Решение № 498 от 30.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20223110204718 по описа за 2022 година

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на "Виктор транс" ЕООД ЕИК 148150562, подадена чрез адв.Г. К., ВАК, против НП № 230000310/22.06.2022 год. на директора на РД "АА" Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП,като се твърди, че същото е незаконосъобразно поради явно несъответствие между фактическата обстановка и отразената в акта. Сочи, че по време на адм. наказателното производство били допуснати съществени нарушения на процес. правила, както и че неправилно не била приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание,дружеството жалбоподател, редовно призовано се представлява от адв.Г. К., ВАК, който поддържа жалбата, във фазата по същество моли НП да бъде отменено като навежда доводи както за допуснати процесуално и материално правни нарушения.Навежда довози за настъпила законодателна промяна след издаване на НП която е по-благоприятна за наказаното лице. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

При извършена от страна на служители на РД "АА" Варна комплексна проверка на дружеството "Виктор транс" ЕООД ЕИК 148150562,притежаващо удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 9222/19.12.2007 год. било 1 установено, че на 14.06.2021 год. въззивното дружество е извършвало таксиметрова дейност с таксиметров автомобил "Опел" с рег. № ***, управляван от водача П.Д.П. с ЕГН **********, който не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

Водачът е притежавал такова удостоверение №489715, валидно до 17.05.2021г., а следващото му такова удостоверение № 720256 е било издадено на 03.09.2021 год..

Горното дало основание на св. Б. И., старши инспектор в РД АА Варна да приеме, че дружеството е осъществило състава на административно нарушение по чл. 34, т. 6 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от същата наредба, за което и съставил на дружеството жалбоподател АУАН № 319885/21.02.2022 год..

Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка АНО издал обжалваното НП, с което за извършено нарушение на чл. 34, т. 6 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от същата наредба на осн. чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтПр наложил на въззиваемото дружество имуществена санкция в размер на 3000 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Б.

И., който потвърждава изложеното в акта.

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел И., като ги намира за последователни и логични.

Със съгласието на страната съдът е заличил от списъка на свидетелите Зефер Д. Ю..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.И., дадени в хода на съдебното следствие и от приложените по делото писмени доказателства – справка от регистъра за психологически изследвания, справка „ технически прегледи“,справка от Търговски регистър, пътна книжка, справка за нарушител, Заповед № РД-0830/24.01.2020 год. на министъра на транспорта ИТС,прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- и.д. директор на РД АА Варна, въз основа на Заповед № 344/01.08.2022 год. на изпълнителния директор на ИА АА.

Акта също е съставен от компетентно лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

2

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Състава на съда намира направеното възражение за допуснати нарушения на процесуалните правила за неоснователни.Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, БУЛСТАТ, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Вмененото нарушения е конкретизирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво се защитава, наложената санкция е индивидуализирана, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Според чл. 34, т. 6 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници регистрираният търговец е длъжен да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които отговарят на изискванията на чл. 18 и са вписани в регистъра по чл. 20.

Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год. водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, издадено по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата.

В случая по делото няма спор, че санкционираното дружество е регистриран търговец и притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз. В това си качество същото е имало задължение да осъществява таксиметровата дейност само с водачи, които отговарят на изискванията по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год., а именно с водачи, които притежават валидно удостоверение за психологическа годност.

От събраните по делото доказателства непротиворечиво се установява, че на 14.06.2021 год. водачът П.Д.П. с ЕГН ********** е извършвало таксиметрова дейност с таксиметров автомобил "Опел" с рег. № *** от името на въззивното дружество превозвач общо 12 таксиметрови превоза. В горната насока са приложената към АНП пътна книжка издадена на превозвача, в частност пътен лист № 091/14.06.2021 год. и прикрепения към него дневен финансов отчет свален от фискалното устройство монтирано в автомобила. При това положение водачът е следвало да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, а въззивното дружество е било натоварено със задължението да не допуска извършването на превозите с водач, който не притежава валидно такава.

Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, предвиждащ специална санкция за лице, което 3 назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото поведение, така и съответната санкция. От друга страна очертаните от текста на нормата изпълнителни деяния на нарушение по този текст на закона са "назначи на работа" или допусне. В случая в НП ясно е посочено, че дружеството се санкционира за нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП поради което и няма никакво съмнение за какво изпълнително деяние е наложена санкцията. Задължението на регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които притежават валидно удостоверение за психологическа годност, произтича от нормата на чл. 34, т. 6 вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год. за таксиметров превоз. Посочената наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвтП, тъй като е издадена на осн. чл. 12, ал. 5 от същия закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от Регистъра на психологическите изследвания на водачите съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата Петър Петров не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.

Следователно, като е допуснало същия да управлява МПС и да извършва таксиметров превоз, дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП.

В практиката си Адм. съд - Варна приема последователно, че позволението на превозвачите водачи на МПС, въпреки липсата на валидно удостоверение за психологическа годност, да извършват превоз, осъществява състава на административното нарушение по чл. 96 г ал. 1 пр. второ от ЗАвтП (Решение № 995 от 20.07.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 1018/2022 г.; Решение № 618 от 5.05.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 336/2022 г.;

Решение № 188 от 22.02.2022 г. на Адм. съд - Варна по к. а. н. д. № 2579/2021 г. и ред др.).

Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че издадено НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Налице е хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН към момента е приета по-благоприятна за нарушителя разпоредба.

В хода на производството по оспорването на НП издадено от и. д. Директора на РД "Автомобилна администрация" – Варна е последвало изменение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, чиято нова редакция е следната: "Удостоверението за психологическа годност е безсрочно".Наредбата е приложима съгласно чл. 7а, ал. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 152, ал. 1, т.

2 от ЗДП.

По разноските:

С оглед крайния изход на делото и направеното от пълномощника на въззивното дружество своевременно искане за присъждане на разноски съдът счете, че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

4

В случая въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. В тази насока е представения договор за правна помощ, от който се установява че сумата е платена от въззивното дружество на адвоката в брой при подписване на договора.

Съдът, съобразявайки, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение е равна на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намери, че направеното от АНО в съпроводителното писмо искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер – 600 лв. Посочената по-горе сума следва да бъде заплатена на въззивника от РД "АА" Варна.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0000310/22.06.2022 год. на директора на РД "АА" Варна, с което на "Виктор транс" ЕООД ЕИК 148150562 за нарушение на чл. 34, т. 6 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от същата наредба на осн. чл. 96 г, ал. 1 пр. 2 от ЗАвтП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..