Решение № 261198 от 22.02.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ............./ 22.02.2021 г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през 2021 година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА мл.съдия КРИСТИНА ГЮРОВА секретар Алина

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 12847 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № 459130 от 26.07.2018 г. постановено по гр.д. № 4316/2018 г. на СРС, 48 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 ГПК, че Л.И.Н., дължи на „Т.С.” ЕАД, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.08.2017 г. по ч.гр.д. №56180/2017 г. по описа на СРС, 48 състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 448.76 лв.. представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.№ 298797 за периода м.05.2013 г.-м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 16.08.2017 г. до погасяването; - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 46.43 лв.. представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2013 г. - 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 18.10.2016 г. до погасяването, като е ОТХВЪРЛЕН иска по чл. 422, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 92,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода 15.08.2014 до 20.07.2017 г. и за сумата от 11,75 лв., представляваща мораторна лихва за периода 15.08.2014 до 20.07.2017 г. върху вземането за извършена услуга дялово разпределение. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника Л.И.Н., да заплати на „Т.С.”

ЕАД, сумата от 433.43 лв.. представляваща разноски в настоящото производство и сумата от 61.91 лв. - разноски по ч.гр.д. №56180/2017 г. по описа на СРС, 48 състав.

Решението е постановено при участието на „Т.С.“

ЕООД като помагач на страната на ищеца.

Това решение е обжалвано в срок от ответника Л.И.Н. в частите, в които исковете срещу него са били уважени.

С въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение на материалния и на процесуалния закон. Конкретно се правят оплаквания за неправилност поради липса на доказателства за дължимост на исковите суми поради недоказване наличието на облигационно отношение между страните, липсата на убедителни писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца суми, за нарушение на чл.62 от ЗЗП за доставяне на непоискана енергия/услуга, за липсата на методика за определяне на ТЕ поради отмяна на методиката за дялово разпределение с решение от 13.04.2018 г. по а.д.№ 1372/2016 г. на ВАС, 4 –то отд., за противоречие с правото на Европейския съюз Възразява и за несъобразяване от съда на възражението на ответника за погасителната давност на вземанията. Оспорва вземането за услугата дялово разпределение.Претендира за присъждане на разноските по делото, оспорват правото на ищеца на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна-ищец „Т.С.”

ЕАД и третото лице-помагач „Т.с.”

ЕООД не са дали писмен отговор по въззивната жалба.

Определението на първоинстанционният съд по чл.248 от ГПК с № 190477 от 12.08.2019 г., с което искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение, е обжалвано с частна жалба от ответника с оплакване за неправилност, поради липсата на списък по чл.80 от ГПК, липсата на нужда от експертиза и недължимост на юрисконсублтско възнаграждение-кжоето било административен разход по бюджета на ищеца.

Насрещната страна по частната жалба- ищецът „Т.С.” ЕАД , оспорва същата с възражението, че загубилата сппо астрана дължи на другата разноските по силата на процесуалния закон.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.

Въззивната жалба на ответника е насочена срещу първоинстанционно решение в частите, в които исковете срещу него са били уважени.

При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предметът на проверка на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно преценката на събраните по делото доказателства и значението на липсващите такива, както и относно съответствие на същото с правото на ЕС и решение на ВАС, и по възражението на ответника за погасяване по давност на вземания, предмет на иска .

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми по въпроса за наличие на облигационна връзка между страните по делото. Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответника като собственик на топлоснабден имот- жилище, в сграда –етажна собственост / установено от прието и неоспорено копие от договор за замяна на държавен недвижим имот от 1988 г./ , за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по доставка на ТЕ при договор при Общи условия, обвързващи ответника като собственик на имот в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и цената на реално доставената ТЕ за жилището му- а именно само такава за сградна инсталация, установен размера от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства за отчет и изравнителни сметки, представени от третото лице-помагач.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря, относно установениа роазмер на доказаната ТЕ за сградна инсталация, разпределена за жилището собственост на ответника.

Досежно правилността на първоинстанционното решение относно размера на дължимата цена за разпределената ТЕ за исковия период настоящият въззивен състав намира наведените от ответника с въззивната жалба доводи за неправилност за неоснователни.

Ответникът е собственик на апартамент

№ 26, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. За това жилище при ищеца се води партида на името на ответника с аб.№ 298797. Това сочи, че ответникът се явяват потребители на ТЕ за битови нужди съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ, бр.54/2012 г., т.е. по силата на закона, независимо дали е подал искане до ищеца за сключване на нарочен договор. Така изградената договорна е продължила да съществува и за исковия период поради липсата на доказателства, че е била прекъсната, т.е не е доказано ответникът да е загубил равото си на собственост. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия - се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал. Видно от приложените по делото ОУ/2008 г., за процесния период ищецът е обявил надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия, като обявяването им е и служебно известно на съда. Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди и не се доказва ответницата да е подала възражение по посочения ред.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че през исковия период сградата на етажната собственост ( ЕС) на на бл****, е била топлоснабдена и "Топлофикация София" е доставчикът на ТЕ. За тази Етажна собственост е сключен договор през 2002 г. с ФДР, и са монтирани индивидуалните измервателни урежи на отоплителните тела в имотите на етажните собственици (изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./). Установява се, че за исковия период в жилището на ответника не се ползва нито топла вода, нито ТЕ за отопление-уредите са затапени.

Не се установи ответникътда е възразил срещу ОУ за продажба на ТЕ на абонатите на "Т.С." ЕАД, чието пуБлискуване поне в 1 ежедневник е служебно известно на съда, ето защо ответникът е страна в облигационното правоотношение с ищеца, съдържанието на което облигационно отношение се регулира от закона и Общите условия, които се считат приети от ответницата, доколко тя не са доказала, че е възразила срещу тях в срок. Към 2002 г. действа ЗЕЕЕ(отм.), който за първи път регулира договорните отоншение мужду доставчика на ТЕ, какъвто в случая е ищецът "Т.С." ЕАД, и потребителите на ТЕ за битови нужди, и в частност тези в сгради Етажна собственост- раздел V от ЗЕЕЕ отм. За възникване на това облигационно отношение и за правата и задълженията на страните по него, законът не е поставил като условие установяване законност на абонатната станция, доколкото съгласно същия закон, тя е собственост на топлопреносното предприятие-доставчик на ТЕ, и същото предприятие-ищецът има задължението да поддържа топлопреносната мрежа и нейните елементи в съотвествие с техническите изисквания и изискванията за безопасност -чл.102 от ЗЕЕЕ(отм., но в сила към 2002 г.). Общите условия на топлопреносните предприятия, одобрените от регулационната комисия, задължително се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник, което по делото е установено. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от потребителите, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия.

Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива различни условия по делото няма.

За да уважи предавеният иск за главница- цена на ТЕ, първоинстанционият съд не се е позовал на представените от ищеца фактури, а на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение и въз основа на документите , приети по делото- документите за отчет и изравнение от третото лице-помагач, въз основа които може да бъде извършената преценката за реално доставената и потребена ТЕ в сградата и нейното разпределение съгласно действащата нормативна уредба между етажните собственици, вкл. И ТЕ за сградна инсталация. При преценката на тези същи доказателства-отчети, изравнителни сметки и съдебно-техническа експертиза, въззивният съд прави същите изводи, като тези направени от първоинстанционния съд за установеност с тези доказателства на реално разпределена ТЕ за сградна инсталация според кубатурата на собственото на ответника жилище- 185,73 куб.м. От експертизата се установява още, че топломерът в АС е преминавал периодично изискуемата по закон метрологична проверка. Заключението на вещото лице по СТЕ е дадено от компетентно лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.202 от ГПК намира, че следва да ги кредитира. Видно от СТЕ, дължимите суми след изравнителните сметки, за ТЕ за сградна инсталация е без предходни задължения и без да се прави прихващане, са така- за периода м.05.2013-м-.04.2014 г.- .192,27 лв., за периода м.05.2014-м.04.2015 г.-149,01лв. и за периода м.05.2015-м.04.2016 г.-107,48 лв. След като е установена доставката на топлоенергия в сградата, ответникът дължи заплащането на полагащата се за неговия апартамент част от ТЕ за сградна инсталация, независимо от факта, че не ползва ТЕ за отопление на самото жилище и за топла вода. Без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му записвания. Без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от ищеца фактури и дали ги е подписала, тъй като задължението за плащане на топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й.