Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 15.06.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 85/2020
Вид
Решение № 153
Подписан
15.06.2020
В сила
25.07.2020
Състав
МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА, РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ,ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 405, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • § 13 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 47 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 47, ал. 2 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 14 · Закон за нормативните актове
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

Р

Е Ш Е Н И Е № 153 гр. ВРАЦА, 15.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 10.06.2020 г. в състав:

Председател: Рената Мишонова-Хальова

Членове: М.

Аджемова

Иван Никифорски мл. с-я в присъствието на: прокурора секретар Веселка Николова като разгледа докладваното от М. Аджемова в. гр. дело

N` 85 по описа за 2020 год., за да се произнесе окръжен съд взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 22687/17.12.19 г. на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение на районен съд гр.Враца № 968/14.11.2019 г. постановено по гр. дело № 2256/19 г. по описа на същия съд, с което районен съд е УВАЖИЛ изцяло предявеният от ищцата М.В.К. *** срещу дружеството жалбоподател отрицателен установителен иск правно осн. чл. 439 от ГПК и във вр. с чл. 124 от ГПК, приемайки за установено, че тя /ищцата/ не дължи на ответника следните суми: 4 910.07 лв. главница по договор за револвиращ заем № **********/10.12.10 г.;

387.01 лв. законна лихва за забава за периода от 09.08.8 до 17.05.19 г.; 4 943.10 лв. мораторни лихви, обезщетения и т. н., за които суми е издаден изп. лист от 02.07.13 г. по търговско дело на СГС № 3668/13 г., както и сумата 150 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата 1 137.79 лв. такси по ТТРЗЧСИ, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ И.Ц., рег. № 899, с р-н на действие ВрОС, тъй като вземанията са погасени по давност.

Със същото решение са присъдени и съдебни разноски в полза на ищцата М.К. в размер на 506.28 лв.

Без да оспорва установената от първостепенния съд фактическа обстановка по спора, въззвиникът не споделя и намира за неправилни решаващите правни изводи на районен съд за недължимост на вземането, като излага три основни оплаквания, а именно:

Дружеството твърди, че в качеството си на цесионер /купувач/ на процесното вземане и упълномощаване от дружеството цедент/, е уведомило на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ищцата М.К. за прехвърляне на процесното вземане по изп. лист от 02.07.13 г. чрез препоръчана поща. Съобщението за доставяне на пратката не е потърсено от получателя К., за което въззивникът намира, че няма вина и счита, че е положил нужната грижа уведомлението за цесията да стигне до знанието на длъжника К.. При невъзприемане това становище, дружеството намира, че г-жа К. е уведомена за прехвърляне на вземането с връчване на исковата молба и приложенията към същата, които включват и уведомление за извършеното прехвърляне на вземане. Възивникът намира, че по този начин е постигната целта на уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД - длъжникът да бъде защитен от ненадлежно плащане, при което нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е спазена. В подкрепа на изложените оплаквания, дружеството сочи практика на ВКС.

На следващо място, възивникът намира, че в противоречие със събраните доказателства и постановките на ТР № 2/26.06.15 г. по т. д. № 2/13 г. на ВКС, първостепенният съд неправилно е приел, че последното изп. действие по изп. дело № 1681/13 г. на ЧСИ Р.А., рег. № 84, което е годно да прекъсне течението на погасителната давност, е получаването на 17.10.13 г. от АД "Централна кооперативна банка" изпратеното от ЧСИ А. запорно съобщение и от тази дата започва да тече нова погасителна давност. Въззивникът намира, че ЧСИ А. е предприела изп. действия годни да прекъснат давността и след датата 17.10.13 г.

На 27.02.15 г. било изпратено запорно съобщение от ЧСИ до работодателя на длъжника М.К. - ООД "***". Обстоятелството, че това съобщение не е получено от работодателя било без значение, доколкото не е нужно предприетото действие от съдебния изпълнител, в рамките на конкретния изп. способ, да е успешно, за да се счете давността за прекъсната. Въззивникът намира, че от 27.02.15 г. следва да тече, нова погасителна давност и тъй като, с оглед данните по делото, към момента на предявяване на процесната искова претенция на 11.06.19 г. тази давност не е изтекла, исковата претенция е неоснователна.

На последно място, при невъзприемане на изложените оплаквания и несъгласия с изводите на първостепенния съд, дружеството въззивник намира, че в казуса следва да се прецени какво действие във времето имат тълкувателните актове на ВКС. Мотивира принципната теза, че в конкретния случай следва да намерят приложение постановките на ППВС № 3/18.11.80 г., според което образуването на изп. производството прекъсва давността, като по време на изп. производство давността не тече. Това е така, независимо, че с т. 10 от ТР на ВКС № 2/26.6.15 г. изрично се отменя ППВС №3/88 г. Постановките по приложението на закона на цитираното ТР от 2015 г. следва да се прилагат за времето след публикуването му на 26.06.15 г., доколкото тълкувателните решения нямат обратно действие, за това становище въззивникът се позовава на Реш. № 170 по гр. дело № 2382/17 г. на ВКС, постановено на осн. чл. 290 от ГПК. При приложимост на отмененото ППВС № 3/80 г. към установената конкретна фактическа обстановка по спора, според въззивиника за периода от 12.09.13 г. /образуване на изп. дело № 1681/13 г. пред ЧСИ А./ до 26.06.15 г. публикуване на ТР № 2/26.06.15 г., погасителната давност на тече, независимо дали има или не извършени изп. действия от ЧСИ. Началният момент на новата петгодишна погасителна давност е 26.06.15 г. и тя изтича на 26.06.20 г. и тъй като по делото са събрани доказателства, че след 26.06.15 г. има извършени изп. действия, които прекъсват давността, според дружеството-въззивник не следва да се приеме, че искът е погасен по давност.

При заявените оплаквания, въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт и решаване спора по същество, с отхвърляне изцяло от въззивния съд на предявения иск с правно осн. чл. 439 от ГПК.

Дружеството претендира съдебни разноски, като прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК по отношение претендирано адв. възнаграждение от насрещната страна.

По делото е постъпил отговор от ответницата по жалба М.К. ***, в който тя заявява становище за неоснователност на жалбата. Претендира съдебни разноски и също прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Страните нямат доказателствени искания.

Окръжен съд, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване и след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на районен съд е валидно.

По допустимостта на атакуваното решение, за която на осн. чл. 269 от ГПК са дължи служебно произнасяне, окръжен съд намира следното:

Пред първостепенния районен съд гр. Враца ищцата М.В.К. *** е предявила срещу "Кредит Инкасо Ивестмънтс БГ" ЕАД , със седалище и адрес на управление гр. София отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 и във вр. с чл. 124 ,ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излагат подробно основания за недължимост, включително и на основание изтекла погасителна давност на сумата 11 518.97 лв., която включва следните суми: 4 910.07 лв. главница по договор за револвиращ заем № **********/10.12.2010 г.; сумата 378.01 лв. представляваща законна лихва за забава за периода от 09.08.18 г. до 17.05.19 г. ; сумата 4 943.10 лв. неолихвяеми вземания /мораторна лихва, обезщетения и т. н., за които суми е издаден изп. лист от 02.07.13 г. по т. д. № 3668/13 г. на СГС, както и сумата 150 лв. разноски по изпълнителното дело и сумата 1 137.79 лв. такси по ТТРЗЧСИ, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 792/19 г. по описа на ЧСИ И.Ц., рег. № 899 и р-н на действие ВрОС.

Освен изложеното, в исковата молба се твърди още, а и от представените доказателства се установява, че изп. дело № 792/19 г. по описа на ЧСИ И.Ц. е образувано по молба вх. № 11050/15.05.19 г. на "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД № ЕИК ***, седалище на у-ние гр. София срещу длъжника М.В.К. с ЕГН ********** въз основа на изп. лист от 02.07.2013 г. издаден от СГС по т. д. № 3668//13 г., с което длъжникът М.К. е осъдена да заплати на "Профи Кредит България" ЕООД сумата 6 987.83 лв., заедно със законната лихва от 31.08.12 г. - датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата 529.51 лв. представляваща юрисконсултсто възнаграждение и сумата 80 лв. разноски по арбитражното производство, както и сумата

50 лв. представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изп. лист.

В исковата молба се твърди също че вземането предмет на изп. лист 02.07.13 г. е прехвърлено /цедирано/ от първоначалния кредитор "Профи Кредит България" ЕООД на взискателя по изп. дело № 792/19 т. на ЧСИ Ц. - "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД с договор за цесия от 08.08.18 г.

В правната теория и съдебна практика е трайно установено, че искът по чл. 439, ал. 1 от ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретно образувано въз онова на съдебно изпълнително основание, изпълнително дело. Ето защо и с оглед твърденията на ищцата, окръжен съд намира, че е налице несъвпадение между сумите, които ищцата М.К. оспорва в предявения пред районен съд отрицателен установителен иск и сумите за които взискателят-цесионер по изп. дело № 792/19 г. "Кредит инкасо инвестмънтс" е предприел принудително изпълнение. Това несъвпадение е довело до противоречие между обстоятелствената част на исковата молба, която навежда на извод за предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК и заявения в молбата петитум, който несъответства на иск с това правно основание. Вместо да констатира тази нередовност на исковата молба и даде указания на ищцата да я поправи, първостепенният съд е приел за разглеждане молбата, постановявайки решение по същество на спора, което е предмет на обжалване в настоящото производство.

При извода за нередовност на исковата молба, доколкото не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 т. 4 и във вр. с т. 5 от ГПК, с определение № 240/13.04.20 г. на осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК окръжен съд е оставил производството без движение, с указания към ищцата да поправи нередовностите на исковата си молба, като приведе петитума в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба.

С вх. № 3081/19.05.20 г. е постъпила молба от ищцата М.К., с която тя поправя нередовностите на исковата молба, за които е реч по-горе, като твърди, че искането й към съда е да признае за установено на осн. чл. 439 от ГПК по отношение на "Кредит инкасо инвестмънтс" ЕАД с ЕИК *** и седалище гр.

София, като правоприемник на "Профи Кредит България" ЕООД на основание договор за прехвърляне вземане от 08.08.18 г., че тя /ищцата М.К./ не дължи сумите по изп. лист от 02.07.13 г. издаден по т. д. № 3668/2013 г. на СГС, въз основа на който изп. лист е образувано изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ И.Ц. с район на действие Врачанско окръжен съд.

В молбата се поддържа предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК и по отношение следните суми: 150 лв. разноски по изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ Ц.;

1 137. 79 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ дължими към 17.05.19 г. и всички допълнително начислени такси и разноски от ЧСИ Ц. след връчване поканата за доброволно изпълнение по делото, като недължими поради изтекла погасителна давност.

При така уточнения петитуми и поправена искова молба, окръжен съд намира за допустимо атакуваното решение в частта, с която съдът се е произнесъл за недължимост на сумите предмет на изп. дело № 792/19 г. на ЧСИ И.Ц.. От фактическа страна по предявения иск за тези суми с правно основание чл. 439 от ГПК, окръжен съд намира следното:

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че в полза на ищцата К. е изтекла погасителна давност за вземанията, за събиране на които е образувано изп. дело № 792/1 г. на ЧСИ Ц., тъй като след издаване на изпълнителния лист за повече от петгодишен период срещу нея не били предприети никакви изпълнителни действия, което довело и до прекратяване на изпълнителното дело поради изтичане на перемпционния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.