. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, общ. Мизия ул. «Александър Якимов» №23, чрез адв. К. И. Б. от АК-Русе, с която е предявила против „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК: 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.

„Гюешево” №14, представлявано от Е.К.П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните Н. И. К. с ЕГН:********** и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК: 175070632, че сключеният между тях Договор за потребителски паричен кредит №2951669 е недействителен/нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите.

- в условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски паричен кредит №2951669 да бъде признато за установено, че клаузата вменяваща задължение на Н. И. К. с ЕГН:********** да заплати на ответното дружество застрахователна премия за целия период на кредита в общ размер на 977,28 лв. /или по 10,18 лв. към всяка една от 96-те месечни вноски/, както и клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане на кредита в размер на 400 лв. са нищожни.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски паричен кредит №2951669, сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК:

175070632 гр. София, по силата на който се е задължила да върне главница в размер на 4000 лева на 96 /деветдесет и шест/ месечни вноски.

Сочи се, че в сключения индивидуален договор за потребителски 1 паричен кредит не е посочена конкретна дата на сключването му, което е задължителен реквизит на договорите за потребителски кредит.

На следващо място се релевира, че към чистата стойност на кредита от 8000 лева са добавени допълнителни 400 лева под формата на такса за разглеждане на кредита, като ищцата се е задължила да върне, освен заемната сума, но и възнагР.телна лихва и други такси и разходи, както следва:

Чиста стойност на кредита – 8000 лева /като в договора е посочено, че към тази сума са добавени още 400 лева – такса за разглеждане, която сума е олихвявана във всяка месечна вноска/;

Застрахователна премия – 977,28 лева, която е разпределена към всяка месечна вноска /по 10,18 лева на общо 96 месечни вноски/.

Излагат се доводи, че в сключения договор не е уговорен лихвен процент на ден, към него била приложена таблица за дължимите 96 месечни вноски, която няма характер на погасителен план съгласно ЗПК, а размерът на месечната погасителна вноска е 149,60 лева, без да е посочено ясно какви компоненти съдържа тази месечна погасителна вноска.

Счита се, че отпуснатият кредит на ищеца като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на пар.13, т.12 от ДР на ЗЗП, поР. което той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК и по смисъла на §13, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен, поР. наличие на няколко от хипотезите, регламентирани в чл.22 от ЗПК.

Сочи се, че договорът за кредит не отговаря на изискванията за шрифт, съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно не по-малък от 12, както и че липсва разстояние между редовете и абзаците, което нарушава изискването договорът да е съставен по ясен и разбираем за потребителя начин.

Оспорва се, че в ГПР са включени таксата за разглеждане на кредита в размер на 400 лева, както и застрахователната премия в общ размер на 1380,96 лева.

Релевира се, че в договора липсва и лихвен процент на ден, което влече пълната му недействителност, съгласно чл.22 от ЗПК, където е предвидено, че ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-12 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Възразява се, че липсва ясна методика за изчисляване на ГПР, който е посочен като абсолютна стойност, както и лихвеният процент.

Излагат се доводи, че в ГПР не са включени застрахователната премия и допълнителната такса за разглеждане на кредита, поР. което договорът е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Това е така, тъй като според ищцата, дори ГПР да не надхвърли максимално допустимия от закона размер, то той е посочен в по-малък размер от реалния, което според практиката на СЕС се приравнява на липса на ГПР.

2

Твърди се, че клаузата за задължителна застраховка е нищожна, тъй като не става ясно, каква е тази застраховка, като същата без застрахователна полица се събира от кредитора при начална липса на основание.

Сочи се още, че клаузата за застрахователна премия не е индивидуално договорена с потребителя /ищцата/, а е включена, като част от договора за потребителски кредит от икономически по-силната страна – кредитора. Счита се, че при това положение ищцата не е било възможно да повлияе и заплащането й е било задължително условие за сключване на кредита.

Релевира се, че добавянето към месечните вноски на застрахователните премии, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.2, т.10 от ЗЗП.

На следващо място се твърди нищожност и на таксата за разглеждане на кредита, тъй като няма никаква яснота какви точно услуги се предлагат срещу тази такса в размер на допълнителни 400 лева, както и че тя е добавена към чистата стойност на кредита и недопустимо се олихвява.

Моли се, съдът да постанови решение, с което:

- да признае за установено в отношенията между страните Н. И. К. с ЕГН:********** от гр. Мизия, общ. Мизия ул. «Александър Якимов» №23, чрез адв. К. И. Б. от АК-Русе и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, ЕИК: 175070632, със седалище и адрес на управление: гр. София ул.

„Гюешево” №14, представлявано от Е.К.П., че сключеният между тях Договор за потребителски паричен кредит №2951669 е недействителен/нищожен, като противоречащ на нормативните изисквания на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите;

- в условията на евентуалност, в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на Договор за потребителски паричен кредит №2951669 да бъде признато за установено, че клаузата вменяваща задължение на Н. И. К. с ЕГН:********** да заплати на ответното дружество застрахователна премия за целия период на кредита в общ размер на 977,28 лв. /или по 10,18 лв. към всяка една от 96-те месечни вноски/, както и клаузата за заплащане на такса експресно разглеждане на кредита в размер на 400 лв. са нищожни.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.

На първо място се оспорва твърдението на ищцата, че в сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит №2951669 не е посочена дата, тъй като на първа страница на погасителния план, който е неразделна част от договора е отбелязано, че той е с дата 06.11.2017г.. Също така се сочи, че датата е реквизит по чл.11, ал.1, т.1 от Закона за потребителския кредит, като не попада сред задължителните реквизити по чл.11, ал.1, т.7-12, отсъствието на които може да доведе до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК.

3

На следващо място се твърди, че таксата за разглеждане на кредита намира своето законово основание в пар. 1, т.1 от ДР към ЗПК и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета /”Директива 2008/48/ЕО”/, където в чл.3, буква ж е посочено, че в общите разходи по кредита се включват „всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи”. Според ответника тази такса покрива конкретни дейности като анализ на кредитоспособността, проверка в кредитни регистри, оценка на документи, административни разходи за обработка на заявлението, които се извършват независимо от крайното решение за одобрение.

Релевира се, че таксата за разглеждане на кредита се отнася към предвиденото в чл.11, ал.1, т.14 от ЗПК – всички други разходи, произтичащи от договора за кредит, която разпоредба не попада сред задължителните реквизити, чието отсъствие може да доведе до недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.7-12 от ЗПК.

Излагат се доводи още, че таксата за разглеждане на кредита е била известна на ищцата още преди сключване на договора, както и че същата е включена при изчислението на ГПР. Тъй като таксата не е платена еднократно при сключването на кредита се сочи, че страните са уговорили тя да бъде включена към главницата, като нейният размер от 8400 лева е описан в раздел „Характеристики и условия на потребителския паричен кредит”.

Твърди се, че в чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК се съдържат императивните клаузи, свързани с лихвения процент по кредита, като в закона няма никакво изискване за описание на лихвения процент на ден.

Сочи се още, че включването на застрахователната премия към сумата дължима по кредита намира своето законово основание в пар. 1, т.1 от ДР към ЗПК и в чл.3, буква „ж” от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити, където е уредено, че застрахователната премия се включва към общите разходи по кредита, когато сключването й е задължително условие за получаване на кредита.

Представя се с отговора на исковата молба документация, за която се твърди, че е свързана със сключената от ищцата застраховка, а именно Декларация за приемане на застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс” или „66 плюс”; Сертификат за застраховка Кредитна протекция Плюс №2951669; Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс” на получателите на потребителски кредити за лоялни клиенти, отпуснати от Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД, като се излагат доводи, че в нея ясно са посочени страните по застраховката и рисковете, които са покрити чрез нея.

Счита се, че нормата на чл.143, ал.10 от ЗПК, в приложимата й редакция от 18.07.2017г., действала към момента на сключване на договора, предвижда 4 нищожност на договора, в случай на едностранна промяна от страна на търговеца на договора на непредвидено в него основание, каквито факти не са изложени в исковата молба от ищцата.

Релевира се, че застрахователната премия е включена в ГПР от 17,38℅, както и че ищцата е имала възможност да избере друг кредитор или да откаже сключването на договор за кредит, в случай, че условията не я удовлетворяват.

Оспорва се твърдението, че приложената към договора за кредит таблица, няма характеристиката на погасителен план, тъй като наименованието на документа и неговото съдържание отговарят на изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, като съдържат информация за „размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването”. Сочи се, че е посочено, че кредитът е сключен при фиксиран лихвен процент 12,50 ℅, продължителността броя и падежа на всяка от вноските, като са изрично посочени таксата за разглеждане и застрахователната премия и общо дължимата сума от потребителя.

На следващо място се оспорва твърдението на ищцата за нищожност на договора поР. неспазване на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно да са спазени изискванията за размер на шрифта, използван в договора за потребителски кредит - не по-малък от 12, като се твърди, че тази норма е неразбираема, тъй като не е посочена от законодателя мерна единица след 12, на която трябва да отговаря размерът на използвания шрифт /метри, сантиметри, проценти, пиксели/. Счита се, че това изискване не отговаря на принципа на пропорционалност, ако липсата на тези реквизити единствено би могло да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, което в конкретния случай не е така.