Решение № 1344 от 07.09.2018, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 07.09.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на осми август през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1128 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.242, вр.чл.128, ал.2 КТ с цена на иска 12800 лв. и чл.215 КТ с цена на иска 17 457,50 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Е.А.Б., ЕГН **********,*** против „Д.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.К.-***, в която се твърди, че на 13.09 2012г. в гр. Плевен ***подписа трудов договор № 81/13.09.2012г. с „Д.К.” ООД, за назначаване на длъжността „***“ с код по НКПД:

83312002 и основно месечно възнаграждение в размер на 414 лв. Твърди, че към същия договор подписал и няколко допълнителни споразумения за изменение на работната заплата, а именно: на 06.01.2015 год. подписал споразумение за заплата в размер на 431 лв, а на 04.01.2016 г - за основна заплата в размер на 463 лв месечно. Твърди, че въпреки точното и добросъвестно изпълнение на задълженията от негова страна, които са свързани с осъществяване на курсове в чужбина, работодателят му не му заплатил дължимите суми във връзка с това, а именно - работните заплати, както и дължимите се командировъчни.

Твърди, че за периода от месец 08.2014г. до 15.04.2016 год. и от 13.06.2016 год. до месец 07.2017 г не му били заплатени дължимите заплаги съгласно уговореното между страните месечно възнаграждение. Твърди, че приспадайки данъците и осигуровките, които са за негова сметка, за посоченият период дължимата му се сума е в размер на по 400 лв месечно, което, за посоченият период от общо 32 месеца прави дължимо възнаграждение от общо 12 800 лв. Твърди, че през този период не му били изплатени в пълен размер и полагащите му се командировъчни, тъй като през цялото това време е бил шофьор на автобус и е осъществявал курсове в чужбина. Твърди, че пътуванията му са били при условията на двойна езда, като по периоди и суми, задълженията са следните: За 2014 година общо 6 435 лв, от които: 04.01.-09.01 - 292,50 лв.,09.01 - 14.01 -292.50 лв; 16.01 -21.01 -292,50 лв;30.01 -04.02-292.50 лв; 15.02-20.02-292.50 лв; 01.03-06.03-292.50 лв; 06.03- 11.03 -292,50 лв; 13.03 - 18.03 - 292,50 лв; 20.03 -25.03 -292.50 лв; 03.04 - 08.04 - 292.50 лв; 08.05 - 13.05 - 292.50 лв; 15.05-20.05 -292.50 лв;

16.08-21.08-292.50 лв; 23.08-28.08-292.50 лв; 30.08 - 04.09 - 292.50 лв;

06.09-11.09-292.50 лв; 13.09- 18.09-292.50 лв; 20.09-25.09-292.50 лв;

02.10-07.10-292.50 лв; 15.11 -20.11 -292.50 лв; 22.11 -27.11 -292.50 лв; 29.11 - 04.12 - 292.50 лв. За 2015 година - общо 7 785.50 лв, от които: 03.01 -08.01 -292.50 лв; 31.01 -05.02 -292.50 лв; 07.02- 12.02-292.50 лв; 26.02-03,03 -312 лв; 05.03-10.03 -312 лв; 12.03 - 17.03 -312 лв; 21.03-26.03-312 лв;

28.03-02.04-312 лв; 09.04-14.04-312 лв; Екскурзия в Лисабон - 590.00 лв; 25.04 -30.04-312 лв; 09.05 -14.05- 312 лв; 16.05 -21.05 -312 лв; 28.05 - 02.06-312 лв; 13.06 - 18.06-312 лв; 20.06 - 25.06- 312 лв; 09.07 - 14.07- 312 лв; 16.07 -21.07- 312 лв; 25.07 -30.07-312 лв; 13.08 -18.08- 312 лв; 20.08 -25.08-312 лв; 14.09 -22.09- 390 лв; 05.11 - 10.11-312 лв; 14.11 - 19.11-312 лв. За 2016 година - общо 3237 лв. от които: 05.01-10.01 -312 лв.; 14.01 - 19.01 - 312 лв;

02.02-07.02-312 лв; 11.02- 16.02-312 лв; 23.02-28.02-351 лв.; 04.03-09.03 -312 лв; 16.03—21.03 -312 лв; 23.03-28.03 -312 лв; 30.03 -04.04-390 лв; 06.04- 11.04-312 лв. Твърди, че общият размер на неплатените командировъчни за посочените по-горе периоди са в размер на общо 17457,50 лв. Твърди, че въпреки многократно проведените разговори с ответника, същия отказал доброволно уреждане на спора, респ. заплащане на дължимите суми. Твърди, че предвид това в края на м. 07.2017г. напуснал работа при ответника и започнал работа при друг работодател. Моли, след извършеното уточнение на претенцията, както и след допуснатото изменение в размера на претенциите, ответника Д.К. ООД да бъде осъден да плати на ***сумата 12 800 лв - неплатени нетни месечни трудови възнаграждения по договор № 81/13.09.2012 год. в размер на по 400 лв месечно за периода от месец 08.2014 г до 15.04.2016 год. и от 13.06.2016 год. до месец 07.2017 г, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и плащане, както и 17 457.50 лв - неплатени командировъчни за периода от м. 01.2014 год. до 11.04.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното и плащане.

Претендира направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по делото, в който взема становище, че предявеният иск е допустим. Признава, че ищецът е бивш работник на дружеството. Твърди, че не отговаря на истината, че ищецът не е получавал месечните си трудови възнаграждения за периода август 2014 г. до 15-и април 2016 г. и от 13.06.2016 г. до месец юли 2017 г. Твърди, че на ***е начислявана работна заплата ежемесечно според отработените дни. Твърди, че това е видно от приложените ведомости за работни заплати. Твърди, че освен че е начислявана заплата на ищеца, той я е и получавал лично срещу подпис съобразно представените разходни касови ордери, които удостоверяват получаването на трудовите възнаграждения в брой лично от ***за всеки от спорните месеци.

Твърди, че ищецът не е получил трудово възнаграждение само за месеците април и май 2016 г. Твърди, че причина за това е, че не е полагал труд в този период.

Излага съображения, че трудовото възнаграждение е функция от положения труд, а не автоматично от наличието на трудов договор. Твърди, че през въпросните два месеца ищецът, без да е преустановявал трудовите си отношения с ответното дружество, е престирал труда си на друг работодател - явно без формално сключен договор и е извършвал пътувания на територията на ***. Счита, че тъй като неполагането на труд е отрицателен факт, е в тежест на ищеца, претендиращ плащане да докаже, че е престирал труда си за този период. Не оспорва, че основните трудови задължения на ***са били свързани с пътувания/командировки в чужбина. Излага съображения, че командировъчните пари за екипажите на сухоземни транспортни средства са определени в чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и съгласно приложение 3 към същия член, командировъчните на шофьорите при двойна езда са определени в размер на 21 евро. Твърди, че ***е получил лично и в брой дължимите му се командировъчни за процесния период. Твърди, че парите са давани, а ордерите са подписвани веднага при завръщането на шофьора. Понякога, когато шофьорът приключва курса в място, където в момента дружеството няма свой служител, на когото да е изпратило за подпис ордер, шофьорът е подписвал такъв при първата възможност в по-късен момент. Твърди, че обикновено парите са му предавани от Е. С.- служител на дружеството, отговарящ за предаването на парите, оформянето документално на плащанията и отчетността на служебните пари от шофьорите. Счита, че исковете са неоснователни с оглед представените с отговора писмени доказателства. Счита, че на извода за неоснователност на иска навежда и абсурдността на твърденията на ищеца. Според изложеното в исковата молба той е работил в продължение на три години, извършвал е десетки пътувания в командировка в чужбина, но не е получил нито веднъж командировъчните си и не само това, но и за почти целия този срок не е получавал заплата. Твърди, че всъщност, работникът е получавал всички полагащи му се трудови възнаграждения и командировъчни пари. Парите са му били поедавани своевременно от служител на дружеството. Ищецът, при посещение в офиса на дружеството, е подписвал съставените РКО. Твърди, че тьй като е имало периоди, в които ищецът дълго време не е посещавал офиса, за да подпише съставените платежни документи, това е ставало в края на годината. Твърди, че практика във фирмата е било, в края на годината, преди организираното фирмено тържество да се прави събрание, на което да се изравняват неполучени възнаграждения, да се подписват съставени документи и въобще да се изчистват неуредените неща от изминалата година. Твърди, че по тази причина са правени изравнителни плащания в края на годината, за което има отделни ордери. Твърди, че ищецът, не само че е получавал своевременно трудовите си възнаграждения и командировъчни, но дори е получавал повече от това, което му се полага. Твърди, че командировъчните, например, са му изплащани по по-висока ставка от предвидените в Наредбата 21 евро на ден. Твърди, че в замяна на това, същият работник е отсъствал от работа "по лични причини", за да извърши някъде курсове за друг търговец. Твърди, че на 23.03.2016 г. изпраща до работодателя си молба за неплатен отпуск и без да му е разрешаван такъв, работникът действително отсъства и по сведение на негови колеги, работи за друга фирма без договор. Твърди, че въпреки това работодателят му е направил компромис и при завръщането му на работа го е приел и отново му е давал курсове в чужбина. Твърди, че през юли 2017 г. работникът отново не се явява на работа.

Сигнал за това подава служителят Е. С.. Твърди, че след като са му поискани обяснения, този път работникът е уволнен дисциплинарно. Счита, че в знак на отмъщение той предявява настоящите искове с твърденията, че три години е работил без да му е плащано. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните и се установява от Трудов договор №81/13.09.2012г. и Допълнителни споразумения от 06.01.2015г. и 04.01.2016г., че Е.А.Б. е работил при ответното дружество на длъжност „***“, при пълно работно време- 8 часа.

Видно от Сигнал от 21.07.2017г., подаден от Е. С.до ръководството на ответното дружество, Е.Б. не се е явил на работа на 20.07.2017г. и 21.07.2017г., като това не е единичен случай. Със Заповед № 95/12.09.2017г. на Е.А.Б. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ поради неговото неявяване на работа считано от 20.07.2017г. до датата на издаване на заповедта.

От справка от МВР-Гранична полиция/л.115-118 от делото/ се установява, че за ***Е.Б. има отразени излизания и влизания в Р България през посочените ГКПП, като някой от отразените излизания от страната, както и влизания съвпадат с посочени от ***начални и крайни дати на командировка, в качеството му на шофьор на автобус при ответното дружество. В справката е посочено, че не е възможно да бъде отчетено в какво качество Е.Б. е пътувал извън страната и се е връщал в България- дали като лично негово пътуване или като шофьор на автобус. Посочено е също, че справката не е изчерпателна, поради това, че не всички МПС подлежат на задължителна регистрация, с оглед правото на свободно движение на гражданите на ЕС.

Видно от Справка от МВР-Пътна полиция/л.123-125 от делото/, ответното дружество Д.к. НА ООД е регистрирало като собствени посочените в справката МПС, за посочените в нея периоди. През процесните периоди от 2014г. до 2017г. са регистрирани посочените в справката автобуси.

Притежаваните от ответното дружество автобуси се установяват и от представените свидетелства за регистрация/л.127 до 136 от делото/. Измежду тях са и част от автобусите, с които ***Б. твърди, че е извършил процесните командировки и е представил тахо-шайби с посочени върху тях ДКН на собствени на ответното дружество автобуси.

Съдът дава вяра на показанията на св.Г.Ц.М.въпреки, че той е заинтересован от изхода на делото, тъй като е в трудово правоотношение с ответното дружество и е във влошени лични взаимоотношения с ***по делото.

Показанията му са преки, логични, непротиворечиви и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че ***Б. е работил за ответното дружество като шофьор на автобус, както и св.М., с който са имали и съвместни курсове, но поради влошените им отношения са пътували поотделно.