Решение № 103 от 26.03.2026, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Смолян, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440101317 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Д. Н. Р. в исковата си молба твърди, че на 19.07.2023 година сключил Договор за потребителски кредит с ответното дружество, по силата на който „***” АД като Кредитодател му предоставил заем в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

В изпълнение на Договора за потребителски кредит от 19.07.2023г. твърди, че е заплатил по сметка на ответното дружество сумата от 2110,00 лева, за което представя разписки от „*” АД и банково извлечение както следва:

1. На 02.08.2023г. с Разписка № 0300019400083728 – 270,00 лева 2. На 02.11.2023г. с Разписка № 0300020225643332 – 240,00 лева 3. На 05.03.2024г. с Разписка № 0300021387372074 – 100,00 лева.

На 12.04.2024г. – банков превод за 1500,00 лева.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Част от преведените суми са платени без основание, тъй като сумите са преведени по договор за кредит, който е недействителен на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит поради сключването му в нарушение на чл.10 и чл.11 от същия закон. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (чл.23 ЗПК). С пресмятания чрез онлайн 1 калкулатор се установява, че при предоставен заем в размер на 1000,00 лева, който е издължен 9 месеца след предоставянето му с обща сума за връщане 2110,00 лева, ГЛП възлиза на 218,48 %, а ГПР - на 644,24%. При това положение договорката за заплащане на законна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, като на основание чл.19 ал.5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

Поради недействителността на договора за заем за ищеца е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него – 1000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2110,00 лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 1110,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Предявен е иск ответното дружествдо „***” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ю.А., да бъде осъдено да заплати на Д. Н. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес град **, община Смолян сумата от 562,42 евро, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит от 19.07.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 10.09.2025г. до окончателното й изплащане.

В съдебно заседание за ищеца адв.О. поддържа исковете.

За ответника, редовно призован, не се явява представител в съдебното заседание. С писмена молба се поддържа становище за отхвърляне на исковете.

С отговора ответникът оспорва претенциите на ищеца, като неоснователни и ненобосновани. Оспорват се твърденията на ищеца, че Договора за кредит № 581980 се явява нищожен. На 19.07.2023 г. между „***” АД, в качеството си на кредитодател, и Д. Н. Р., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № 581980.

Договарянето между страните се осъществи чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключи във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „***” АД.

Преди кандидатстване за кредит Д. Н. Р. е регистрирал свой профил в системата на „***П“ АД, като е получил уникално потребителско име и парола. За верификация на неговата самоличност при създаването на профила си, той е получил от ответника ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (СМС) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и 2 линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (СМС) съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да регистрира профил, е именно лицето, което е подало заявката и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка Д. Н. Р. е потвърдил профила си. Като част от процеса по създаване на профила си и с оглед удостоверяване на самоличността на кредитополучателя, Д. Н. Р. е снимал личната си карта, направил е селфи с личната си карта и е проведен телефонен разговор с него. След успешното реализиране на процедурите по верификация на самоличността на Д. Н. Р., профилът му е потвърден. Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, Д. Н. Р. е попълнил заявка за кандидатстване за кредит. В Заявката за кандидатстване клиентът е попълнил и е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания начин за получаване на сумата по кредита. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното попълване Д. Н. Р. е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „***” АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия е необходимо условие за изпращане на заявката. След успешното потвърждаване на заявката, „***” АД е разгледал предоставената от Д. Н. Р. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил Д. Н.

Р. за искания от него кредит. След одобряване на кредита ответникът е генерирал в профила на Д. Н. Р. Договор за потребителски кредит № 581980, заедно с приложимите Общи условия на „***П“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в края на всеки документ има два броя линка – „Приеми договора” и „Откажи договора”.

С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ищеца с договора за кредит и Общите условия Д. Н. Р. е активирал линка „Приеми договора”. Горепосоченото се потвърждава и от твърденията на ищеца в исковата молба, поради което следва да се приемат за безспорни между страните обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит № 581980, предоставяне и усвояване от кредитополучателя на заема в размер на 1 000 лева.

Оспорват се твърденията на ищеца, че сключения Договор за потребителски кредит е недействителен (нищожен) на основание чл. 22 във връзка с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Съгласно сключения между страните договор за кредит размера на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. В приложимите към процесния договор Общи Условия на „***П“ АД отново е посочен начина на изчисляване на ГПР. Отделно от горното, в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също е посочен и индивидуализиран ГПР. Разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Терминът „допускания“ се 3 използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК. Допусканията се делят на две групи: първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т.4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви "а" и "б" Приложение № 1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква "ж" на приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент на ГПР при сключване на договора, се налага да се правят допускания за бъдещето, за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак след десетичната запетая (т.2, б. "г" от Приложение № 1 към ЗПК), което е детайлно разяснено в решение на СЕС С 290/19г. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящият не е. В горния смисъл, и доколкото в случая приложимо е единствено първото базово допускане по т. 3, буква "а" на приложение № 1 към ЗПК, което е императивно посочено в закона и се прилага за всеки един договор за потребителски кредит, неговото непосочване само по себе си не е от естество да обоснове недействителност на клаузата, уреждаща ГПР. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено. По така изложените съображения, при сключване на договора за кредит не е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Така и актуалната съдебна практика, изразена в Решение № 1663/04.10.2021 г. по Гражданско дело № 2635/2021 г. по описа на РСПловдив; Решение № 1665/04.10.2021 г. по Гражданско дело № 2709/2021 г. по описа на РС-Пловдив; Решение № 1440 от 27.02.2019 г. по в. гр. д. № 9176 / 2018 г. на Възз. IV-г състав на Софийски градски съд; Решение № 261586 от 03.12.2020 г. по в. гр. д. № 13797 / 2019 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд; Решение № 7914/17.05.2023 г. по Гражданско дело № 33154/2022 г. по описа на СРС, ГО, 176 състав.

Задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. В договора не са посочени взетите 4 предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане – възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия, поради което не са посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР, доколкото такива няма. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква неустойка, за какво и в какъв размер, които формират и общо дължимата сума по кредита. Други вземания по този договор няма. Тоест в договора няма никаква неяснота каква сума ще следва да връща длъжника по него. Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват превратно и разширително. Чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължението на кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на кредита – поръчители или банкова гаранция. Годишният процент на разходите има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява надлежно и в срок задълженията си по договора за кредит, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Посоченият годишен процент на разходите по договора за кредит е в размер на 49,00% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Начислената неустойка представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора си за кредит. В Приложение № 5 към процесния договор изрично е посочено, че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение, респективно ако Кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за нейното представяне, неустойката спира да се начислява. Неизпълнението на задължението за представяне на описаните в договора за кредит обезпечения се явява неизпълнение на установено между страните задължение, като кредитополучателят е бил информиран за наличието на тази неустойка още при предоставяне на приложимия Стандартен европейски формуляр.