Определение № 15931 от 02.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15931 гр. София, 02.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. Т. С. - В. като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Частно гражданско дело № 20231110121121 по описа за 2023 година

Подадено е заявление от А. Б. Б. ЕООД, с ЕИК: за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, с която да бъде разпоредено на Ц. М. М., с ЕГН:

********** да заплати сумата от 1 745,11 лева (хиляда седемстотин четиридесет и пет лева и 11 стотинки), представляваща дължима сума по Договор за кредит №776846 от 09.12.2016 г., сключен между "К." ЕАД и Ц. М., обезпечен с поръчителство по силата на Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2016 г., предоставено от "А. Т." ЕООД, дължима в полза на дружеството поради встъпване на поръчителя в правата на кредитора след погасяване на задължението, извършено на 23.02.2021г., като вземането е прехвърлено на заявителя по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 517,49 лева (петстотин и седемнадесет лева и 49 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 09.12.2016 г. до 20.06.2018 г., сумата 733,90 лева (седемстотин тридесет и три лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 09.12.2016 г. до 02.03.2021 г., 1 729,97лева (хиляда седемстотин двадесет и девет лева и 97 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 561,12 лева (петстотин шестдесет и един лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г.

Настоящия състав намира заявлението в частта относно сумата 1 729,97лева (хиляда седемстотин двадесет и девет лева и 97 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 561,12 лева (петстотин шестдесет и един лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г.

, за неоснователно по следните съображения:

1

Заявителят обосновава вземането си към длъжника за сумата от 1 729,97лева с обективирана в чл. 4 от Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2016 г., сключен между "К." ЕАД и "А. Т." ЕООД, клауза, съгласно която поръчителят има право на възнаграждение за изпълнение на задълженията си по този договор.

Съдът намира така посочена клауза за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП поради следното:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договор за кредит № 751110/24.10.2016 г. , сключен между "К." ЕАД и Ж. М., потребителят следва да формира избор дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. В случай, че поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К." юридическо лице-поръчител, то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа. При непосочване на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му.

Съдът намира, че отношенията между кредитора и длъжника са представени като регламентирани от отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, предвид изложените от заявителя твърдения, но се касае за свързани и обусловени правоотношения, които не могат да съществуват самостоятелно. Договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг по кредитно правоотношение с уговорени акцесорни плащания, които следва да се разглеждат като едно цяло, а не като отделни договори. Съдът намира, че целта на обособяването на кредитното правоотношение в отделен договор, е да се заобиколи закона и забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Видно е, че ангажиментът към поръчителя е неделим от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. Възнаграждението на поръчителя не е включено в предвидения по договора ГПР, а ако бъде включено, стойността на ГПР /който в случая е 50%/ ще надвиши максимално допустимия размер, регламентиран в императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК- петкратният размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския съвет на Република България.

Освен това плащането на тази такса е уговорено като приоритетно - преди основното задължение по кредитното правоотношение, от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход, без да има сигурност в насрещната престация. Като последица води до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя, 2 така и за поръчителя.

Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е предвиден в ЗЗД, в случая с него се постига осигуряване на сигурен доход без насреща да е престирана услуга. На практика е предвидена допълнителна такса за услуга, която не е ясно дали ще се предостави, поради което е налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1, т.14 ЗЗП.

В полза на „А. Т.“ ЕООД не е възникнало вземане за възнаграждение въз основа на Договор за кредит №776846 от 09.12.2016 г., сключен между "К." ЕАД и Ц. М. М., нито въз основа на Договор за предоставяне на поръчителство от 09.12.2016 г., доколкото се основава на неравноправни клаузи. С оглед на обстоятелството, че вземане не е възникнало то не е могло и да бъде прехвърлено в полза на заявителя. Доколкото вземането за лихва е акцесорно на главното вземане, то и тази сума се явява недължима.

Ето защо в частта, с която се обективира искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 729,97лева (хиляда седемстотин двадесет и девет лева и 97 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата 561,12 лева (петстотин шестдесет и един лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г. , заявлението следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Така мотивиран съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението на А. Б. Б. ЕООД, с ЕИК: предявено срещу Ц. М. М., с ЕГН: **********, в частта, обективираща искане за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 729,97лева (хиляда седемстотин двадесет и девет лева и 97 стотинки), представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законна лихва за период от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането и за сумата 561,12 лева (петстотин шестдесет и един лева и 12 стотинки), представляваща мораторна лихва по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 18.02.2021 г. до 02.03.2021 г.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в седмичен срок от връчването на преписа.

Препис от Разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3