Решение № 94 от 05.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Перник, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Юл. Колев при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело № 20251720101631 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД с твърдението, че е предоставило ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес: ****************** с потребител ответникът – В. Ц. К.. Твърди още, че размерът на непогасените задължения е на стойност от 1566,15 лева - главница за периода от 30.08.2021 – 29.01.2025 г. и 264,83 лева - лихва за забава, начислена за периода 08.05.2022– 27.03.2025 г. като за посочения период са издадени 33 бр. фактури.

Поддържа, че между водоснабдителното дружество и ответника е налице облигационно правна връзка създадена по повод продажба на питейна вода по силата на договор, който урежда отношенията на страните по начина установен в Общите Условия, приети с Решение № ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР и Наредба №4 на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните услуги/ДВ бр.88 от 2014г., изм. и дои./ С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените сумите.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е спазен реда, регламентиран в Общите условия и приложимите подзаконови нормативни актове за отчитане на потреблението.

Оспорва доставената вода да е отговаряла качествено за битови нужди – твърди се, че същата е негодна за пиене и готвене.

Прави възражение за погасяване по давност на част от претенцията без да конкретизира сума и/или период.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответниците са/или били собственици или носители на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.

Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването .

2

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

От представеното и прието като писмено доказателство по делото Нотариален акт № 76, том №, рег. № 1716, дело 420/2019 г. на нотариус И. И. се установява, че ответникът е придобил имота на ******, за който се поддържа, че е водоснабден, като липсват данни за последвали действия, водещи до прекратяване на правото на собственост.

Относно размера, съдът кредитира неоспорената от страните и приета по делото ССЕ. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца е установило, че за процесния период по реален отчет на водомер, потреблението в размер на 451 куб.м. и 33,548 куб.м. от общ водомер като е представена извадка от електронен карнет.

Стойността на потребеното количество вода е на посочената в исковата молба сума – 1566,15 лева, а обезщетението за забава в процесния период и правилата за забава, уредени в Общите условия на ищеца е в размер на 282,87 лева.

От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за пълно или частично погасяване на задължението, поради което главният иск следва да бъде уважен изцяло.

При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения за изпадането на ответника в забава. Тази претенция е в по – нисък от изчисления от ВЛ размер, поради което по правилото на чл. 6 ГПК следва да бъде уважена изцяло.

Конкретните възражения на ищеца съдът намира за неоснователни. Вземането не е погасено по давност изцяло или частично. В Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС са дадени задължителни за съдилищата разяснения, съгласно които с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. При липса на легална дефиниция, върховните съдии разясняват, че „периодично” е това плащане, което не е еднократно, не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, неговото задължение е за повтарящо се изпълнение, като тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично.

При тези ясни насоки, настоящият състав приема, че вземанията за главница, предмет на настоящото производство попадат в хипотезата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, а по отношение на лихвата за забава това е безспорно.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа/изискуемостта им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.

С оглед на приложимото право и моментът на изискуемост по правилото на чл.

33, ал. 2 от Общите условия, всички вземания по фактури за главница и лихва, с падеж преди 28.04.2024 г. са погасени по давност. В конкретния случай погасителната давност е прекъсната на 28.04.2025 г. с предявяване на настоящите искове. Първото от задълженията за главница е станало изискуемо на 09.05.2022 г. (30 дни след фактурирането), тъй като фактурата е издадена на 08.04.2022 г., поради което вземанията не са погасени по давност.

3

Неоснователно е и възражението относно разпределението на доказателствената тежест. Правилно ответникът се позовава на чл.154, ал.1 ГПК, според която всяка страна носи доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, но неправилно интерпретира същата. При твърдение за несъответстващо качество на доставената вода доказателствената тежест е на ищеца, твърдящ това, тъй като сме в хипотеза на неточно - некачествено изпълнение, а не пълно неизпълнение – липса на доставка. Цитираната съдебна практика на ВКС е неотносима, тъй като касае друг вид облигационни и вещни взаимоотношения.

Въпреки разпределаната му доказателствена тежест и дадени указания ищецът не ангажира доказателства за твърдяното отклонение от нормите на показателите за качество на питейната вода.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 450,00 евро, които следва да му бъдат присъдени.

Общо дължимите се суми и разноски следва да бъдат присъдени в евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД В. Ц. К., ЕГН ********** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сума в размер на 800,76 евро - главница за ВиК услуги - доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода на адрес ****************** за периода от 30.08.2021 – 29.01.2025 г., ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба (28.04.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 135,41 евро лихва за забава, начислена за периода 08.05.2022– 27.03.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Ц. К. да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, сума в размер на 450,00 евро разноски пред Районен съд Перник в настоящото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

4