Решение № 3926 от 21.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13758/2021
- Вид
- Решение № 3926
- Подписан
- 21.12.2022
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- Албена Ботева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 22 · Семеен кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 23 · Семеен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 30 · Семеен кодекс
- § 4, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3926 гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Е. К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20211100113758 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Г. В. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „****, против С. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „****.
Ищецът Г. В. Б. твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е бил сключен на 22.08.2009 г. и е бил прекратен с развод – по силата на влязло в сила решение от 17.02.2020 г. по гр.д. № 57281/2019 г. по описа на СРС, 89 състав.
Ищецът твърди, че по време на брака, с негови лични средства, е придобил следните недвижимими имоти:
1. АПАРТАМЕНТ № 15, находящ се в гр. С., ул. „****, със застроена площ он 7.06 кв.м., състоящ се от: дневна-трапезария-кухненски бокс, антре, две спални, баня тоалетна, тоалетна и балкон, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта – имот с идентификатор ***, над обекта – имот с идентификатор ***, заедно с МАЗЕ № 15 на сутерен тяло „Б“, с площ от 4.47 кв.м., заедно с 1.028 % идеални части от общите части на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***.
2. ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 20, находящ се в гр. С., ул. ****, на етаж – 2, със застроена площ от 23.48 кв.м., представляващ самостоятелен обект с 1 идентификатор *** по КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010 г. на изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта – няма и над обекта - имот с идентификатор ***, заедно с 0.345 % идеални части от общите части на подземните нива на сградата и заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор ***.
Ищецът твърди, че е закупуването на тези имоти е станало с негови лични средства, което се осъществило, както следва:
На 19.11.2004 г., по силата на договор за продажба на общински имот, сключен със Столична община, вписан на 22.11.2004г., том XIX, № 107, вх. рег. № 50784, ищецът и неговата сестра В.В.Б., придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост апартамент № 3/1/-десен, находящ се в гр. С., ул. ****, с площ 86,02 кв.м, заедно със зимнично помещение от площ 6,73 кв.м., заедно с таванско помещение с площ 25,60 кв.м.
На 27.02.2013 г., Г. В. Б. продал на своята сестра В.В.Б., собствената си 1/2 ид.ч. от описания апартамент № 3/1/, за сумата от 35 100 евро, която сума му била изплатена по банков път, по негова сметка, чрез кредит, предоставен на купувачката от „Юробанк България“ АД. Договорът за покупко продажба от 27.02.2013 г. бил сключен във формата на нотариален акт № 171, том I, рег. № 3026, дело № 140/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 622 от РНКРБ.
На 04.12.2013 г., Г. В. Б. превел от своята сметка по сметка на продавача „С.А.Г. И.“ ЕООД, сумата от 34 104 евро, представляваща сбора от продажната цена на описаните по-горе апартамент № 15 и подземен гараж № 20.
Ищецът твърди, че по описания начин, продажната цена от 34 104 евро е била заплатена със негови лични средства, с което се опровергавала презумпцията за съвместен принос относно придобитото по време на брака описано имущество.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че поради наличието на трансформация на лично негово имущество, е изключителен собственик на описаните апартамент № 15 и подземен гараж № 20.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответницата С. С. Н. е депозирала отговор на исковата молба.
Ответницата не оспорва, че страните са били в граждански брак, който е бил прекратен с посоченото от ищеца решение, както и сключването на твърдените договори с описаното в исковата молба съдържание.
Ответницата оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца, че процесните два недвижими имота са били закупени чрез 2 трансформация на негово лично имущество. Сочи, че имотите са били закупени на името на ищеца само и единствено защото той много настоявал.
Твърди, че е имала свои лични спестявания в размер на 13 219 евро, които били вложени в банка по нейна депозитна сметка. Във връзка със закупуването на процесните имоти, на 26.11.2013 г., ответницата прехвърлила парите в краткосрочен депозит. В деня на закупуване на имотите – 02.12.2013 г., ответницата изтеглила посочената сума от банковата си сметка и я предала на съпруга си, който извършил плащането на апартамента и гаража от една сметка, с едно платежно нареждане в същия ден.
В отговора на исковата молба се излагат и съображения, че впоследствие ответницата е вложила лични средства за ремонта и обзавеждането на апартамента, включително и на 20.12.2016 г. изтеглила потребителски кредит за това.
Предвид изложеното, ответницата моли, исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 19.11.2004 г., ищецът Г. В. Б. и В.В.Б. (негова сестра), са придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост върху апартамент № 3/1/-десен, находящ се в гр. С., ул.
****, с площ 86,02 кв.м, заедно със зимнично помещение от площ 6,73 кв.м., заедно с таванско помещение с площ 25,60 кв.м. Това се установява от договор за продажба на общински недвижим имот, сключен по реда на Закона за общинската собственост, вписан на 22.11.2004г., том XIX, № 107, вх. рег. № 50784 на СВп (л. 13-14 от делото на СРС ).
На 22.08.2009 г., С. Г. В. Б. и С. С. Н., са сключили граждански брак, за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 0194/22.08.2009 г. на СО - район „Оборище“. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с определението от 14.05.2022 г.).
На 20.09.2010 г., С. С. Н. е сключила с „Първа инвестиционна банка“ АД, договор за свободен депозит, като е вложила на депозит при банката сумата от 2 799.94 евро по сметка с IBAN: B************ – депозитна сметка, посочена в договора (л.
16-17 от делото на СГС). Този IBAN на сметка е посочен и в преводното нареждане са сумата от 2 799.94 евро (гръб на л. 17 от делото н СГС).
На 27.02.2013 г., Г. В. Б. e продал на своята сестра В.В.Б., собствената си ½ ид.ч. от описания апартамент № 3/1/, за продажна цена в размер на сумата от 35 100 евро. Договорът за покупко продажба от 27.02.2013 г. е бил сключен във формата на нотариален акт № 171, том I, рег. № 3026, дело № 140/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 622 от РНКРБ (л. 31-34 от делото на СРС). В него е посочено, че продажната цена в размер на 35 100 евро ще бъде изпратена на продавача по банков път, чрез 3 кредит, предоставен на купувача от „Юробанк България“ АД, на основание Договор за покупка на недвижим имот от 27.02.2013 г., в срок от 3 дни след представяне на изискваните от банката документи: прехвърляне на собствеността на купувача, вписване на първа по ред ипотека върху имота и др.
На 13.03.2013 г., В.В.Б. е превела по банковата сметка на ищеца, сумата от 35 100 евро, представляваща продажната цена на апартамент № 3 /1/ - видно от платежното нареждане, приложена на л. 34 от делото на СРС.
На 26.11.2013 г., С. С. Н. е превела сумата от 13 219.47 евро от сметка с IBAN:
5******** 15 **** (открита на нейно име) по сметка с IBAN: ******** 15 **** (открита на нейно име). Посоченото основание е „прехвърляне на средства“ (л. 18 от делото на СГС).
На 02.12.2013 г., С. С. Н. е изтеглила на каса от сметка с IBAN: ******** 15 ****, сумата от 13 220 евро.
На 02.12.2013 г., между ищеца и „С.А.Г. И.“ ЕООД са били сключени два договора за покупко – продажба на недвижим имот:
С договор за покупко-продажба от 02.12.2013 г., сключен във формата на нотариален акт № 22, том ІV, рег. № 4896, дело № 587/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 263 от НКРБ (л. 23-25 от делото на СРС), „С.А.Г. И.“ ЕООД е продало на Г. В.
Б., правото на собственост върху процесния апартамент № 15, с ид.
***. Видно от нотариалния акт, уговорената продажна цена е била в размер на 53 100 лева.
С договор за покупко-продажба от 02.12.2013 г., сключен във формата на нотариален акт № 23, том ІV, рег. № 4897, дело № 588/2013 г. по описа на нотариус с рег. № 263 от НКРБ (л. 15-17 от делото на СРС), „С.А.Г. И.“ ЕООД е продало на Г. В.
Б., правото на собственост върху процесния подземен гараж № 20, с ид.
***. Видно от нотариалния акт, уговорената продажна цена е била в размер на 13 600 лева.
Ищецът е представил и документи, установяващи плащане на данъци и такси, свързани с прехвърлителните сделки, а именно: преводно нареждане за заплащане на сумата от 53.10 лв – такса за вписване, сумата от 1327.50 лв – местен данък (л. 18 от делото на СРС), сумата от 858.36 лева - нотариална такса (л. 19 от делото на СРС), сумата от 13.60 лева – такса вписване, сумата от 340 лева – местен данък (л. 30 от делото на СРС).
На 04.12.2013 г., Г. В. Б. превел от своята сметка в полза на продавача „С.А.Г.
И.“ ЕООД, сумата от 34 104 евро, равняващи се на сумата от 66 701.63 лева, представляваща сбора от продажната цена на описаните по-горе апартамент № 15 и подземен гараж № 20 (л. 26 от делото на СРС.
4
На 20.12.2016 г., между „Първа инвестиционна банка“ АД и С. С. Н., е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който банката предоставила на ответницата банков кредит в размер от 16 000 лева - за ремонт (л. 20-22 от делото на СГС).
С влязло в сила на 17.02.2020 г. решение № 42308/17.02.2020 г. по гр.д. № 57281/2019 г. по описа на СРС, 89-ти състав, е прекратен с развод гражданският брак, сключен между Г. В. Б. и С. С. Н. (л. 10-12 от делото на СРС).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на В.В.Б., която, както беше посочено, е сестра на ищеца. Свидетелката сочи, че в края на 2004 г., с брат й закупили недвижим имот – апартамент в центъра на С.. През 2013 г., двамата решили, В.Б. да изкупи частта на ищеца. За тази цел, през 2013 г., свидетелката изтеглила ипотечен кредит и превела сумата от 35 100 евро по сметка на ищеца. В края на 2013 г., братът на свидетелката закупил жилище - апартамента, който се намира в кв.
Карпузица в С. и гараж на този адрес. Мебелите от предишния им апартамент послужили за обзавеждане на новия апартамент. Свидетелката заявява, че доколкото знае, със средствата, получи от нея е бил закупен другия апартамент. Сочи, че това го знае, тъй като ищецът се консултирал с нея, защото по това време тя била банков служител.
Свидетелката заявява, че не е присъствала при сключване, нито на предварителния договор, нито на окончателния договор за покупка на имотите, не познава строителя и не знае точната цена, на която са закупени имотите.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК.
По делото е установено, че считано от 22.08.2009 г., страните са били в граждански брак. Към този момент е действал Семейният кодекс от 1985 г. (отм. ДВ. бр.47 от 23 юни 2009 г.). На 01.10.2009 г. е влязъл в сила новият Семеен кодекс (СК).
Ищецът твърди и се установи, че е придобил недвижимите имоти през 2013 г. Съгласно § 4, ал. 1 СК, правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.
Бракът на страните по делото е заварен, а имуществото, което е предмет на иска, е придобито преди прекратяването му. Поради това, към отношенията между страните са приложими правилата на СК от 2009 г.
Съгласно чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил ( 22, ал. 1, изр. І СК ).